Р Е Ш Е Н И Е
№ 867
София, 30.04. 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на десети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева
гр.д. № 1524 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационните жалби на Д. В. В. и Е. Д. Ч., и двамата от София, срещу въззивното решение на Софийския градски съд, постановено на 31.VІІ.2007г. по гр.д. № 496/2007г.
Ответниците по касационната жалба Е. Б. М. и М. С. М., и двете от София, са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационните жалби са допустими, а разгледани по същество – и основателни, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Софийският градски съд е отменил решението на СРС от 04.ІV.2006г. по гр.д № 5149/1992г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Е. Д. Ч. да предаде на М. Ст. М. и Е. Бл. М. на основание чл.38а от ЗЖСК гараж № 21 с площ 21.6 кв.м, находящ се в сградата на ЖСК “П” на ул.”У” № 10 в София. Решението е постановено при участието на Д. В. В. като трето лице – помагач на Ч.
Въззивният съд е разгледал и оценил като неоснователни правоизключващите възражения на ответницата: че искът по чл.38а от ЗЖСК се отнася само за жилища, приемайки в тази връзка, че с такъв иск разполага както член-кооператор, комуто е разпределено жилище, така и член-кооператор, на когото е разпределен друг обект – гараж, ателие и помещения, предназначени за стопански и други нужди, позовавайки се на аргумент от пар.2 от ДР във вр. с чл.1 ал.2 от ЗЖСК; че ЖСК “П” с решение от 01.VІІ.1999г. на ФО на СГС е прекратена, приемайки, че прекратяването има само оповестителен, а не конститутивен характер, и че тъй като не са издадени нотариални актове за всички обекти в сградата на ЖСК, не е настъпила предпоставката за прекратяване, поради което ЖСК “П” продължава да съществува; че ищците не са член-кооператори, приемайки в тази връзка, че техния наследодател по закон Б. Д. М. е бил до смъртта си на 10.V.1990г. член-кооператор по право, членството по право съществува независимо от волята на ЖСК, то е функция на признатото с влязло в сила решение по чл.100 от ЗТСУ /отм./ право на обезщетение, поради което наследяването на правото на обезщетение води автоматично до наследяване на членственото правоотношение по право. Прието е още, че с влязло в сила решение на ОС на ЖСК “П” по протокол от 25.VІ.1991г. процесният гараж е разпределен на ищците. Не следва обратното от влязлото в сила на 08.ІV.1999г. решение на СРС по гр.д. № 4227/1997г., с което е признато за установено, че протоколът от 25.VІ.1991г. е неистински документ – това решение е постановено между други лица – ищец В. П. и ответник ЖСК “П”, като въпросът, че останалите член-кооператори не са необходими задължителни другари по уважения с него иск, и в частност – че решението няма сила на пресъдено нещо по отношение на тях, е решен с влязло в сила определение, с което е оставена без разглеждане молбата на част от член-кооператорите за отмяната му по реда на чл.233 ал.2 от ГПК /отм./. Прието е за установено и че ответницата няма противопоставимо на ищците основание за осъществяваното от нея владение върху гаража. Нот.акт № 97/1975г., с който В. Д. В. се е снабдил по реда на чл.35 ал.2 от ЗЖСК, е издаден на основание окончателен разделителен протокол от 14.VІІ.1975г., а той в частта му за разпределението на гаражите, вкл. процесния, е отменен по иск по чл.39 от ЗЖСК с влязло в сила на 19.ІІІ.1976г. конститутивно решение по гр.д. № 4271/1975г. на СРС. С оглед на това без вещно-транслативен ефект е договорът от 19.VІ.1977г. по нот.акт № 90/1987г., с който В. В. и съпругата му В. В. са продали гаража на сина си – третото лице – помагач в настоящото производство Д. В. , а следователно и договорът от 03.VІІ.1989г. по нот.акт № 63/1989г. за замяна между него и Ч.
В касационната жалба на Е. Ч. са изложени съображения за допуснато съществени процесуални нарушения, за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК /отм./. Твърди се неправилност на изводите по приложението в случая на чл.38а ЗЖСК, по материално-правната легитимация на ищците за предявените искове, невземайки предвид, че наследодятелят им е обезщетен само с жилище, а не и с гараж, по валидността на решението на ОС на ЖСК от 25.VІ.1991г. Сочи се неизвършена преценка на всички представени по делото доказателства и направени възражения, както и че съдът не е съобразил и не е преценил значението в случая на данните за наличието на висящ спор между същите страни по искове на ищците и по настоящото дело по чл.108 от ЗС относно същия имот. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски.
Касационната жалба на Д. В. В. от София съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Изложени са съображения за неподлагането на преценка от въззивния съд на възражението за придобиване на процесния имот по давност, което, както и отмяната на решението на ОС на ЖСК от 25.VІ.1991г. с решение по гр.д. № 2944/1991г., обуславят липсата на активна легитимация на ищците за предявените искове. Сочи се и неправилно приложение в случая на разпоредбата на чл.38а от ЗЖСК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове, евентуално връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е недопустимо.
Съгласно чл.1 от ЗЖСК жилищностроителна кооперация /ЖСК/ се образува за снабдяване на членовете й със собствени жилища, гаражи, ателиета, като в нея могат да се изграждат и помещения, предназначени за стопански, административни и други обществени нужди. По аргумент от чл.6 ал.1 и по силата на пар.2 от ДР на посочения закон тези обекти представляват самостоятелни имоти, собствеността върху които до издаването на нотариални актове за тях на кооператорите, на които са разпределени, принадлежи на ЖСК /чл.35 ал.2 от ЗЖСК/, на която принадлежи и правото да предяви претенциите си срещу трети лица, които неоснователно държат такъв имот. Тъй като по отношение на ЖСК членовете й имат право да държат разпределените им имоти след фактическото им изграждане, те могат да реализират правата й срещу третите лица при нейно бездействие чрез предявяване на косвения иск по чл.134 от ЗЗД. С разпоредбата на чл.38а от ЗЖСК се дава възможност на всеки член на ЖСК пряко, без участието на собственика ЖСК, да предяви иск за изваждането на всеки, който се намира без основание в определеното му с разпределителния протокол жилище. С оглед разпоредбите на чл.1, чл.6 ал.1 и на пар.2 от ДР на ЗЖСК, изрично разграничаващи всеки отделен имот в ЖСК по предназначение /жилище, гараж, ателие и помещения за стопански, административни и други обществени нужди/, се налага извод, че предмет на прекия иск по чл.38а от ЗЖСК е само защита на правото на държане на жилище. Разпоредбата е изрична и конкретна и не може да се тълкува разширително, а не са налице и предвидените в чл.46 ал.2 от ЗНА предпоставки за прилагането й по аналогия и относно нежилищните обекти, в т.ч. гаражите. По отношение на такива обекти членовете на ЖСК могат да защитят правата си срещу трети лица чрез косвения иск по чл.134 от ЗЗД с участието като страна и на ЖСК.
Разглежданият случай е такъв с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават предявените искове, и петитум. Действително като основание на исковете ищците са посочили чл.38а от ЗЖСК, но това не отменя задължението на съда да определи правилната им правна им квалификация, която е по чл.134 от ЗЗД.
Като е приел в случая, че предявените искове са по чл.38а от ЗЖСК, въззивният съд не е приложил правилно закона и е постановил недопустим съдебен акт, тъй като се е произнесъл по непредявени искове /по каквито се е произнесъл и първоинстанционния съд/. Ето защо и на основание чл.209 ал.1 изр.3 във вр. с чл.218ж ал.2 от ГПК /отм./ атакуваното въззивно решение, както и това на първоинстанционния съд, следва да бъдат обезсилени и делото да се върне на последния за произнасяне по предявените искове по чл.134 от ЗЗД, а и по претендираните от страните разноски за настоящата инстанция, като не следва да се разглеждат останалите релевирани в касационните жалби оплаквания по съществото на спора.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския градски съд, ІV-то “Д” отделение, № 263 от 31.VІІ.2007г. по гр.д. № 496/2007г., както и решението на Софийския районен съд, ГК, 52-ри с-в, от 04.ІV.2006г. по гр.д. № 5149/1992г., и ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за разглеждане на предявените искове.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: