5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
София 12.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1973 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила са касационни жалба от двете страни.
С решение № 1541 от 4.12.17г.по в.гр.дело № 1614/17г.на Пловдивския окръжен съд частично е отменено решение № 556/23.02.17г. по гр.дело № 9874/15г.на Пловдивския районен съд и в отменената част е постановено друго,с което [фирма] [населено място], обл.П. е осъдено да заплати на Т. С. Д. обезщетение по чл.200 КТ за разликата над 61 000 лв до размера на 124 880 лв,ведно със законната лихва от 16.09.15г.до окончателното изплащане; както и да заплати на Д. Д. Д. разликата над 45 000 лв до размера на 124 880 лв,ведно със законната лихва от 16.09.15г.до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи ЗАД [фирма] и ЗД [фирма].
Ответникът [фирма] обжалва въззивното решение в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, касаещо приложението на чл.52 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Искането е да се постанови ново решение, с което да бъде присъдено справедливо обезщетение.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Основателно ли въззивният съд е приел,че е налице съпричиняване в размер едва на 30% от страна на пострадалия предвид неговите действия по време на инцидента; 2.Изпълнил ли е задължението си въззивният съд при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, да обсъди в мотивите си всички обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, в който смисъл е и задължителната съдебна практика на ВС в т.11 от ППВС № 4/68г.
Жалбоподателките – ищци Т. С. Д. и Д. Д. Д. обжалват въззивното решение в отхвърлителната му част, с която съдът е приел наличие на 30% съпричиняване на пострадалия за злополуката.Считат,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, по следните въпроси: 1.Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните, както и да изложи собствени мотиви, от които да е видно от кои доказателства по делото приема за доказани определени факти; 2.Относно доказателствената тежест на разпореждането за трудова злополука, издадено от НОИ за установяване механизма на увреждането; 3.В кои случаи може да бъде намалена отговорността на работодателя в хипотезата на чл.201 ал.2 КТ и чия е доказателствената тежест за установяване наличието на допусната груба небрежност от страна на работника; 4.Налице ли са предпоставките на чл.201 ал.2 КТ за проявена груба небрежност от страна на пострадалия в трудова злополука работник при липса на проведен ежедневен инструктаж от страна на работодателя; 5.Съобразен ли е процентът на съпричиняване във вредоносния резултат,съобразно обективния принос на пострадалия работник.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници на Д. Д.,който е починал в резултат на злополука,станала на 6.09.15г.,призната за трудова от ТП на НОИ – П..Прието е,че претърпяните от съпругата му и дъщеря му неимуществени вреди са доказани, за репарирането на които съдът е счел, че заявените частични претенции от по 200 000 лв от 400 000 лв са основателни.Намалил е размера на присъденото обезщетение с 30%, тъй като след анализ на механизма на трудовата злополука, е намерил, че наследодателят на ищците е съпричинил вредоносния резултат,както и е приспаднал полученото застрахователно обезщетение.
По касационната жалба на „ [фирма] :
Настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените въпроси.
Първият въпрос: Основателно ли въззивният съд е приел,че е налице съпричиняване в размер едва на 30% от страна на пострадалия предвид неговите действия по време на инцидента, се отнася до правилността на решението и не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване.Преценката на доказателствата може да доведе до необоснованост на решението, която подлежи на касационна проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация.
Вторият въпрос: Изпълнил ли е задължението си въззивният съд при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, да обсъди в мотивите си всички обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, не е разрешен от въззивния съд в отклонение на практиката на ВКС. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии.Пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
В обжалваното решение съдът е изпълнил задължението си да обсъди правнорелевантните факти, относими към размера на обезщетението и да изложи мотиви, като е подходил конкретно съобразно установеното по делото.
По касационната жалба на Т. и Д. Д.:
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по касационната жалба на Т. и Д. Д..
На въпроса : В кои случаи може да бъде намалена отговорността на работодателя в хипотезата на чл.201 ал.2 КТ и чия е доказателствената тежест за установяване наличието на допусната груба небрежност от страна на работника, е даден отговор в решение № 1026 от 18.12.09г.по гр.дело № 4001/08г.на І г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е посочено,че съгласно чл.201 ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.В КТ няма дефиниция на понятието ”груба небрежност”, затова по аналогия следва да се приложи тестът на чл.11 ал.3 НК.Според тази разпоредба, непредпазливостта бива съзнавана и несъзнавана.Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислил да ги предотврати.В случая е установен следният механизъм на трудовата злополука: Пострадалият, на длъжност шофьор на товарен автомобил, е получил задача от работодателя да извърши превоз на слънчоглед от [населено място] до [населено място].Към момента на товаренето на слънчогледа в камиона в задната му част се образувала купчина слънчоглед, поради което пострадалият не могъл да сложи покривалото на камиона и затова се е качил на товарача и започнал да го подравнява,но паднал на земята и получил множество травми, които впоследствие довели до леталния изход. В протокол № 21 от 27.10.15г.на НОИ,който съдът е обсъдил в съвкупност с останалите по делото доказателства, е посочено,че Д. е допуснал нарушение на чл.19 т.2 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товароразтоварни работи, според който не се допуска присъствие на хора в кофата на подвижното работно оборудване на самоходна селскостопанска машина с прикачен инвентар за товарене на насипни товари, както и на чл.33 от ЗБУТ, задължаващ всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си. Като е приел, че с качването си в кофата на товарача, без да използва друго помощно средство за разстилането на товара, пострадалият сам се е поставил в опасност, проявил е груба небрежност,с което съпричинил вредоносния резултат, въззивният съд се е съобразил с данните по делото и цитираната практика.
Процесуалноправните въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,тъй като въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдебно –медицинската и съдебно – психологическата експертизи,произнесъл се е в рамките на обема на търсената и иска защита и е изложил правни съображения.
Въпросът: Налице ли са предпоставките на чл.201 ал.2 КТ за проявена груба небрежност от страна на пострадалия в трудова злополука работник при липса на проведен ежедневен инструктаж от страна на работодателя, не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд,а и данните по делото сочат,че пострадалият е бил инструктиран.
Въпросът: Съобразен ли е процентът на съпричиняване във вредоносния резултат, съобразно обективния принос на пострадалия работник, е фактически и касае правилността на решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК разноските следва да останат за сметка на страните, както са направени.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1541 от 4.12.17г.по в.гр.дело № 1614/17г.на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.