О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София,22.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1803/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Л. Б. А. и Ц. Т. А. с пълномощник адв. В от САК, срещу решение №547 от 01.06.2009г по гр.дело № 1699/2008г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 17.03.2008г по гр.д. № 1966/2006г на Софийски градски съд .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва като решаващ въпросът за допустимостта на обжалваното решение, с оглед дадената положителна преценка за наличие на правен интерес за ищеца Е. „Сана-37 – Б. Ц. да атакува като нищожна разпоредителна сделка за обект с открита процедура по приватизация , в която сделка същият не участва ,ако и да е имал признати по съдебен ред права по чл. 35 ал.1 т.2 от ЗППДОП (отм) ,но не е обжалвал мълчалив отказ на администрацията да открие процедура по неговото предложение, след влизане в сила на съдебно-административното решение . Щом за ищеца е изчерпана или само предполагаема възможността да придобие имота, той няма правен интерес да иска обявяване на нищожност на сделката , легитимирала друг собственик , в този смисъл е решение №3033 от 17.12.1973г , І г.о на ВС на РБ. Това ,че в случая възможността му по реда на чл. 35 ал.1 от ЗППДОбП е изчерпана , е аргументирана с решение №7923 от 13.07.2006г , ІV отд на ВАС. Разбирането на въззивния Софийски апелативен съд по тези два въпроса е в противорчие с така приложената практика , а също и с приетото по решение по гр.д. №268/2002г на Пловдивски апелативен съд ,поставено по аналогичен случай . Посочено е основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,като съображенията по същество са относими към онованието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото са подкрепени с довод за противоречие между съдебни решения , които не съставляват задължителна съдебна практика .
Постъпила е и касационна жалба от С. о. . В изложението се поддържат основанията по допускане на касационно обжалване на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК ,без да се формулира правен въпрос във връзка с доводите за незаконосъобразност на разрешението , че сключеният между касаторите договор е нищожен не само поради противоречие със закона , но и поради липса на съгласие , доколкото едноличното акционерно дружество – прехвърлител не е получило изискуемото валидно разрешение от принципала Столичен общински съвет Практика на Върховен касационен съд в противоречие с приетото не е цитирана , нито приложена ,не са изложени и съображения във връзка със значението по делото на оспорения от касатора извод ,че в случаите на чл. 35 ал.1 т.2 от ЗППДОБП(отм) администрацията действа при „обвързана компетентност”.
В отговор , ответникът по касационната жалба Е. „С”,представляван от Б. А. Ц. , оспорва основанията за допускане до касация по двете жалби ,тъй като противоречие с тълкувателна практика съгласно чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,нито противоречиво решаван въпрос се явява доказан с приложеното решение по гр.д. №268/2002г на Пловдивски апелативен съд. Кометнира липсата на предпоставки по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е налице основание за допускане до касационно разглеждане по жалбата на Л. Б. А. и Ц. Т. А. ,предвид критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , по въпроса за правния интерес на ищеца като положителна процесуална предпоставка за случай , при който от лице с правомощия по чл. 35 ал.1 т.2 от ЗППДОБП се атакува сделка, сключена при несъобразяване с предложението на наемателя , при наличие на предвиденото в чл. 35 ал.2 от ЗППДОП съдебно решение ,което също не е изпълнено .
При изложените от въззивния съд решаващи съображения , Върховен касационен съд възприема довода за наличие на основание по този критерии ,т.к. съдилищата са давали различни разрешения по допустимостта на иск за установяване нищожност на подобна сделка с предмет обект на открита процедура по чл. 35 ал.1 т.2 от ЗППДОБП(отм) , като в едни случаи правният интерес е отричан предвид липсата на перспектива ищецът да стане собственик по реда на приватизационния закон (виж решение по гр.д. №268/2002г на Пловдивски апелативен съд), а в други случаи ,както е прието с обжалваното понастоящем решение , е възприето интерес да е налице , щом с извършването на атакуваната сделка се оспорва правото на преференциално изкупуване и това право е било веднъж упражнено в срок. Решаваща за преценката на правния интерес от предявения по настоящето дело иск , се е оказала и зависимостта между материалното право на ищеца и развитието и фазата на административните производства по обжалване на изрични или мълчаливи откази от негова страна , в хипотеза по чл.35 ал.2 от ЗППДОБП(отм),като гражданският съд е приел административната процедура за още висяща при спорни обстоятелства. Този спор касае допустимостта на съдебното решение, предвид наличието или липсата на правен интерес от иска. Дали изтъкнатата зависимост следва да е решаваща при преценката на правния интерес е въпрос, на който Върховен касационен съд следва да даде отговор при разглеждане жалбата на Л. Б. А. и Ц. Т. А. по същество.
Жалбата на С. о. не съдържа въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК , който да бъде обсъден предвид цитирането в изложението на този касатор основания на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК и по отношение на който да е изтъкната някаква връзка с решаващи за изхода на спора обстоятелства .
При преценка на основанието за допускане до касационно обжалване съдът се ръководи не от поддържаната в изложението квалификация , а от съществото на поставения въпрос и неговата обосновка, предвид което и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №547 от 01.06.2009г по гр.дело № 1699/2008г. на Софийски апелативен съд ,по жалбата на Л. Б. А. и Ц. Т. А. от гр. С.
Не допуска до разглеждане по същество касационната жалба на С. о. срещу решение №547 от 01.06.2009г по гр.дело № 1699/2008г. на Софийски апелативен съд .
Оставя без движение касационната жалба на Л. Б. А. и Ц. Т. А.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да внесат държавна такса от 236 лева по сметка на Върховния касационен съд , при неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено .
Делото да се докладва след изтичане на срока .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .