2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
С., 02.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №6529/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. С. С. чрез адв. Д. З. срещу решение №41 от 14.03.2013г. по гр.дело № 56/2013г.на Варненски апелативен съд в една част , с която е потвърдено от решение от 12.11.2012г на Варненски окръжен съд за отхвърляне на установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК относно станало предсрчно изискуемо вземане с правно основание чл. 240 ЗЗД ,за разликата от 11678лв до заявените по иска след изменението му 14587 лв и съотвенто присъдените съобразно този изход на делото разноски .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до касационно обжалване се поставя въпрос към кой момент се установява съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение , в производството по чл. 442 ГПК ,намира ли приложение нормата на чл.235 ал.3 ГПК по отношение на фактите , настъпили след издаване заповедта за изпълнение. Сочи се противоречива практика по този въпрос, когато се преценява плащане на длъжника извършено след заявлението . По основанието на чл. 280 ал.1 т.2 Г. цитират се решения на първоинстанционни и въззивни съдилища . (реш.№64 от 2011г в.г.д№135/2011г на Варненски АС , реш.№250/2011г по гр.д440/2011г Русенски ОС ), сочи се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК предвид различните становища по въпроса
В отговор ответникът Л. К. изтъква ,че не е налице основание за допускане до обжалване ,тъй като касаторът не развива правни аргументи , Д., установена по решението ,съответства на фактите , част от които са били невярно заявени с иска .
С определение №308 от 14.12.2013г на ВКС ІІІ г.о е било спряно производството по допускане до касационно обжалване на въззивното решение , до приемането на тълкувателно решение по т.9 от Тълкувателно дело № 4/2013г ОСГТК на ВКС. Същото е вече постановено и производството по делото следва да се възобнови .
След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита ,че след възобновяване на делото не е налице основание за допускане на касационно обжалване , тъй като приетото от въззивния съд с обжалваното решение е в съответствие , а не в противоречие с приетото в т.9 от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г по от Тълкувателно дело № 4/2013г ОСГТК на ВКС, по поставения въпрос .
За да потвърди решението за отхвърляне на установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК в обжалваната част , въззивният съд се е позовал на писмено заявление на ищеца по образуваното въз основа на заповедта изпълнително дело ,за признаване на извършено частично плащане до размер , обосновал отхвърлянето на иска за оспорваната разлика. Искът е бил уважен само за остатъка. Заповедта е била издадена на основание по чл. 417 , за вземане в размер, различен от посочения с иска по чл.442 ГПК(след неговото изменение). Касаело се е за месечни вноски ,всяка в размер на 1560 лева , кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост, чието настъпване длъжникът неоснователно е оспорвал. Длъжникът е продължавал да изпълнява частично, съответно кредиторът да приема плащанията, което пък последният неоснователно е оспорвал като ищец , при предявяване на иска .Остатъкът по задължението е бил заявен ,съответно признанието за извършено плащане от 29892лв е направено след подаването на заявлението за издаване на заповедта (както и след подаването на иска , с пет дни ). Съдът е съобразил чл.235, ал.3 ГПК , като е взел предвид всички факти, които са от значение за спорното право. Това са включително фактите, настъпили след предявяване на иска : от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по реда на чл.422 ГПК .
Поставеният в изложението въпрос вече е намерил разрешение в цитираната по-горе задължителна практика , на която решението на Варненски апелативен съд не противоречи . На ответника Л. И. К. следва да се присъдят разноски в това производство , установени вразмер на 300 лева.
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №41 от 14.03.2013г. по гр.дело № 56/2013г.на Варненски апелативен съд .
Осъжда К. С. С. от [населено място] да заплати на Л. И. К. от [населено място] разноски в настоящето производство в размер на 300 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .