Р Е Ш Е Н И Е
№ 873
София, 18.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 2123 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. К. – Г. , Л. Н. Г. и И. Н. Г. срещу решение от 29.06.2007 г. по гр.д. № 3927 /2002 г. на Софийски градски съд, ІІ –Б г.о., с което е отменено решение от 26.04.2002 г. по гр.д. № 5126 /2001 г. на Софийски районен съд, 41 с-в., и вместо това въззивният съд е отхвърлил предявените от жалбоподателите срещу С. о. у. искове за това, че жалбоподателите са придобили правото на собственост върху магазинно помещение с площ около 7 кв.м., построено в дворно място в гр. С., ул. „Ц” № 79, съставляващо парцел ****, кв.149, местността „Центъра”, при посочени съседи.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради неправилния извод на въззивния съд, че дворното място представлява държавна собственост, по-късно трансформирана като общинска собственост, този извод е необоснован – не съответства на представения АДС № 2082 /08.08.1952 г., в който мястото не е описано по никакъв начин. Следователно е актувано като частна общинска собственост неправомерно и изводът на съда, че не е текла придобивна давност е неправилен. Необосноваността е допусната поради необсъждането на акта, което представлява съществено процесуално нарушение. Жалбоподателите искат отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете.
Ответникът по жалбата С. о. не изразява становище по нея.
Настоящият състав намира, че наведените основания за неправилност не са осъществени:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след като е приел, че представения от ответника договор за наем за имота, сключен с Л. Г. (свекърва и баба на ищците) е нищожен, тъй като в него е посочено, че е сключен от А. А. – директор, но не е посочено учреждението, в което е била заемана тази длъжност и което е представлявал, въззивният съд е приел, че от представения АДС № 2082 /08.08.1952 г. е установява, че имотът е бил актуван за държавна собственост и при липса на доказателства за учредено право на строеж за процесния магазин, следва да се приеме, че по силата на приращение собственикът на земята е станал собственик на магазина, а съгласно чл.86 ЗС, действаща към момента на изграждането на магазина и до 1996 г., е съществувала забрана за придобиването по давност на вещ – държавна или общинска собственост, независимо дали същата е от публичен или от частен характер, а след това и до предявяване на исковата молба (01.05.2001 г.) не е изтекъл 10-годишният давностен срок, необходим за придобиването на имота по давност от недобросъвестни владелци, а след предявяване на исковата молба давност не тече.
Настоящият състав намира за неоснователен довода, че въззивният съд не е обсъдил АДС № 2082 /08.08.1952 г., документът е обсъден от фактическа и от правна страна и изводите на въззивния съд са обосновани:
В документа е написано, че е съставен за дворното място на ул. „Ц” № 79, в графата „каква част от имота е одържавена” е написано, че целият имот е одържавен, че преди бомбардировките е бил училище. А графата „описание на сградите” е различна, както и графата „Наименование на учреждението или предприятието, на което се отстъпва имотът”, в която е отразено Министерство на народната просвета и после Софжилфонд. От посочването на имота и съпоставката на двете първи цитирани графи следва извод, че е одържавено дворното място.
Обосновани и правилни са и останалите (изложени по-горе) изводи на въззивния съд за това, че имотът не е придобит по давност.
За пълнота следва да се отбележи, че според настоящия състав ответникът по исковете е успял да проведе и насрещно доказване за това, че Л. Г. (наследодател – свекърва и баба на ищците, починала на 05.05.1999 г., преди техния съпруг и баща Н, починал на 25.08.1999 г.) се ползвала процесното магазинно помещение по силата на договор за наем, което изключва намерението за придобиване на собствеността : на 07.03.1998 г. тя е подписала с ОФ БКС – Възраждане анекс към договор от 13.02.1979 г. (също представен, този, сключен от А. А. – директор) за отдаване под наем на общински нежилищен имот, находящ се на ул. „Ц” № 79, на нея през 2000 г. срещу подпис е връчено изявление за прекратяване на наемно правоотношение за процесния обект и тя се е подписала без възражения; представено е изготвено от БКС – Възраждане „наемно определение” за процесния имот на нейно име, представени са договорите за наем и анексите към тях за други недвижими имоти на същия адрес, сключени от същия наемодател, както и „наемни определения” за тях.
При тези изводи следва да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.06.2007 г. по въззивно гр.д. № 3927 /2002 г. на Софийски градски съд, ІІ –Б г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.