3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
гр. София, 06.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2564/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на С. Н. Н. срещу Решение № 410 от 21.12.2016 г., постановено по гр. д. № 1409/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Решение № 710 от 08.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1004/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което С. Н. е осъден да плати на Т. Н. сумата от 22370лв., представляваща дадена и получена на 07.04.2011г. без основание, заедно със законната лихва от 29.02.2016г. до окончателното плащане. Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Т. И. Н. е депозирала чрез процесуалния си представител писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, с който възразява срещу допускането на касационно обжалване и отмяната на въззивното решение.
Касационна жалба е подадена в срок и е допустима.
Относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Ищцата Т. Н. твърди в исковата молба, че е превела по банкова сметка на ответника С. Н. сумата от 22370лв. без основание, поради което иска осъждането на ответника да и върне неоснователно получената сума.
В срока за отговор ответникът е възразил, че процесната сума е дарена, тъй като ищцата е негова снаха, а сумата е била дарена, за да може ответникът да плати цената при покупката на собствен недвижим имот, в който ищцата и съпругът и /син на ответника/ живеят.
По този правен спор въззивният съд е приел, че ищецът следва да докаже плащането на паричната сума, а ответникът – основанието за получаването или за задържане на полученото. Между страните не съществувало спор по отношение на факта, че от сметката на ищцата на 07.04.2011 г. е извършен банков превод по сметката на ответника в [фирма], при който последният е получил от ищцата сумата 22 370 лева., но от събрания по делото доказателствен материал не се установявало наличие на намерение у ищцата за надаряване на ответника, а фактът, че с процесната сума е доплатена стойността на придобит от ответника недвижим имот, в който впоследствие са живели ищцата и съпругът ? /синът на ответника/, не обосновава намерение у ищцата да прояви щедрост по отношение на ответника.
Касаторът е останал недоволен от това решение и в Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулирал следните въпроси: 1. При установени по делото финансови отношения между страните и конкретна причина между страните за превеждане на определена сума, може ли да се приеме, че същата е предадена и получена без основание/при начална липса на основание/? 2. При предявен иск за неоснователно обогатяване обвързан ли е съдът с правната квалификация на основанието, наличието на което твърди ответника, за предаване/получаване на сумите или следва ли да даде своя правна квалификация на установените отношения между страните на база събраните по делото доказателства? 3. Дарственото намерение може ли да се установи от действията на дарителя и от контекста на събраните по делото доказателства, включително близките отношения между страните, родствената им връзка и нуждата от парични средства на надарения за погасяване на свое задължение, която е била известна на дарителя? Касаторът подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие със задължителна практика на ВКС по първия и третия въпрос и чл. 280, ал.1, т.3 ГПК- липса на задължителна практика на ВКС по втория формулиран въпрос.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд, поставените въпроси и подържаното основание по чл. 280, ал.1 ГПК, ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р. № 1-2010-ОСГТК касационното обжалване на въззивното решение се допуска, когато формулираният правен въпрос е включен в обхвата на правния спор и е обусловил правните изводи на въззивния съд, но разрешението на въпроса е в противоречие със задължителната практика на ВКС /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или когато липсва задължителна практика на ВКС е необходимо тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма /чл. 280, ал.1, т.3 ГПК/.
В случая първият и третият въпрос не са обуславящи, тъй като не са по тълкуване на правна норма, те не обуславят правните изводи на въззивния съд, а са въпроси по правилността на решението. Касаторът твърди наличието на установени обстоятелства по делото и поставя въпрос дали от тези факти възниква правото на ищеца по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, респективно дали тези обстоятелства доказват договор за дарение. В производството по чл. 288 ГПК ВКС не проверява фактическите изводи на въззивния съд нито крайните изводи на съда дали ищецът притежава субективното право, предмет на делото.
Вторият формулиран въпрос е неотносим, защото не попада в обхвата на правния спор. Отговорът на този въпрос е без значение за делото. Правният спор между страните определя предмета на доказване- съответно твърдените от ищеца правопораждащи факти и въведените от ответника в срока за отговор правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи факти. Диспозитивното начало в процеса обвързва съда да се произнесе в рамките на правния спор по твърдените от страните факти и съдът не може да установява факти и права извън предмета на доказване и правния спор. В случая ответникът не е твърдял в отговора на исковата молба, нито във въззивната и касационната жалба, наличието на друг факт, който да обосновава правото му да получи процесната сума, освен дарение. Тъй като поставеният въпрос е свързан със становището на ответника, че е получил сумата на някакво друго основание /при условие, че не е дарение/, то този въпрос е извън правния спор и предмета на доказване и е неотносим за настоящото производство.
Тъй като липсва общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, не е необходимо, а също е невъзможно ВКС да прецени наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
По изложените съображения, ВКС, състав на ІІІ ГО
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 410 от 21.12.2016 г., постановено по гр. д. № 1409/2016 г. по описа на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: