4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
София, 19.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №155/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по обща касационна жалба на [фирма] и М. А. Б., представлявани от адв. Г.В. от САК, както и по касационна жалба на ищеца по делото [фирма] срещу решение №142 от 24.10.2011г по гр.дело № 373/2011г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 91 от 17.03.2010г по гр.д № 1024/2009г на Добрички окръжен съд , като произнесено по непредявени искове .
В приложеното към жалбата на касаторите [фирма] и М. А. Б. изложение по допускане на касационно обжалване , се сочи основанието на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , по въпросите какъв е обхватът на проверката и какво следва да бъде съдържанието на мотивите на въззивното решение при прогласяване недопустимост на първоинстанционното решение ; кое решение е недопустимо ,респ. всяко ли разминаване между дадената от съда правна квалификация и действително разгледаните факти и обстоятелства обуславя обезсилване. Приложени са постановления от задължителната тълкувателна практика , както и решение №45/2010г по гр.д. 516/2009г ІІ Т.о на ВКС постановено в отговор на същия въпрос ,по реда на чл. 290 ГПК
Изложението по жалбата на [фирма] сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК , привързано към въпросите : може ли различната правна квалификация ,която дава съдът на спорното право в доклада по чл. 146 ГПК и тази в окончателния съдебен акт по спора ,респ. противоречивите мотиви, да обусловят недопустимост на решението ; определяща ли е за предмета на делото правната квалификация на иска ,дадена в доклада по чл. 146 ГПК и обвързан ли е съдът с нея ,може ли да я промени и възприеме друга ,в хода на производството, или в окончателния акт . Според касатора, даденият с решението на Варненски апелативен съд положителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос , са неправилни .
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на [фирма] и М. А. Б. при предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както обосновано е посочено от двамата касатори . Въпросът им , кое решение е недопустимо и какъв е обхватът на проверката , респ. всяко ли разминаване между дадената от съда правна квалификация и действително разгледаните факти и обстоятелства обуславя обезсилване ,е разрешен от Варненски апелативен съд в противоречие с изведени в задължителната практика на ВС на РБ и ВКС указания, все по въпроси от служебна компетентност , свързани с преценката кога решението е произнесено по непредявен иск (т.1 и т.9 от ППВС №1 от 10.11.1985г.) , съответно задължението на въззивния съд при обосновката си да съобразява (ППВС №1/1953г ) разликата между : неправилност и недопустимост на съдебното решение ; обстоятелство по основанието на иска и квалификация на спорното право ; заявено и незаявено с иска обстоятелство , а по отношение съдържанието на въззивното решение , да съобразява разликата между компетентността си на проверяващ съд и на съд , длъжен да разгледа спора по същество (ТР №1/04.01.2001г ОСГК на ВКС ).
Налице е противоречие в разрешенията по изведения правен въпрос между обжалваното решение и приложената от касаторите практика . Докато в решение №45/2010г по гр.д. 516/2009г ІІ г.о на ВКС , постановено по реда на чл. 290 ГПК се подчертава ,че за определяне на действителното основание на спорното материално право ,съответно за преценката дали то е разгледано , се изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и заявеното искане, в обжалваното решение се приема , че разминаването между дадената от първостепенния съд формална правна квалификация и разгледаните в решението факти , които са „извън хипотезиса на нормите по квалификацията на исковете”,така както последната е формално дадена , е достатъчна за състава на чл.270 ал.3 изр. трето ГПК , т.е без значение е дали квалификацията е правилната , а обсъжданите факти – наведени от ищеца по основанието на иска му. Така въззивният съд е игнорирал решаващо указанието да прецени произнесени ли са фактите по действителното , въведено от ищеца с исковата молба основание на иска .
Ето защо Върховен касационен съд ІІІ г.о приема довода за относимост на случая и към основанието на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК – основание, изтъкнато по жалбата на ответниците и същата следва да се разгледа по същество .
Изложението към касационната жалба на [фирма] сочи като основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК , обобщено привързано към въпроса за изменение на дадената в доклада правна квалификация със самото решение, отклонението в приетата квалификация обективира ли порок, свързан с допустимостта.
По поставения въпрос ,доводите и съображенията на страната нямат връзка с необходимо съдържание по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Позоваването на тази норма,ако се поддържа връзка с „точно прилагане на закона” , изисква да се обоснове необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване практика ,или необходимостта от осъвременяване на това тълкуване ,а при изтъквана липса на съдебна практика основанието ,свързано с „развитие на правото”, изисква обосновано посочване на непълнота ,неяснота или противоречивост в правната уредба по конкретен , приложим в случая източник на правото . В този смисъл са разясненията в ТР №1/2009 от 19.02.2010г ОСГТК на ВКС . Освен това ,на въпроси относно значението на квалификацията за порока недопустимост на решението , е даден недвусмислен отговор в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК включително , предвид реш. №439/2010г по гр.д. № 476/2009 ІV г.о. , реш.№226/11 по гр.д № 1470/2010г ІІІ г.о , реш. №124 от 24.03.2011г по гр.д. № 882/2010г ІV г.о , реш.398/2010г по гр.д. № 738/2009г на ІV г.о ,реш. № 249 от 23.07.2010г по гр.д. № 92 /2009г на ІV г.о. Съгласно цитираната задължителна практика , решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца ; когато в нарушение на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран . Каквото и да е приел първостепенния съд по отношение на правната квалификация , решението не е недопустимо по тази причина – заради формално дадената квалификация то може да е неправилно – поради нарушение на материалния закон , когато съдът не е определил регулиращата спорното правоотношение правна норма , или да е постановено при процесуално нарушение , ако се е стигнало до необсъждане на обстоятелства и доводи по спора , нарушено правото на защита и пр.
При обжалване на постановено обезсилване с връщане на делото в първа инстанция, друг въпрос освен този за процесуалната законосъобразност на въззивния съдебен акт, не се поставя при касационната проверка по същество ,предметът на която проверка в случая е един и същ , независимо коя от двете касационни жалби ще отговори на изискването за допускане по чл. 280 ал.1 ГПК и следва да се разгледа. Същото се отнася и до необходимостта Върховен касационен съд служебно да провери предпоставките за допустимост на процеса и в настоящия случай .За тази проверка също е без значение чия касационна жалба е допусната. Поради това Върховен касационен съд, ІІІ г.о. няма и да обсъжда като самостоятелно основание по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК изведеният в изложението на касаторите [фирма] и М. А. Б. въпрос, свързан със служебното задължение на съда,който довод е подкрепен с пример за констатация (прил. Реш.№432/2000 гр.д№1358/99г ВКС) как същото е изпълнено , или не е изпълнено , по друго конкретно дело.
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №142 от 24.10.2011г по гр.дело № 373/2011г. на Варненски апелативен съд , по жалбата на [фирма] и М. А. Б. , представлявани от адв. Г.В. от САК.
Не допуска касационно обжалване на същото решение по жалбата на [фирма] [населено място] , представлявано от управителя В. Х..
Оставя без движение касационната жалба на [фирма] и М. А. Б..
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да внесат 640 лева държавна такса по сметка на Върховния касационен съд и да приложи вносния документ , при неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено .
Делото да се докладва след изтичане на срока .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .