О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
гр. София, 24.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2659/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. М. П. срещу решение № 606 от 24.01.2015 г. по гр. дело 13639/2014 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ А състав.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не е заявил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение в обжалваната пред настоящата инстанция част, състав на Софийски градски съд /СГС/ е отменил решение от 06.06.2014 г. по гр. дело № 27614/2013 г. на Софийски районен съд /СРС/, 32 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] искове против М. П. за заплащане на сумата 3777.18 лв., стойност на доставена топлоенергия за периода от 01.12.2011 г. до 30.04.2012 г., както и в частта по отношение на мораторната лихва за тази сума и вместо него е постановил друго, с което е уважил претенциите в отменената част, като е присъдил разноски в полза на ищеца. Съдът е квалифицирал исковете по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД. Съдът не е изложил съображения относно тази правна квалификация, различна от дадената от първоинстанционния съд квалификация. За да приеме исковете за частично основателни въззивният съд е приел, че дружеството – ищец е доказало в първоинстанционното производство, че ответникът има качеството на потребител на топлоенергия с оглед представения по делото нотариален акт, установяващ възмездно деривативно придобиване правото на собственост върху имота от ответника по отношение, на който е осъществено топлоподаването, чиято стойност се претендира. Фактът, че със същия нотариален акт е обективирано и учреденото право на ползване на дарителите на ответника е отчетен от въззивния съд, дотолкова до доколкото същият е счел, че подписания между ползувателката и ищеца споразумителен протокол от 01.02.2012 г. установява поето от нея задължение да заплати изразходваната топлоенергия до 01.12.2011 г. Съдът също така е взел предвид и представената от ищеца декларация, с която същата ползувателка Л. В. и В. П. са декларирали, че се отказват от учреденото им право на ползване. Във връзка с това решаващият състав е направил извод, че с разпоредбата на чл. 61 от Общите условия /ОУ/ се въвежда солидарна отговорност на стария и новия собственик на топлоснабдения имот, поради което и двамата отговаряли за задълженията и предвид това е постановен и резултата, с който част от сумата е приета за дължима от ответника по спора в качеството му на собственик на имота.
Въпросът за евентуалната недопустимост на въззивното решение е самостоятелно основание за допускане на касационен контрол и без страната да е обосновала наличие на предпоставките за това – т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. В случая касаторът е въвел довод за недопустимост на акта във връзка с правната квалификация на спора, дадена от въззивния съд. Този довод е основателен, но по съображения различни от лаконично изложените от страната. Правната квалификация е дейност на съда по приложение на закона. В тази връзка предявената от [фирма], [населено място] искова молба съдържа в петитума си искане за заплащане на лихва, считано „от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК”. Съответно в обстоятелствената част на исковата молба липсват твърдения за проведено заповедно производство, което е въпрос изцяло относим към допустимостта на предявения иск поради това, че ако е проведено такова производство и същото е приключило, то това производство трябва да бъде съобразено спрямо претенциите на ищеца, както във връзка с допустимостта им, така и във връзка с основателността им. Тези обстоятелства е следвало да бъдат съобразени от първоинстанционния съд и съответно от въззивния съд. Последният е квалифицирал исковете по чл. 415, ал. 1 ГПК, т.е. като иск по чл. 422 ГПК, съдебна фаза на проведено заповедно производство за каквото по делото няма данни. В противоречие с така приетата квалификация съдът е постановил осъдителен диспозитив, в който е квалифицирал иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Ето защо настоящата инстанция намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Във връзка с изложеното не следва да се обсъждат развитите съображения на страната в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като въпросът за допустимостта прехожда въпросите за правилността на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 606 от 24.01.2015 г. по гр. дело 13639/2014 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ А състав в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на сумата 83.93 лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: