О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София, 08.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1656/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Т. Ф. – процесуален представител на [фирма] – [населено място], против въззивно решение № ІІІ-135/21.11.2014 г. по гр.д.№ 1689/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1441/09.07.2014 г. по гр.д.№ 2145/2014 г. по описа на Бургаски районен съд,с което са уважени предявените от Я. П. Д. против [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение,поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Какви са правните последици от депозирано при работодателя писмено и подписано от работника заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, в което не се сочи правно основание, но се съдържа срок на едномесечно предизвестие – има ли то прекратителен ефект за трудовото правоотношение, на кое основание и от кой момент ; 2. Приложима ли е разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 КТ за даване на съгласие в седемдневен срок от работодателя по депозирано пред него заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с едномесечно предизвестие по чл.326, ал.1, т.1 КТ ; 3. Какво е правното значение на издадена от работодателя заповед на основание чл.326, ал.1 КТ след депозиране на писмено заявление за едностранно прекратяване и изтичане на посочения от работника срок на предизвестие ; 4. Какви са правните последици от депозирано при работодателя писмено и подписано от работника заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, в което се сочи като основание чл.327, ал.1, т.1 КТ, но се съдържа срок на предизвестие – има ли то прекратителен ефект за трудовото правоотношение,на кое основание и от кой момент ; 5. Приложима ли е разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 КТ за даване на съгласие в седемдневен срок от работодателя по депозирано пред него заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327 КТ ; 6. Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато въззивният съд не се е произнесъл по изложени в жалбата възражения и писмени доказателства от съществено значение за основателността на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ – болнични листове за периода на претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Позовава се на противоречива на обжалваното решение съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация – Я. П. Д. не е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд по силата на чл.272 ГПК относно това, че работодателят е следвало да прекрати трудовото правоотношение на страните по общия ред на чл.328 КТ, както и че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.326 КТ е незаконосъобразно. Изложени са изводи, че работодателят не е дал отговор на искането на работничката за прекратяване на трудовия договор по чл.325, т.1 КТ, както и че работодателят не е приел искането за прекратяване правоотношението по чл.327, ал.1, т.1 КТ. За правилно е приет изводът на първата инстанция за законосъобразност на обжалваното решение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, тъй като не е налице частичен отказ от този иск.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените материалноправни въпроси, а именно : “Какви са правните последици от депозирано при работодателя писмено и подписано от работника заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, в което не се сочи правно основание, но се съдържа срок на едномесечно предизвестие – има ли то прекратителен ефект за трудовото правоотношение, на кое основание и от кой момент.”Този въпрос съответства на решаващият извод на въззивната инстанция за незаконосъобразно прекратяване на трудовия договор на основание чл.326, ал.1, т.1 КТ.
На касационния жалбоподател следва да бъде указано да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 78 лева.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-135/21.11.2014 г. по гр.д.№ 1689/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд, трети въззивен граждански състав.
УКАЗВА на касаторът [фирма] – [населено място], да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 78/седемдесет и осем/ лева, в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: