9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
гр. София, 28.11. 2017 година
Върховният касационен съд – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 2668/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Н. С., С. П. С. и Н. В. С., всички от [населено място], против въззивно решение № 152 от 29.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 33/2017 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1455 от 18.11.2016 г., постановено по гр.д. № 7340/2015 г. на Русенския районен съд, като са уважено предявените искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и по чл. 135 ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размера на 4/6 ид. ч. от него, както и за обявяване за недействителен спрямо ищцата Д. И. С. от [населено място], област Р., на сключен договор за дарение на недвижим имот до размера на 4/6 ид. ч. от него, като е отхвърлен предявеният насрещен иск по чл. 97 ЗЗД за преобразуване на задължението, произтичащо от договора за издръжка и гледане, в парично. Релевират се касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателите се позовават и представят съдебна практика, както следва: решение № 203 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 1376/2014 г. на ІII г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК; ППВС №3 от 29.03.1973 г.; определение № 721 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 566/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК; решение от 16.11.2009 г. по гр. д. № 3271/2007 г. на Софийски районен съд, І ГО, 41 с-в.
Поставените правни въпроси от материално естество, с твърдението, че обусловили изхода на делото, по които се е произнесъл въззивният съд, са, както следва: 1/ Налице ли е неизпълнение към кредитора, ако длъжниците по договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане са подпомагани от съпругата на кредитора, която заедно с длъжниците полага грижи за своя възрастен съпруг, но също е страна по сключения договор като прехвърлител и за да е налице изпълнение на задължението по договора, следва ли другите близки на двамата прехвърлители-съпрузи да са изолирани от грижата за него; 2/ Как следва да се квалифицира иск, предявен от прехвърлител по договор за издръжка и гледане, за обявяване на относително недействителна сделка, с която приобретателят отчуждава имота, ако правото за разваляне е възникнало преди отчуждаването на имота – по чл. 135, ал. 1 или по чл. 135, ал. 3 ЗЗД; 3/ Ако правната квалификация на иска е чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, може ли съдът да се позовава на наличието на „специалната цел“ по ал. 3 на чл. 135 ЗЗД, както и трябва ли да се мотивира за наличие на трите кумулативно дадени предпоставки на иска по чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД: предшестващо правоотношение, по което ищците имат качеството на кредитори, извършване на увреждащо действие от страна на длъжниците по предшестващо правоотношение, извършване на действието със съзнание у длъжниците /тъй като действието е безвъзмездно/, че увреждат кредитора /т.е. желанието на длъжниците да прикрият своя актив от кредиторите (animus nocedenti); 4/ Какво е значението на съотношението /преди или след/ момента, в който длъжникът по договор за гледане и издръжка предлага трансформиране на дължимото задължение от натура в парично, спрямо момента на предявяване на иск от страна на кредитора за разваляне на договора, за уважаване или отхвърляне на иска по чл. 97 ЗЗД, както и какъв е времевият период между двата момента, в който следва да се приеме, че длъжникът е реагирал съобразно задълженията си в хипотезата на налична забава на кредитора да оказва необходимото съдействие за изпълнение на длъжника по договора; 5/ В хипотезата на забава на кредитора да оказва необходимото съдействие за изпълнение на задълженията на длъжника по договора за гледане и издръжка, ако същият вече е подал искова молба за разваляне на договора и ползва услугите на социален работник, а длъжникът е трансформирал натуралното си задължение в парично такова чрез превод на средства по открита в полза на длъжника банкова сметка, следва ли да се приеме, че длъжникът се освобождава само за напред от своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение; 6/ Нотариалната покана от длъжника до кредитора с изразена готовност за изпълнение на задълженията по договор за гледане и издръжка, както и неявяването на кредитора на посочената дата пред нотариуса, следва ли да се счита като неоказване на съдействие от страна на кредитора, защото е изпратена от длъжника след завеждане на исковата молба на кредитора за разваляне на договора с мотива от евентуалната възможност договорът да бъде развален, или протоколът за неявяване пред нотариуса по повод поканата сочат само факта на изпадане на кредитора в забава; 7/ Ако длъжникът изпрати пощенски запис за изплащане на определена сума на длъжника и впоследствие записът бъде върнат с документ от пощата като неполучен, следва ли да се счита за реално предадена от длъжника тази сума на кредитора. Предходното отнася ли се в същия смисъл и в хипотезата, ако длъжникът е внесъл определена сума в банкова сметка, която длъжникът е открил в полза на кредитора; 8/ Ако на длъжника по договор за гледане и издръжка не му е известен точният размер на дължимата парична престация при трансформиране на натуралното си задължение в парично такова, може ли да заплаща определена от него сума в периода от завеждане на исковата молба за разваляне на договора до влизането в сила на решението на съда; в този случай може ли съдът по насрещен иск с правно основание чл. 97 ЗЗД да присъди окончателния размер на дължимата парична престация, в т.ч. и да осъди длъжника за разликата за минало време.
Ответницата по жалбата Д. И. С. от [населено място], област Р., чрез пълномощника си адв. Д. И. от АК-Р., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност и липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата Д. И. С. и покойният й съпруг Н. Н. С. (починал на 04.02.2015 г.) са прехвърлили на сина си – първият ответник по време на брака му с втората ответница С. П. С. процесния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка до края на живота им, като им осигури спокоен и нормален живот, специални грижи при болест и старческа немощ, осигуряване на лекарства и всички необходими неща за преживяване, като прехвърлителите са запазили правото да ползват имота до смъртта си, а приобретателят се задължил да не извършва никакви разпоредителни действия, докато са живи. На 22.10.2015 г. с нотариален акт първите двама ответници са дарили на дъщеря си Н. В. С. процесния недвижим имот, като върху същият е запазено учреденото право на ползване. Съдът е приел, че ищцата Д. С. е с влошено здравословно състояние, видно от експертно решение № 3649 от 15.10.2015 г., с което е установено, че страда от множество заболявания с водеща диагноза полиартроза и 96 % неработоспособност, като вида и степента на уврежданията налагат чужда помощ. От показанията на разпитаните по делото свидетели е приел, че ищцата сама се е грижила за себе си и приживе за съпруга си, сама е осигурявала и необходимите за здравето си лекарства или с помощта на други свои близки, а за грижите за съпруга й е ползвала помощ от наета жена, за което е заплащала сама, като след неговата смърт здравословното й състояние се влошило и това наложило назначаване на домашен помощник от страна на социални грижи; ответниците не са й осигурявали храна (въпреки че в заведението им се продавал хляб); лекарства, които ищцата е плащала, са й купували епизодично. Приел е за установено, че ищцата живеела в помощна стая, пристройка до къщата, а самата къща се ползвала от ответниците, която била заключена и не й давали да ходи там; нямала достъп и до мазата, където се съхранявала приготвената зимнина. Съдът е приел, че показанията на всички разпитани свидетели сочат, че ищцата се е грижила за болния си съпруг до смъртта му, като за целта и предвид собственото й влошено здравословно състояние, тя е ползвала услугите на наета за това жена, на която е плащала, а съседи и други близки са помагали при пазаруване (няма данни за помощта на наетата жена да е плащано от ответниците, като приобретатели по алеаторния договор, върху които тежи и задължението да предоставят на прехвърлителите цялата грижа в пълен обем, от която се нуждаят). Въззивният съд е приел, че ищцата, която е в напреднала възраст и се нуждае от ежедневни грижи и чужда помощ в обслужването си в битово отношение, което се удостоверява и от приетото по делото експертно решение, не са били полагани от приобретателите във вида и обема, в който се е нуждаела както тя, така и приживе нейният съпруг. Изложени са съображения, че полаганите грижи са били частични, непълни и непостоянни и не са могли да осигурят спокойното и нормално съществуване на прехвърлителите, така както е било уговорено с договора за гледане и издръжка, дори заплащането на консумативите е ставало със средства на прехвърлителите, а изпълнението на задълженията за издръжка и гледане по алеаторен договор трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, поради естеството на тези задължения. Ето защо, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е уважил като основателен предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
По иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, с което е уважен искът е правилно, тъй като третото лице – надарената ответница, е дъщеря на длъжниците по договора, като презумпцията за знание не е оборена. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно и в частта, с която изцяло е отхвърлен насрещният иск с правно основание чл. 97 от ЗЗД, тъй като възраженията на жалбоподателите за отказ на ищцата да съдейства в изпълнение на задълженията им по договора за гледане и издръжка, са неоснователни. Изложени са съображения, че съгласно приетата по делото икономическа експертиза, равностойността на положените за прехвърлителката грижи, за периода 2015 г. – 2016 г., възлиза на 417 лв. за 2015 г. и 478 лв. за 2016 г., а ответниците са остойностили същите на 70 лв. месечно, а обстоятелството, че са предложили трансформиране на дължимото задължение от натура в парично такова едва след предявяване на иска от страна на ищцата за разваляне на договора, не сочи за липса на съдействие от нейна страна. Прието е, че действително на ищцата е изпратен пощенски запис за 70 лв. и върнат от нея през м. февруари 2016 г., но в случай, че кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация на задължението му, което не е налице в настоящия случай. Приел е за неоснователно възражението, че това е сторено с откриване на банкова сметка в Банка Д., по която ежемесечно се внасят по 70 лв., доколкото от приложения по делото договор за откриване и обслужване на спестовна сметка „Д. Мотив“ от 18.02.2016 г., титуляр на спестовната сметка е първият ищец, а в него липсва клауза, че сметката е открита в полза на ищцата, каквито доводи са релевирани от страна на ответниците. Съдът е приел, че нотариалната покана на ответниците от 04.02.2016 г. до ищцата е изпратена след завеждане на исковата молба и не представлява неоказване на съдействие за приемане на дължимите грижи.
В заключение въззивният съд е приел, че поведението на ищцата не може да се квалифицира като противоправно и не е създало пречка за реалното изпълнение на алеаторния договор от страна на длъжниците, тъй като то е мотивирано и обосновано от поведението им, създало нетърпимост в отношенията с ищцата и противно на уговореното в договора задължение да й осигурят нормален и спокоен живот. Прието е, че като не са поискали задължението им от реално да бъде трансформирано в парично в първия момент, от който ищцата е спряла да дава съдействие за изпълнението му, ответниците са изпаднали в забава, която от само себе си е самостоятелно основание за разваляне на договора и за отхвърляне на предявения насрещен иск за трансформация.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение по поставените правни въпроси. Това е така, тъй като за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, следва правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, обусловил изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно приетото в ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
В конкретния случай по поставените правни въпроси от касаторите въззивният съд в обжалваното решение се е ръководил и съобразил установената задължителна съдебна практика. Същата безпротиворечиво и последователно приема, че договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане са вид ненаименован алеаторен договор и съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определя по съгласие на страните, които съгласно чл. 9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка – дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение – целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Когато прехвърлянето е извършено срещу бъдещи издръжка и грижи, договорът е възмезден и е алеаторен – не е известен обемът на бъдещите издръжка и грижи (тъй като не е известно каква ще бъде нуждата), а когато уговореният срок е смъртта на прехвърлителя (или бенефициера), не е известна и продължителността на времето, през което те ще трябва да се предоставят. Такъв договор подлежи на разваляне поради неизпълнение по причина, за която приобретателят отговаря. Договорът се разваля изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част.
По втората група поставени правни въпроси, свързани с приложението на института на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, въззивният съд е съобразил установената практика и не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а приложеното определение, постановено в производство по чл. 288 ГПК не съставлява задължителна съдебна практика, съгласно даденото разрешение в т. 1 на ТР № 2/2010 ОТ 28.09.2011 Г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на предпоставките, при които може да бъде уважен иск на прехвърлител по договор за издръжка и гледане срещу приобретателя, който междувременно е отчуждил придобитата вещ – дали са тези по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД или е специфичната хипотеза на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, в съответствие с установената съдебна практика по приложението на тази законова норма, въззивният съд е приел, че в случая правото за разваляне е възникнало преди отчуждаването на имота, поради което правната квалификация на този иск е по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
По третата група въпроси във връзка с приложението на чл. 97 ЗЗД, установената съдебна практика на ВКС, последователно приема, че неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т. е. ако кредиторът „неоправдано“ (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие. В конкретния случай въззивният съд не се е отклонил от тази съдебна практика като е приел, че поведението на ищцата не може да се квалифицира като противоправно и не е създало пречка за реалното изпълнение на алеаторния договор от страна на длъжниците, тъй като то е мотивирано и обосновано от поведението им, създало нетърпимост в отношенията с ищцата и противно на уговореното в договора задължение да й осигурят нормален и спокоен живот, както и че като не са поискали задължението им от реално да бъде трансформирано в парично в първия момент, от който ищцата е спряла да дава съдействие за изпълнението на договора, ответниците са изпаднали в забава, която от само себе си е самостоятелно основание за развалянето му и за отхвърляне на предявения насрещен иск за трансформиране на натуралното задължение в парично.
Не е налице и соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като за да е налице тази хипотеза, съобразно приетото в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 1/2010 г., следва с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото, като разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е настоящият случай, още повече, че както се посочи по-горе, по поставените правни въпроси е налице установена задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна, и която е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение.
Предвид изложеното, с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, а не в противоречие с нея, поради което въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 960 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за адвокатска защита и съдействие от 29.05.2017 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 152 от 29.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 33/2017 г. на Русенския окръжен съд, по касационна жалба вх. № 5288 от 09.05.2017 г. В. Н. С., С. П. С. и Н. В. С., всички от [населено място].
ОСЪЖДА В. Н. С., С. П. С. и Н. В. С., всички от [населено място] да заплатят на Д. И. С. от [населено място], обл. Р. направените разноски по делото за касационното производство в размер на 960 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: