О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
С., 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 473/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу решение № 204 от 07.01.2010 г. по гр.д. № 455/2009 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е обезсилил решението от 10.04.2009 г. по гр.д. № 155/2008 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която са обявени за недействителни по отношение на държавата сделките между С. Я. Х. и Д. М. Б., по време на брака й с Х. Б., по нот.акт за продажба № 156, т. ІІ, рег. № 3823, дело № 342/2005 г. на нотариус П. К., по нот.акт № 180, т. VІ, рег. № 7607, дело № 1050/2005 г. на нотариус И. Н., и сделката по отношение на магазин по нот. акт № 155, т. ІІ, рег. № 3882, дело № 341/2005 г. на нотариус П. К., и е прекратил производството в тази част; отменил е решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отнети в полза на държавата недвижими имоти, собственост на С. Я. Х., придобити съответно с нот. акт № 72/1994 г., нот. акт № 90/1995 г. и нот. акт № 65/1995 г., и е отхвърлил предявените от К. искове с правно основание чл. 7 т. 2 във вр. с чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на посочените недвижими имоти; отхвърлил е предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 4 ал. 2 във вр. с чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД срещу С. Х. за отнемане в полза на държавата на сумите, получени от продажбите на посочените имоти, съответно 11 500 лв., 30 000 лв. и 10 600 лв.; оставил е в сила решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлено искането на К. за отнемане в полза на държавата на недвижим имот- складово помещение, придобито с нот.акт. № 65/1995 г., и за отнемане в полза на държавата на получените от С. Х. суми от продажба на недвижим имот с нот.акт № 76/1997 г.- 857,20 лв., от продажба на мотоциклет- 700 лв., от продажба на лекотоварен автомобил- 200 лв., от продажба на лек автомобил- 265 лв., от продажба на товарен автомобил- 2000 лв., от продажба на дялове в търговско дружество- 800 лв.; отменил е решението на първата инстанция в частта за разноските и е осъдил К. да заплати на С. Х. 1545 лв. разноски.
Ответникът С. Я. Х. излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване в писмен отговор.
Ответниците Д. М. Б. и Х. Б. не са изразили становище.
Прокуратурата не е изразила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът сочи във връзка с извода на съда, че не са предявени искове за обявяване на недействителност по отношение на държавата на сделките с имотите, чиито отнемане е искано, следните въпроси: следва ли да се счита за непредявен иск по чл. 7 т. 2 ЗОПДИППД в случай, че в петитума на исковата молба/ мотивираното искане/ липсва изрично формулиране на искане за обявяване на недействителност на сделка, но в обстоятелствената част са изложени факти, на които искът за обявяване на недействителност на сделката се основава, и е посочена правната му квалификация, а именно иск по чл. 7 т. 2 ЗОПДИППД; следва ли да се приеме, че е налице нередовност на исковата молба по отношение петитума й, за отстраняване на която съдът е следвало да предприеме съответните действия. Поддържа, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото- основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Сочи още, че въпросите: дали са законни доходите, които не са декларирани по надлежния ред, и могат ли да се установяват единствено със свидетелски показания и да се приемат за законни доходите от животновъдна дейност, за които е било налице задължение за деклариране, са решени в противоречие с практиката на съдилищата- чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Представени са решение № 80/10.04.2009 г. по гр.д. № 117/2009 г. на Великотърновския апелативен съд и решение № 19/14.01.2010 г. по гр.д. № 786/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
По допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира следното:
Не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Невлезлите в сила решения не формират съдебната практика и не могат да обосноват посоченото основание. В този смисъл е т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решение № 80/10.04.2009 г. по гр.д. № 117/2009 г. на Великотърновския апелативен съд, на което се позовава касаторът, не е влязло в сила. То е отменено с решението по гр.д. № 1116/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и искането на К. е отхвърлено. Второто решение, посочено от касатора- решение № 19/14.01.2010 г. по гр.д. № 786/2009 г. на Пловдивския апелативен съд е влязло в сила, потвърдено е с решението по гр.д. № 697/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Но в него съдът не е отрекъл допустимостта на свидетелски показания за установяване доходи от животновъдна дейност, а е приел, че събраните такива са неубедителни. Няма противоречиво разрешение по формулирания от касатора въпрос.
Налице е основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Посочените от касатора въпроси: следва ли да се счита за непредявен иск по чл. 7 т. 2 ЗОПДИППД в случай, че в петитума на исковата молба/ мотивираното искане/ липсва изрично формулиране на искане за обявяване на недействителност на сделка, но в обстоятелствената част са изложени факти, на които искът за обявяване на недействителност на сделката се основава, и е посочена правната му квалификация, а именно иск по чл. 7 т. 2 ЗОПДИППД; следва ли да се приеме, че е налице нередовност на исковата молба по отношение формулирането на искането, за отстраняване на която съдът е следвало да предприеме съответните действия, имат значение за изхода на делото и са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът е обезсилил първоинстанционното решение за прогласяване за недействителни по отношение на държавата на посочените прехвърлителни сделки с недвижими имоти като постановено по непредявени искове и е прекратил производството по делото в тази част; в частта, с която се е произнесъл по исковете за отнемане в полза на държавата на посочените недвижими имоти като ги е отхвърлил като неоснователни по съображения, че уважаването им е свързано непосредствено с обявяване на сделките с тези имоти за недействителни по отношение на държавата; в частта, с която се е произнесъл по предявените при условие на евентуалност искове за отнемане в полза на държавата на получените от С. Х. суми в резултат на разпоредителните сделки със същите имоти; в частта, с която е оставил в сила първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на искането за отнемане в полза на държавата на складово помещение, и в частта за разноските. Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част- по исковете за отнемане в полза на държавата на суми от продажби на недвижим имот с нот.акт № 76/1887 г., на моторни превозни средства и на дялове от капитала на търговско дружество, по отношение на която са без значение посочените- по горе процесуалноправни въпроси, по които е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204 от 07.01.2010 г. по гр.д. № 455/2009 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е обезсилил решението от 10.04.2009 г. по гр.д. № 155/2008 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която са обявени за недействителни по отношение на държавата сделките между С. Я. Х. и Д. М. Б., по време на брака й с Х. Б., по нот.акт за продажба № 156/2005 г., по нот.акт № 180/2005 г. и сделката по отношение на магазин по нот. акт № 155/2005 г., и е прекратил производството в тази част; отменил е решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отнети в полза на държавата недвижими имоти, собственост на С. Я. Х., придобити съответно с нот. акт № 72/1994 г., нот. акт № 90/1995 г. и нот. акт № 65/1995 г., и е отхвърлил предявените от К. искове с правно основание чл. 7 т. 2 във вр. с чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на посочените недвижими имоти; отхвърлил е предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 4 ал. 2 във вр. с чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД срещу С. Х. за отнемане в полза на държавата на сумите, получени от продажбите на посочените имоти, съответно 11 500 лв., 30 000 лв. и 10 600 лв.; оставил е в сила решението на първата инстанция в частта за отхвърляне на искането за отнемане в полза на държавата на складово помещение, придобито от С. Х. с нот.акт № 65/1995 г. и прехвърлено впоследствие; в частта за разноските.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта, с която Великотърновският апелативен съд е оставил е в сила решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлено искането на К. за отнемане в полза на държавата на получените от С. Я. Х. суми от продажба на недвижим имот с нот.акт № 76/1997 г.- 857,20 лв., от продажба на мотоциклет- 700 лв., от продажба на лекотоварен автомобил- 200 лв., от продажба на лек автомобил- 265 лв., от продажба на товарен автомобил- 2000 лв., от продажба на дялове в търговско дружество- 800 лв.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: