Р Е Ш Е Н И Е
№ 871
гр. София, 10.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното
от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1971 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. „а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на В. Ц. К. от с. В., общ. Карнобат, чрез процесуалния й представител адв. Д, против въззивното решение № І* от 7 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 535 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г., в частта му, с която е отменено решение № 88 от 2 февруари 2007 г., постановено по гр.д. № 197 по описа на районния съд в гр. К. за 2006 г. и вместо него искът на касаторката за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане от 1992 г. е отхвърлен над размера от 4/6 идеални части от прехвърления имот.
Против същото решение, но в частта му, с която искът е счетен за основателен и договорът е развален до 4/6 идеални части от прехвърления имот, е подадена касационна жалба и от И. С. К. от гр. К., чрез процесуалния й представител адв. П.
К. В. К. сочи касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторката изтъква, че според доказателствата, за нея и съпругът й не са полагани грижи от ответниците, макар прехвърлителите да са се нуждаели от непрекъснати грижи; престация от страна на приобретателите не е извършвана.
Касаторката И. К. сочи касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторката изтъква, че съдът не е отчел близките родствени отношения на ищцата със свидетелите П, както и признанията на ответника К, съдът не е посочил дали длъжниците са изпълнявали задълженията си по договора до смъртта на В. К. , като мотивите са вътрешно противоречиви; съдът не се е произнесъл по наведените в жалбата основания; погасителната давност по отношение на 1/6 идеална част от покойния съпруг е изтекла; кредиторката не е съдействала за изпълнението.
В отговор на жалбата на И. К. по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) В. К. изтъква, че ответниците не са изпълнявали задълженията си към прехвърлителите. И. К. не дава отговор по жалбата на В. К.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лица, легитимирани да подадат жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че приобретателите не са полагали грижите и не са заплащали издръжката в съответствие с поетото от тях задължение по договора, като не са кредитирани показанията на св. В поради хипотезата на чл. 136 от ГПК (отм.) и противоречие с останалите данни по делото; след смъртта на съпруга ищцата е отишла да живее при дъщеря си в с. В. след смъртта на В. К. , правото за разваляне на 2/6 идеални части от договора преминава върху децата на прехвърлителите, а за преживялата съпруга няма такава възможност, поради което искът е основателен за 4/6 идеални части.
Съдът е сезиран с иск за разваляне на алеаторен договор по реда на чл. 87 ал. 3 от ЗЗД. В исковата си молба касаторката В. К. сочи, че приобретателите по договора не полагали грижи за прехвърлителите, нито заплащали сметките им, поради което след смъртта на съпруга си тя се преместила да живее при дъщеря си в с. В.. А. сделка е оформена с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение и бъдещи грижи за гледане и издръжка от 1992 г. По силата на този договор прехвърлителите В. и В. К. прехвърлили на сина си – ответника Г(по времето на брака му с И. К. ) собствеността на апартамент срещу задължението на приобретателя да поеме бъдещи грижи за тях, при запазено право за пожизнено ползване на имота.
Касационната жалба на В. К. е неоснователна, а касационната жалба на И. К. е частично основателна.
Правилен и обоснован е изводът на въззивния съд, че процесният договор следва да се развали, тъй като приобретателите по него не са установили пълно и ежедневно изпълнение по отношение на касаторката В. К. Предвид здравословното състояние на В. е несъмнено, че тя се е нуждаела от полагане на непрекъснати грижи. Спорадичните прояви на внимание от страна на приобретателката И. К. не посрещат изискването грижите за прехвърлителя да бъдат осъществявани постоянно и непосредствено, за да се осъществи уговореното в сделката приобретателят да осигури на прехвърлителите спокоен и нормален начин на живот, какъвто са водили и до сега. Допуснатото неизпълнение е значително с оглед интереса на кредиторката.
Неоснователно се твърди от касаторката И. К. , че поради липсата на кредиторово съдействие, В. К. сама се е поставила в невъзможност спрямо нея да бъдат полагани дължимите грижи. Длъжникът по алеаторния договор дължи изпълнението му и когато кредиторът е променил местоживеенето си, както е в процесния случай. При тази хипотеза длъжникът може да осъществи изпълнението на договора, като престира в паричен еквивалент. Кредиторът изпада в забава, само при неоправдано неприемане на направено от длъжника предложение за изпълнение, но недаването на съдействие от страна на прехвърлителя не освобождава приобретателя от поетите задължения.
Макар да е несъмнено установено от представените доказателства, че приобретателите изобщо не са изпълнявали договора, дори приживе на прехвърлителя К. , в случая следва да се съобрази прекратяването на договора по отношение на К. поради смъртта му. Задължението за гледане и издръжка по сключен договор за прехвърляне на собственост продължава до смъртта на кредитора. Правилно въззивният съд е приел, че със смъртта на прехвърлителя К. неговите наследници, включително и съпругата му В. , са придобили правото да искат разваляне на договора поради неизпълнение, но само в рамките на обема на притежаваните от съответния наследник права. При това съобразяване обаче съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 188 ал. 1 от ГПК (отм.), тъй като не е изложил мотиви по наведеното правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на частта над притежаваната от В. К. с прекратяването на съпружеската имуществена общност. Липсата на обсъждане в мотивите на атакуваното решение на възражението прави невъзможна за касационната инстанция преценката за прилагането на закона във връзка с това възражение. Ето защо за частта над ? до 4/6 от имота атакуваното решение следва да се отмени и делото – да се върне на въззивния съд за ново разглеждане и излагане на мотиви по възражението.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № І* от 7 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 535 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г., в частта му, с която е отменено решение № 88 от 2 февруари 2007 г., постановено по гр.д. № 197 по описа на районния съд в гр. К. за 2006 г. и вместо него договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане между В. Ц. К., В. А. К. и Г. В. К. от 19 октомври 1992 г. е развален над размера от 1/2 до 4/6 идеални части от прехвърления имот.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. Б. в отменената част.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: