5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
гр. София, 18.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №446 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1929 от 02.10.2015г. по в.т.д.№3318/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която се отменя решение от 25.06.2014г. по т.д.№175/2013г. на Окръжен съд – Монтана, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [община] срещу [фирма], иск с правно основание чл.29 ал.1 предл. трето от ЗТР за установяване несъществуването на вписано обстоятелство по партидата на [фирма], а именно внасянето на 50 % от капитала му чрез апортна вноска на [община], представляваща баня и търговски обект, находящи се на територията на [населено място], [община], област М., на стойност 40 500 лева, и вместо това е признато за установено по иск с правно основание чл.29 ал.1 предл. трето от ЗТР, предявен от [община] срещу [фирма], че по партидата на [фирма] е вписано несъществуващо обстоятелство – внасяне на 50 % от капитала на дружеството на стойност 40 500 лв. чрез имуществена вноска, представляваща баня и търговски обект на територията на [населено място], [община], област М..
В касационната жалба се сочи, че въззивният съд въпреки служебно дължимата проверка за вероятна недопустимост на иска, не е взел предвид, че предявеният иск е недопустим с оглед изричната разпоредба на чл.70 ал.6 от ТЗ. Поддържа, че в конкретната хипотеза вносителят на апортната вноска не твърди недействителност на търговското дружество. Твърди, че недействителността на апорта не води задължително до недействителност на търговското дружество, а самата страна вносител дължи отстраняване на нарушението в определен от съда подходящ срок за това – чл.70 ал.2 предл.2 вр. с ал.1 от ТЗ. Поддържа, че правен интерес от предявяването на иска по чл.29 ал.1 от ЗТР не би могъл да се обоснове и с установяване на право на собственост върху вещта – предмет на апорта, тъй като порочното вписване на учредителния апорт не рефлектира директно върху правото на собственост върху вещта, доколкото не е проведено производство по установяване на порок на сделката -апорт. Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът [община] поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, като излага подробни съображения в отговора на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения, че нарушаването на писмената форма за действителност на апорта на недвижим имот относно отразяването на вноската в дружествения договор с всички предвидени от закона елементи, съобразно изискването на чл. 72, ал. 1 от ТЗ, в частност, вписването въз основа на регистърно решение на увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот, без апортът да бъде отразен в дружествения договор, следва да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията, дадени в ТРОСГК №1/2002г. Посочил е, че по аргумент a fortiori това се отнася и за случаите на формиране на част от капитала на дружеството при неговото учредяване, какъвто е този по настоящото дело. Приел е, че това изискване не е изпълнено, когато описанието на апортираните недвижими имоти не е пълно, а имотите са посочени само с родовите си белези и населеното място, в което се намират. Въззивният съд е установил, че в клаузата на чл.6 ал.1 от сключения на 08.07.2002г. дружествен договор имуществената вноска на [община] в ответното дружество е описана като баня и търговски обект, находящи се на територията на [населено място], [община], област М., на стойност 40 500 лв. Приел е, че това описание не може да се приеме като пълно, по смисъла на чл.72, ал.1 от ТЗ, тъй като в него липсват данни, индивидуализиращи местонахождението на сградите в рамките на населеното място- такива относно урегулирания поземлен имот (парцел), в който са построени, с неговите регулационни или други идентифициращи белези (площ и граници, местност). Стигнал е до извода, че при липсата в устава на дружеството на предписаните от нормата на чл.72, ал.1 от ТЗ реквизити, индивидуализиращи внесените недвижими имоти – пълно описание и посочване на основанието за правата на вносителя върху тях, следва да се приеме, че фактическият състав на апорта не е валидно осъществен, а оттам – че регистрираният с решението от 13.08.2002г. по ф.д.№ 374/2002г. на Окръжен съд – Монтана капитал на [фирма], [населено място], в частта относно имуществената вноска на съдружника [община] на стойност 40 500 лв., както и изрично посочената при пререгистрацията на дружеството в търговския регистър на 10.09.2010г. апортна вноска, представляват несъществуващо обстоятелство, по смисъла на чл.29, ал.1, предл. трето от ЗТР.
Касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, като поставя следните въпроси: 1.Допустим ли е иск по чл.29 ал.1 от ЗТР, във вр. чл.604 от ГПК за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – апортна вноска, като част от капитала на новоучредявано дружество /О./, с оглед изричната забрана на чл.70 ал.6 от ТЗ?; 2. Има ли страната – вносител правен интерес от предявяването на иск по чл.29 ал.1 от ЗТР, във вр. чл.604 от ГПК за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – учредителна апортна вноска, след като не твърди недействителност на търговското дружество? 3. Има ли страната – вносител правен интерес от предявяването на иск по чл.29 от ЗТР, във вр. чл.604 от ГПК за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – учредителна апортна вноска, след като не твърди, че не е формирала валидно съгласие за внасянето на конкретен имот, позовавайки се единствено на непълното му описание в дружествения договор?
Поддържа наличието на допълнителните основания по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по посочените правни въпроси, като се позовава на противоречие на обжалваното въззивно решение със задължителната за съдилищата практика на ВКС, обективирана в решение №20/04.06.2012г. по т.д. № 1084/2010г. на ВКС, ТК, І ТО, решение №193/18.07.2012г. по т.д. № 833/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение №172/18.06.2012г. по т.д. №664/2010г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Съобразно задължителните постановки в т. 1 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл. 281 т. 2 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК. В случая изложените в касационната жалба доводи за недопустимост на предявения иск по чл.29 ал.1 от ЗТР, както и преценката за наличие на правен интерес от предявяването на този установителен иск в хипотезата на апортна вноска при учредяване на търговското дружество с оглед разпоредбата на чл.70 ал.6 от ТЗ налагат касационната инстанция да извърши проверка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е уважен искът с правно основание и чл.29 от ЗТР.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1929 от 02.10.2015г. по в.т.д.№3318/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която се отменя решение
от 25.06.2014г. по т.д.№175/2013г. на Окръжен съд – Монтана, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [община] срещу [фирма], иск с правно основание чл.29 ал.1 предл. трето от ЗТР за установяване несъществуването на вписано обстоятелство по партидата на [фирма], а именно внасянето на 50 % от капитала му чрез апортна вноска на [община] представляваща баня и търговски обект, находящи се на територията на [населено място], [община], област М., на стойност 40 500 лева, и вместо това е признато за установено по иск с правно основание чл.29 ал.1 предл. трето от ЗТР, предявен от [община] срещу [фирма], че по партидата на [фирма] е вписано несъществуващо обстоятелство – внасяне на 50 % от капитала на дружеството на стойност 40 500 лв. чрез имуществена вноска, представляваща баня и търговски обект на територията на на [населено място], [община], област М..
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], да внесе държавна такса в размер на 40 лева /четиридесет лева/ по сметка на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи платежен документ по делото. При неизпълнение на указанията, касационното производство по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Първо търговско отделение при ВКС за насрочване за открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.