2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
гр. София, 18.07. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 99 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. за у на им, пр от пр д (К.) срещу решение № 276/21.10.2011 г., постановено по гр. дело № 83/2011 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС). С него, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 201/28.10.2010 г. по гр. дело № 467/2009 г. на Великотърновския окръжен съд (ВтОС), като краен резултат е отхвърлено изцяло искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД на жалбоподателя срещу П. Д. Ч., включително в качеството й на [фирма], и срещу [фирма], за отнемане в полза на държавата на имущество – леки автомобили, дружествени дялове, налични парични суми по банкови сметки и парични суми, получени от продажба на други леки автомобили (всички – подробно описани), отменени са наложените въз основа на определение № 2/26.02.2009 г. по ч.гр.д. № С-3/2009 г. обезпечителни мерки и в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответниците П. Д. Ч., включително в качеството й на [фирма], и [фирма] не са подали отговори на касационната жалба в срока за това; становище по жалбата не е заявено и от прокурора.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните девет правни въпроса: 1) процесуалноправен – по приложението на чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР и с чл. 28, ал. 1, изр. 3 от ЗОПДИППД – когато при проверка редовността на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД съдът констатира, че ищецът не е навел обстоятелства, сочещи на връзка между конкретната престъпна дейност на ответника и придобитото имущество, предмет на искането, съдът следва ли да даде указания на ищеца за отстраняване в едноседмичен срок на нередовност на искането; 2) материалноправен – относно изискването за наличие на причинна връзка между извършената през определен период от време престъпна дейност и придобиването на имуществото; 3) материалноправен – относно пазарната стойност, като критерий за определяне на стойността на придобитото имущество, при преценката дали то е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД; 4) процесуалноправен – представлява ли нередовност на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД, по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, непосочването в него на обстоятелства, които да сочат на връзка между престъпната дейност на ответника и придобитото имущество, предмет на искането; 5) процесуалноправен – следва ли с доклада по чл. 146 от ГПК съдът, при разпределяне доказателствената тежест между страните, да укаже изрично на ищеца, респ. на въззивника или въззиваемия, че същият носи доказателствената тежест за установяване на факти, сочещи на връзка между престъпната дейност на ответника и придобитото имущество, предмет на искането; 6) процесуалноправен – следва ли съдът, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК да укаже на ищеца, респ. на въззивника или въззиваемия, че същият не сочи доказателства за твърденията си, че в конкретния случай е налице основателно предположение, че имуществото, предмет на искането, е придобито във връзка с престъпната дейност на ответника, доколкото не е установен законен източник; 7) материалноправен – подлежи ли на отнемане част от процесното имущество, което е придобито преди началото на установената по наказателното дело престъпна дейност, в случай, че по гражданското дело не се съдържат данни за друга еднородна престъпна дейност, като ако подлежи – важи ли за това имущество изискването за основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност, доколкото не е установен законен източник; 8) процесуалноправен – следва ли при формиране на убеждението си за наличие или липса на основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност, доколкото не е установен законен източник, съдът да излага подробни самостоятелни правни и фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, преценявайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, независимо от наличието или липсата на такива правни и фактически изводи, изложени в искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД; и 9) процесуалноправен – наличието на доказателства по делото – приети и неоспорени заключения на съдебно-оценителни експертизи за пазарната стойност на всяко конкретно имущество към момента на придобиването му, която е в неколкократно по-голям размер от стойността, обективирана във всеки един от документите за придобиване на това имущество, достатъчно основание ли е съдът да приеме за меродавна пазарната стойност, а не стойността по придобивните документи, с оглед определянето й като значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД, дори когато в хода на производството не са излагани твърдения за симулативност на цената и не е доказано, че за придобиването на това имущество ответникът не е заплатил суми в по-висок размер от посочените в придобивните документи.
По отношение на първите три правни въпроса жалбоподателят поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно – тези три правни въпроса да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката ВКС, като конкретно сочи: първият въпрос да е разрешен в противоречие с т. 4 от тълкувателно решение (ТР) № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВС; вторият въпрос да е разрешен в противоречие с решение № 607/29.10.2010 г. по гр. дело № 1116/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК; третият въпрос да е разрешен в противоречие с решение № 89/29.01.2010 г. по гр. дело № 717/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 323/20.10.2011 г. по гр. дело № 1135/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. По отношение на останалите шест правни въпроса жалбоподателят поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно – тези шест правни въпроса да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като излага и съображения в тази насока.
Решаващият извод на въззивния съд, за да отхвърли искането на касатора по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД, е, че по делото не се установява ответницата, включително в качеството си на едноличен търговец, която е и едноличен собственик на капитала на ответното Е., да е придобила имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД, а именно – на стойност над 60 000 лв. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел следното:
На първо място – предвид установената по делото престъпна дейност на ответницата, с влязлата в сила присъда от 06.07.2004 г. по НОХД № 1357/2003 г. на ВтРС, с която тя е призната за виновна и е осъдена за извършено престъпление по чл. 155, ал. 3, във вр. с ал. 1, пр. 1 от НК – за това, че от началото на 2001 г. до месец май 2003 г. в [населено място] е склонявала с користна цел към проституция три лица от женски пол, въззивният съд е приел, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на пряка или косвена връзка между извършеното от ответницата престъпление през посочения в присъдата период (началото на 2001 г. – месец май 2003 г.) и придобиването на част от имущество й – два от процесните леки автомобили, закупени от ответницата преди този период, както и други движими вещи (отнемане в полза на държавата на които не е искано), за които не е установено кога са придобити. В тази връзка въззивният съд е изложил съображения, че преди постановяване на присъдата ответницата е била с чисто съдебно минало и липсват данни тя да е имала общественоопасни прояви; че за периода преди началото на 2001 г. по делото не се установява, а и не са наведени обстоятелства, които да сочат тя да е извличала облаги или да е придобила имущество вследствие престъплението, за което е осъдена, и на което е основано мотивираното искане на касатора; че предположение за това не може да се направи единствено въз основа съпоставка на доходите и разходите на ответницата през проверявания период; че разпоредбата на чл. 11 от ЗОПДИППД, установяваща срока за упражняване правата на държавата по този закон, не е основание да се приеме, че цялото имущество, придобито от ответницата през проверявания период, е следствие от нейната престъпна дейност, след като не е установен законен източник; че неустановяването на такъв законен източник не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност.
Освен това, при извършването на преценката дали останалото имущество – придобитото от ответницата след началото на 2001 г. (началото на престъпната й дейност, установена по делото) е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД, въззивният съд е възприел, не пазарната стойност (установена от експертните заключения по делото), а придобивната стойност – заплатените от ответницата суми, съобразно съответните придобивни документи (с изключение на един от процесните леки автомобили, по отношение на който е възприета средната му пазарна стойност към момента на придобиването му, поради липса на данни за заплатената при закупуването му сума). В тази връзка са изложени съображения, че в ЗОПДИППД не е уреден механизъм за определяне стойността на имуществото на проверяваните лица, поради което следва да намерят приложение общите правила на исковия процес; че касаторът не твърди и не е доказал по делото ответницата да е заплатила за придобитите от нея след началото на 2001 г. движими вещи, по-високи суми от посочените в съответните документи, поради което липсва основание да се приеме, че част от имуществото е придобито не по посочените в тези документи цени, а по пазарни такива; че при възмездните договори имуществото по правило се придобива на стойността, заплатена от приобретателя, която може да съответства или не на посоченото в договора и това да е видно от характера на самото престъпление и от неговата връзка с придобиването, или цената да е симулативна съобразно доводите на ищеца, но при неустановяване на такова несъответствие, за каквото в случая доводи не са наведени, съдът не може да използва за база направо пазарната цена на придобитото имущество; че пазарната цена не е регламентирана като критерий и не е определена като „придобивна стойност” на имуществото в ЗОПДИППД.
Въззивният съд не е обсъждал редовността на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (имащо действието и характера на искова молба), и конкретно – в аспекта, визиран в първия и четвъртия от формулираните от касатора правни въпроси – дали в искането са изложени твърдения за обстоятелства, сочещи на връзка между конкретната престъпна дейност на ответника и придобитото имущество, предмет на искането. Освен това, в практиката на ВКС (например – решение № 160/01.06.2012 г. по гр. дело № 787/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК) се приема, че непосочването на конкретна връзка между престъпната дейност на проверяваното лице (ответника), за която той е осъден, и подлежащото на отнемане негово имущество не представлява нередовност на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД. С оглед на това, тези два процесуалноправни въпроса (първият и четвъртият), свързани с оплакванията на касатора за недопустимост на обжалваното въззивно решение, нито са разрешени от въззивния съд, нито са обуславящи неговите правни изводи, нито са от значение за изхода на делото, поради което тези два правни въпроса не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая, и то не следва да се допуска по тях (в този смисъл е и т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Тъй като нито във въззивната жалба на касатора, нито във въззивната жалба на ответницата се съдържат оплаквания за процесуални нарушения на първоинстанционния съд, свързани с доклада му по делото по чл. 146 от ГПК, и конкретно – във връзка с указанията по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ГПК за разпределянето на доказателствената тежест и за несоченето на доказателства от страните за твърдяни от тях факти, то съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, формулираните от касатора пети и шести правни въпроси не са били включени в предмета на въззивното производство, поради което въззивният съд не е обсъждал и не е разрешавал и тези два процесуалноправни въпроса, като не е имал и това процесуално правомощие (в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, намерила израз и в постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 144/10.05.2012 г. по гр. дело № 609/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 255/11.07.2011 г. по гр. дело № 587/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 98/09.05.2012 г. по гр. дело № 318/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 297/08.11.2011 г. по гр. дело № 1792/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС). Поради това, и тези два процесуалноправни въпроса (петият и шестият) не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с оглед което касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и по тях.
Останалите пет (вторият, третият, седмият, осмият и деветият) правни въпроса, изведени в изложението на касатора, са включени в предмета на делото и са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, поради което представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на същото. С оглед на това следва да се извърши преценка, дали са налице и сочените от касатора допълнителни основания по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по отношение на всеки един от тези пет правни въпроса.
В посоченото от касатора, във връзка с втория изведен от него правен въпрос, решение № 607/29.10.2010 г. по гр. дело № 1116/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието следното по този въпрос: Имуществото, което се отнема по ЗОПДИППД, трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяване на престъпен състав измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК от гражданския съд, който разглежда спора по чл. 28 ЗОПДИППД. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник. Въпросното имущество се определя от закона, като вид облага именно от престъпната дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността от извличането й /чл. 2 ЗОПДИППД/. Придобиването на имуществото от извършителя може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност /чл. 1 и § 3 от закона/, но във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването й /чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1/ – тя да се следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях. Неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото, не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона, което значи, че имуществото ще се отнеме и без други доказателства, ако твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства, след като не е опровергана от ответника. Ако се приеме, че липсата на законен източник в придобиването на имуществото е достатъчна за съществуване и на самото предположение, то при какви критерии ще се извърши преценка във всеки конкретен случай за връзката с установеното по надлежен ред престъпно деяние и кое придобиване – извършеното преди, близко по време или много след извършване на престъплението, е релевантно, съответно кои са недействителните по отношение на държавата сделки по чл. 7 от закона. Едно имущество може да е придобито от престъпна дейност и при законен източник на вложените средства, но пак ще подлежи на отнемане по ЗОПДИППД, доколкото са осъществени останалите елементи от фактическия състав по чл. 4 от закона и след като не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони.
Видно от мотивите към обжалваното въззивно решение (посочени по-горе), този втори – материалноправен въпрос, изведен от касатора, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с така цитираното решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Поради това не е налице, наведеното от касатора допълнително основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този правен въпрос.
Изведените в изложението на касатора, седми и осми правни въпроси до голяма степен се припокриват по съдържание с обсъдения втори правен въпрос. Разрешение на тези правни въпроси е дадено, както с цитираното по-горе, решение № 607/29.10.2010 г. по гр. дело № 1116/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, така и с множество други решения на ВКС, също постановени по реда на чл. 290 от ГПК (например – решение № 70/04.07.2012 г. по гр. дело № 704/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 834/23.12.2010 г. по гр. дело № 1417/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 806/10.02.2011 г. по гр. дело № 1335/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 160/01.06.2012 г. по гр. дело № 787/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 388/22.02.2012 г. по гр. дело № 248/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 1/21.03.2011 г. по гр. дело № 697/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 750/13.12.2010 г. по гр. дело № 952/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.). Така формираната, трайно установена практика на ВКС по тези правни въпроси се споделя от настоящия съдебен състав, като тя не се нуждае от промяна или осъвременяване поради изменения в законодателството или на обществените условия. С оглед на това, седмият и осмият от изведените от касатора правни въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради което няма основание касационно обжалване да се допуска и по тези два правни въпроса (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В посочените от касатора, във връзка с третия изведен от него правен въпрос, решение № 89/29.01.2010 г. по гр. дело № 717/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 323/20.10.2011 г. по гр. дело № 1135/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, по този материалноправен въпрос е прието, че преценката дали придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД, се извършва по пазарната му стойност, независимо от стойността, посочена в съответния придобивен документ.
Видно от мотивите към обжалваното въззивно решение (посочени по-горе), този трети – материалноправен въпрос, изведен от касатора, е разрешен от въззивния съд в противоречие с тази практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Поради това е налице, наведеното от касатора допълнително основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този правен въпрос.
Изведеният в изложението на касатора, девети правен въпрос също до голяма степен се припокрива по съдържание с обсъдения трети правен въпрос. Разрешение на тези правни въпроси е дадено, не само с посочените от касатора, решение № 89/29.01.2010 г. по гр. дело № 717/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 323/20.10.2011 г. по гр. дело № 1135/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, а практиката по тях е доразвита и обогатена с множество други решения на ВКС, също постановени по реда на чл. 290 от ГПК (например – решение № 471/06.07.2010 г. по гр. дело № 641/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 209/26.07.2011 г. по гр. дело № 1462/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 671/09.11.2010 г. по гр. дело № 875/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 750/13.12.2010 г. по гр. дело № 952/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 834/23.12.2010 г. по гр. дело № 1417/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 70/04.07.2012 г. по гр. дело № 704/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.). Така формираната практика на ВКС по тези правни въпроси, също не се нуждае от промяна или осъвременяване поради изменения в законодателството или на обществените условия. С оглед на това, деветият от изведените от касатора правни въпроси, също не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради което няма основание касационно обжалване да се допуска и по този правен въпрос.
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по материалноправния въпрос относно пазарната стойност, като критерий за определяне на стойността на придобитото имущество, при преценката дали то е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД, който правен въпрос е разрешен от апелативния съд в противоречие с посочената по-горе практика на ВКС.
Жалбоподателят не дължи държавна такса за касационното производство по делото, съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 276/21.10.2011 г., постановено по гр. дело № 83/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.