О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
гр. София, 25.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2564/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. С. Т. срещу решение № 21 от 11.02.2015 г. по гр. дело № 333/2014 г. на Силистренски окръжен съд.
Ответникът по касация – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – [населено място] поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Силистренски окръжен съд е потвърдил решение № 504 от 16.10.2014 г. по гр. дело № 1375/2014 г. на Силистренски районен съд, с което първостепенният съд е отхвърлил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от Г. Т. против ОД на МВР – [населено място]. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за заеманата от ищцата длъжност „системен оператор” е прекратено със заповед № 654/04.08.2014 г. на директора на ОД на МВР – [населено място] поради съкращаване на щата – премахване на две от седемте щатни бройки за процесната длъжност в „Пункт за персонализация” към група „Български документи за самоличност” при ОД на МВР – [населено място]. По отношение на подбора по чл. 329 КТ въззивният съд е приел, че работодателят е осъществил подбор между служителите, заемащи процесната длъжност в посочената структура, в която е работила ищцата, като е отразил резултатите от оценките на всеки от служителите в сравнителна таблица към протокол № 13525/06.06.2014 г., в която ищцата е с най – нисък резултат. Решаващият състав е споделил изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на уволнението. В мотивите са отразени констатации на съда за релевантността на образованието при извършване на подбора, като е посочено, че по – високото образование предполага по – добри възможности за квалификационно развитие, но е изложено, че дори да се приеме, че в настоящия случай следва да се дадат еднакъв брой точки за образование на всички служители, независимо от притежаваното по – високо образование у някои от тях, то отново ищцата остава със значително по – малък брой точки от всичките шест служители, включени в подбора. Съдът е разгледал довода за наличие на професионално заболяване у Т., а именно глаукома и е приел, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че страда от това заболяване.
Въпросите, номерирани с „2.”, „3.”, „4.”, „5.” и „6.” по реда на изложението са формулирани, както следва: „Каква е доказателствената тежест на работодателя и следва ли той да извърши пълно главно доказване на обстоятелствата отразени в протокола по подбор или той самият е достатъчно доказателство за отразените в него обстоятелства?” ; „Каква е доказателствената сила на представения по делото протокол на комисията за подбор от 06.06.2014 г., обективиращ преценката на комисията, бидейки частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 от ГПК. Установява единствено, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица или има доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства?” ; „Протоколът на комисията за подбор от 06.06.2014 г., обективиращ констатациите на комисията за подбор доказва ли същите и защитата срещу доказателствената му сила подчинена ли е на изискванията за оспорване на истинността му?” ; „ Протоколът на комисията за подбор от 06.06.2014 г., бидейки частен писмен документ, има ли обвързваща съда материална сила, ако има въведен в исковата молба довод за извършен фиктивен подбор, а именно, че не са изпълнени двата кумулативно дадени критерия по – висока квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа и извършения подбор е фиктивен?” ; „При въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 от КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, работодателят следва ли да установи по пътя на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност или е достатъчно доказателство по делото да бъде представен протокол от комисията по подбор, решаващият съд задължен ли е да извърши съдебен контрол именно на извършения подбор на база на представените пред него доказателства, а не евентуално представени такива пред комисията за подбор?”. Тези въпроси формират общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са от значение за изхода на спора, по тях въззивният съд се е произнесъл, включени са в предмета на делото и са обусловили решаващите изводи на съдебния състав. Освен това по отношение на същите въпроси са налице и допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. По петия от тези въпроси въззивният съд се е отклонил от разрешенията в решение по гр. дело № 1177/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о., решение по гр. дело № 1460/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о. и решение по гр. дело № 1566/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о. В посочените решения в съответствие с ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В касационните решения е обоснован и извод за това, че при въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В случая с исковата молба ищецът е оспорил констатациите на работодателя за квалификация и ниво на изпълнение на работата на служителите, между които е извършен подбора. Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно, без да съобрази разрешенията в цитираната практика, че при оспорени констатации на комисията по подбора, работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, обусловили тази преценка, за което са допустими всички доказателствени средства. Тези разрешения не са съобразени от въззивния съд при разглеждане на спора. Съдът не е взел предвид, че протоколът не е достатъчно доказателство за отразените в него обстоятелства при посоченото му оспорване, в какъвто смисъл са разрешенията в цитираната съдебна практика по втория въпрос в приложението, както и не е съобразил характеристиката на протокола за подбор, като частен свидетелствуващ документ, който съгласно чл. 180 ГПК, установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства, в какъвто смисъл са разрешенията в цитираната съдебна практика по третия, четвъртия и шестия въпроси в приложението. Ето защо по посочените въпроси са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
По останалите въпроси в приложението жалбоподателката не е релевирала основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал.1 ГПК. По първият от въпросите в приложението – „Следвало ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните и по-конкретно – признанието на ответника, съдържащо се в изказване на процесуалния представител на ответната страна в съдебно заседание, проведено на 07.10.2014 г., че „не оспорва да е възможно ищцата да страда от намаляване на зрението и глаукома?” се поддържа, че в обжалваното решение въпроса за служебните задължения на въззивната инстанция е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение по гр. дело № 1553/2009 г. на състав на І г.о. и решение по гр. дело № 252/2011 г. на състав на ІІ г.о. Въззивният съд не е процедирал в противоречие с разрешенията в цитираната съдебна практика, изискваща съдът да изясни чрез въпроси твърденията на страните. В първоинстанционното производство съдът е дал указания на страните относно обстоятелствата, които следва да установят и в първото по делото заседание ищцата чрез процесуалния си представител адвокат Т. не е възразила по доклада на съда, а във въззивното производство, в жалбата доводите й по доклада на първоинстанционния съд засягат единствено въпроса за подбора, като относно заболяването „глаукома” оплакването е, че то не е разгледано от съда, без да се свързва с доклада по делото и изясняване становище на ответника по исковете. Следователно този въпрос не е бил въведен процесуално чрез въззивната жалба и въззивният съд не се е произнесъл по него. За това и доводите за отклонения на въззивния съд от цитираната практика са необосновани. Седмият и осмият по реда на изложението в приложението правни въпроси са формулирани, както следва: „Следва ли въззивният съд при постановяване на решенето да обсъди възражения релевирани в писмена защита, депозирана по първоинстанционното производство, имайки предвид, че съдът е предоставил процесуалната възможност на ищцата в едноседмичен срок, считано от връчване на съобщението, да вземе становище и съответно в този срок е представена писмена защита?” ; „Съставлява ли съществено процесуално нарушение решаването на делото от въззивния съд при нарушение на нормата на чл. 56, ал. 3 от ГПК?”. По тези въпроси не е релевирано основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, въз основа на която разпоредба се поддържа искането за допускане на касационно обжалване. Въпросите произтичат от процесуални действия на първоинстанционния съд, тъй като са свързани с доводи за спазване на процедурата по чл. 56, ал. 3 ГПК, развила се пред районния съд. И по двата въпроса липсва обосновка на допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната в законодателството, съответно при твърдение за липса на съдебна практика чрез обосноваване на непълнота, неяснота или противоречие на конкретни норми, за да се създаде практика по приложението им и по двата въпроса. За това с въвеждането им не е обосновано приложно поле на основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол. Недопустимо жалбоподателката, след като поддържа липса на съдебна практика по осмия въпрос се позовава на решение № 341 от 1997 г. на ВКС, 5 членен състав, в което се третира въпрос за нарушение по чл. 41, ал. 5 ГПК /отм./ и чл. 46, ал. 2 ГПК /отм./. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изключва приложението на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. В случая както се посочи въпроса за призоваването засяга процесуално действие на районния съд, с което не може да се релевира основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, което се формира по процесуални действия на въззивния съд. Освен това от данните по делото е видно, че районният съд е дал ход на делото след изявление на процесуалния представител на ищцата, адвокат Т., че не са налице процесуални пречки и искане направено от нея да се даде ход на делото, т.е. дори твърдението за нарушение на районния съд не съответства на данните по делото. Напротив районният съд е действал съобразно разрешенията в решението, на което страната се позовава. Деветият по реда на изложението въпрос е следният : „Следва ли въведения критерии по подбора за по-добра квалификация – да се разбира като съвкупност от образование, знания и умения, съответстващи на изискванията за заемането на съответната длъжност, и следва ли квалификацията удостоверена със съответния документ за завършено образование, следдипломно обучение, завършени курсове и др. да са свързани с конкретното изпълнение на длъжността или е достатъчно служителя да притежава висше образование, за да се възприеме, че е по-квалифициран за длъжността, след като за заемането на същата е нормативно определено изискване единствено за средно образование?”. По него не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което с поставянето му не се релевират предпоставки за допускане на касационен контрол. Възпроизвеждането на разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК не съставлява обосноваване на това основание. Последният, десети въпрос по реда на изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК е следният : „Следва ли подбора да бъде извършван измежду всички служители при работодателя, като Въззивният съд неправилно е възприел, че осъществения подбор е извършен измежду всички служители, заемащи същата или сходна длъжност при работодателя след като само ОД на МВР – притежава качество на работодател, а РУП към ОД на МВР не съставляват самостоятелно структурно звено?”. По него жалбоподателката не е релевирала основание за допускане на касационно обжалване по подържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК поради липсата на идентичност между разрешения в решение по гр. дело № 864/2011 г. на състав на ВКС, ІV г.о. правен въпрос и въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд. Сред въпросите, които е разгледал въззивния съд не е включен въпроса, разрешен от ВКС, който се отнася до извършване на подбора при съкращение на щата в хипотезата на последваща реорганизация на поделението. Само въпроси, по които въззивния съд се е произнесъл формират основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното следва да се приеме, че и с този въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само във връзка с посочените по – горе въпроси –втори, трети, четвърти, пети и шести по реда на изложението в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 11.02.2015 г. по гр. дело № 333/2014 г. на Силистренски окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: