Р Е Ш Е Н И Е
N 868
София, 27.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември………………………..
две хиляди и девета година………………………………………… в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………….Р. ИВАНОВА…………………………………………………в приствието на прокурора……….………………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………..
гр.дело N 1522/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Ж. М. Д., М. Г. Д., Ж. К. Ж. и С. А. С., всички от с. Б., обищина К. , обл. Добрич, срещу решение № 366 от 25.10.2007 година по гр.д. № 698/2007 година на окръжен съд Добрич. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопризводствени правила, материална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./. Развиват съображения относно принадлежността на правото на собственост на прекия им наследодател Г, в полза на наследниците на който е възстановена собствеността с решение на ПК – К. , вместо на неговия баща –, чиито наследници са ищците по делото. Поддържат, че цялостното включване на имота в ТКЗС е станало със ЗРП от 1985г., когато имотът е изключен от регулационните граници на населеното място. Към този момент, обаче общият наследодател е починал /1966г./, а имотът е бил придобит по давност от неговия син Г. , който единствен го е посещавал и е демонстрирал отношение на собственик.
Ответниците не са заявили становища по жалбата. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното:
С посоченото решение Добричкия окръжен съд се е произнесъл по жалба на ищците, която е намерил за основателна. Отменил е изцяло първоинстанционното решение № 172 от 20.03.07 година по гр.д. № 53/05 година на районен съд – К. и вместо него е постановил друго, като е уважил предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ – за признаване за установено по отношение на Ж. М. Д., М. Г. Д., Ж. К. Ж. и С. А. С., всички от с. Б., обищина К. , обл. Добрич, че общият наследодател Д, поч.1966г., е бил собственик към момента на кооперарирането на земеделска земя от 1,627 дка, която съставлява имот с № 0* по плана за земеразделяне на с. Т., община К.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че приживе Д. Д. не е загубил правото на собственост, тъй като процесния имот е бил единствен жилищен на семейството му и той е живял в него до смъртта си. При кооперирането пред 1950г. както той, така и синът му Г. са станали членове на ТКЗС. По кадастралния план от 1950г. имотът е бил записан на Д. Д. Същата година е урегулиран, а при последващо заснемане през 1985г. е останал изцяло в терен на земеделски земи.
Жалбата е неоснователна. При безспорно установените данни, че към годината на кооперирането /1950г./ имотът е принадлежал на Д. Д. , който го е закупил с неформален договор от 1914г. и се е водил на негово име в разписния лист към плана от 1950г., както и с оглед обстоятелството, че той е бил единствен жилищен имот на наследодателя и семейството му, следва да се приложат постановките на ТР №104/64г. ОСГК на ВС и ПМС №216/61г. В кооперативното стопанство се внасят както земите, които се намират вън от регулационните граници на населеното място, така и тези, които се намират в регулация. И в двата случая член-кооператорите запазват собствеността в реални граници, ако нямат друг жилищен имот в същото или друго населено място. По нататъшните промени в регулационното положение на имота – изключване или включване в регулация, не влияе върху статута му на земеделска земя. С оглед на това още към годината на кооперирането имотът е имал земеделски характер и е внесен в ТКЗС, макар собственикът му Д. Д. да го е запазил в реални граници и да го е ползвал като единствен жилищен имот. Ако имотът не е имал земеделски характер към момента на кооперирането, то никоя от двете групи спорещи наследници /на Д. Д. или Г. Д. / не би имала право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
Ето защо и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 366 от 25.10.2007 година по гр.д. № 698/2007 година на окръжен съд Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.