РЕШЕНИЕ
№ 864
София, 12.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 2060/2008 година.по описа на бившето І г.о.
Производството е по §2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от Г. Б. М. от град С. против въззивно решение №22/14.01.2008 г. по гр.д. №1000/2007 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и определение от 09.01.2008 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искане за увеличение размера на иска от 400 лева до 2000 лева.
Обстоятелствата по делото са следните:
Г. Б. М. от град С. е предявил против В. К. М. от с. А., област Пазарджик обективно съединени искове с правно основание чл.236, ал.2, във връзка с чл.79, ал.1, предл. второ ЗЗД и чл.233, ал.1 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че на 20.8.2000 г. е сключил с ответника едногодишен договор за отдаване под наем на 10 дка обработваема земеделска земя, подробно описа в молбата. Твърди също така, че след изтичане на стопанската 2000-2001 г. , ответникът с негово мълчаливо съгласие продължил да обработва земята, прибирал реколтата, но не заплаща уговорения наем. По-нататък в исковата молба се излагат и други факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът претендира неплатен наем в размер на 400 лева за 2004/2005 г. и 2005/2006 г., както и за прекратяване обработване на земята и прибиране на реколтата, както и възстановяване достъпа му до нея.
С решение №523/18.5.2007 г. по гр.д. №691/2006 г. Пазарджишкият районен съд, г.к., е отхвърлил предявените искове като неоснователни.
С решение №22/14.01.2008 г. по гр.д. №1000/2007 г., по въззивна жалба от ищеца Г. Б. М., Пазарджишкият окръжен съд, ІІІ-ти въззивен граждански състав, е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че по безспорен начин е установено, че договорът за наем между страните по спора е прекратен. Прието е също така, че ищецът не е доказал твърденията си, че през процесния период ответникът е ползвал имота и че го е обработвал. Съдът е обосновал изводите си и с представена от ищеца по делото писмена декларация от 19.5.2006 г., в която заявява, че имотът е ползван от бащата на ответника през 2004-2005 г., както и от показанията на свидетелката К. Поради това е прието, че искът с правно основание чл.23, ал.1 ЗЗД е неоснователен. По същите съображения е прието, че и искът по чл.236, ал.2 ЗЗД е неоснователен.
Срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд е подадена касационна жалба от ищеца Г. Б. М., с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./, по съображения подробно изложени в нея. Обжалва се и определението на окръжния съд от 09.01.2008 г., с което не е уважено искане за увеличение на иска по чл.236, ал.2 ЗЗД.
Моли се за отмяна на обжалваните решение и определение, и уважаване на предявените обективно съединени искове. Претендират се разноски. От касационния жалбоподател са постъпили писмени бележки.
Ответникът по касация – В. К. М., не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмените бележки на касационния жалбоподател и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й съдът съобрази следното:
Законосъобразно и обосновано Пазарджишкият окръжен съд е приел, че искът с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД е неоснователен. Твърденията на ищеца, че ответникът продължава да държи процесния имот и продължава да го обработва не се доказват от ангажираните по спора доказателства. Напротив, последните опровергават изцяло сочените в исковата молба твърдения, както от показанията на разпитаната по делото свидетелка К, така и от данните, съдържащи се в представеното от самия ищец писмено изложение, озаглавено “декларация”.
Относно наведените в касационната жалба оплаквания за постановеното от въззивната инстанция определение в съдебно заседание на 09.01.2008 г., настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че окръжният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като с искането се предявява нова претенция, за друг период, различен от процесния. Поради това визираното искане не следва да се приеме като изменение размера на предявения иск по чл.236, ал.2 ЗЗД.
Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №22/14.01.2008 г. по гр.д. №1000/2007 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, Трети въззивен граждански състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: