О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 870
[населено място] , 04.10.2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Първо отделение, в закрито заседание двадесет и трети септември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1679/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
[фирма] е подала касационна жалба срещу решение № 188 от 14.07.2009 г. по гр.д. № 128 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място], с което е отменено решение № 606 от 16.12.2008 г. по гр.д. № 831 от 2007 г. на Л. районен съд и са уважени предявените от В. “О.”-[населено място], община “Л.” срещу [фирма] положителен установителен иск за трафопост № 5 с идентификационен № 43829.243.231.22 по кадастралната карта на[населено място], одобрена със заповед № РД-18-42 от 18.03.2008 г . и ревандикационен иск за същия обект. В касационната жалба прави оплакване за неправилност на решението като намира същото за недопустимо, поради липса на материално правна легитимация на В. “О.”-[населено място] , неправилно , постановено в противоречие с материалния закон – Закона за собствеността, Закона за електростопанството, Търговския закон , Закона и Правилника за държавна собственост и произнесено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необосновано. Заявява искане за неговата отмяна и произнасяне пред настоящата инстанция по съществото на спора като бъдат отхвърлени предявените искове.
Към касационната жалба е представено изложение по чл.280 , ал.1, т.2 ГПК посочващо, че изводите формирани при постановяването на решението са в противоречие с практиката на ВКС , изразена в решения по аналогични случаи . В изложението са описани и конкретните съдебни актове, в които се приема , че съоръженията за разпределение на ел. енергията , като част от електрическите уредби и мрежи са държавна собственост и са предоставени на електроразпределителните дружества .
Ответника В. “О.”-[населено място], община “Л.” е депозирал отговор на касационната жалба, в което излага подробни доводи както срещу искането за допускане на касационна проверка, така и срещу оплакванията за неправилност на решението.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,съобрази следното:
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението, атакувано с касационната жалба на [фирма] следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като сочените основания навеждат на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК , т.е. по спорните въпроси са постановени противоречиви решения касаещи аналогични казуси . Изискването се отнася до решения, които са постановени от гражданските съдилища и които се контролират по инстанционнен път от Върховния касационен съд. В изложението липсва поставяне на материално правен или процесуален въпрос по които касатора счита, че съдът се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС или съдилищата, но спорният проблем може да се извлече от изложените аргументи и той е възможността кооперация да бъде собственик на съоръжение от електроразпределителната мрежа когато то обслужва само инвеститора като потребител .
Окръжен съд,[населено място] е отменил първостепенното решение и е уважил предявените от В. “О.”-[населено място], община “Л.” срещу [фирма] установителен и ревандикационен иск за трафопост № 5, находящ се в УПИ ІІ- 231 в кв.6 по плана на[населено място] , община “Л.” защото е намерил, че трафопоста е изграден от ТКЗС и в последствие е предоставен в дял на кооперацията . Застроен е в терен отреден специално за нуждите на А.- странична дейност през 1967 г. и е нанесен в плана, утвърден със заповед № 898 от 30.08.1983 г. В разписния лист терена е записан на А. –странична дейност. С протокол № 1 от 8.09.1994 г. на Комисия по § 13, ал.5, т.3 ЗПСЗЗ е предоставен на ищеца. Извода на въззивният съд е че трафопоста е кооперативна собственост и принадлежи на ищеца, поради което е уважил предявените в обективно съединение два иска.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1948 г., енергийните източници и всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността са държавна общонародна собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 от същия закон, държавата може да преотстъпва на местните органи на държавна власт, на държавните предприятия, или на обществени организации – водни синдикати, кооперации и др. – строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди. По делото е установено, че изграждането на трафопоста е станало при действието на Закона за електростопанството, в сила от 27.03.1948 г., включващ посочената по- горе разпоредба със средства и труд на кооператорите . С § 67 от ПЗР на ЗЕЕ (отм.) е предвидено, че при приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на сделката и собствеността им се урежда допълнително по договор. Следователно е възможно части от преносната система и отделни съоръжения да не бъдат собственост само на търговските дружества. Именно условията при които собствеността възниква в полза на други правни субекти извън посочените дружества и осъществени ли са те в конкретния случай обуславя и необходимостта от допускане на касационно обжалване на съдебният акт, тъй като са налице противоречиви съдебни решения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 188 от 14.07.2009 г. по гр.д. № 128 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място] по касационната жалба на [фирма] по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лв.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване след представяне на счетоводен документ за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: