О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
гр. София 08.07.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1455/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. и Т. Н. Д., подадена чрез процесуалния им представител адв. Св.А., против решение № 627 /30.10.2014г., постановено по в.гр.д. № 997/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 350/20.02.2014г., постановено по гр.д. № 1009/2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е обявен за недействителен и унищожен поради грешка в съществените качества на вещта договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 179, т. І, рег.№ 1956, н.д. № 165/2007г. на нотариус П. М., рег. № 47* на НК, а [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на Д. И. Д. и Т. Н. Д. на основание чл. 55, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД вр. чл. 34 ЗЗД сумата от 14 380 лв. платена по унищожения договор, както и сумата 4330, 92 лв. такси и разноски по съдебното производство, като вместо това е отхвърлил предявените от Д. И. Д. и Т. Н. Д. искове за унищожаване поради грешка в съществените качества на вещта предмет на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 179, т. І, рег.№ 1956, н.дело № 165/2007г. на нотариус П. М., рег. № 47* на НК и осъждане на [фирма], [населено място] да заплати на Д. И. Д. и Т. Н. Д. на основание чл. 55, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД вр. чл. 34 ЗЗД сумата от 14 380 лв., платена по унищожения договор и е осъдил Д. И. Д. и Т. Н. Д. да заплатят на [фирма] сторените по делото разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са оплаквания, че съдът неправилно е приел, че давността за предявяване на иска за унищожаване на процесния договор е започнала да тече от момента на въвеждане в експлоатация на сградата, което е станало на 12.03.2008 г. Твърди се, че давностният срок започва да тече от момента на откриване на грешката, а обстоятелството, че собственикът не упражнява реално правото си на ползване не го прави лош стопанин.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД при определяне на началния момент на давностния срок за унищожаване на договор поради грешка в съществените качества на вещта – денят, в който за първи път грешката е била реално открита или денят, в който същата се предполага, че е било възможно да бъде открита; 2/ Следва ли да се приеме в хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД при определяне на началния момент на давностния срок за унищожение на договор поради грешка в съществени качества на вещта, че за страната, претендираща да притежава правото да иска унищожение, последният възможен момент, в който е можело да бъде открита грешката е моментът, до който насрещната страна е упражнявала владение или държане върху вещта, както и следва ли да се съобрази от съда и обстоятелството дали страната, която претендира да притежава правото да иска унищожение на договора действително упражнява владение върху вещта към момента на откриването й, съответно за насрещната страна до кой момент е упражнявала владение или държане върху вещта; 3/ Съобразявайки принципа за обезпечаване сигурността в оборота следва ли да се приеме наличие на знание у продавача-изпълнител/строител, че недвижимият имот е изграден в нарушение на строителните правила и нормативи; 4/ Грижата на добрия търговец предполага ли продавачът-изпълнител/строител да предаде на купувача недвижим имот, изграден в съответствие със строителните правила и нормативи; 5.1./ Явен/видим/ или скрит е недостатъкът на недвижим имот, за който имот след издаването на разрешение за ползване и въвеждането му в експлоатация е установено, че е изграден в нарушение на строителните правила и нормативи; 5.2. Следва ли този недостатък, за да се приеме за скрит, да не може да бъде установен при обикновен оглед на имота и на одобрената строителна документация, както от купувача, при положение, че той не притежава специални познания в областта на строителството, така и от компетентните органи, осъществяващи контрол върху спазване на строителните правила и нормативи и констатирали годността за приемане на строежа/Държавна приемателна комисия, строителен надзор и пр./; 5.3. Следва ли да се приеме, че отклоненията във фактическото изпълнение на подземния паркинг и рампата към него са били видни още при въвеждане в експлоатация за ищците-купувачи, след като същите не притежават необходимите специални познания в областта на строителството; 6.1. Задължен ли е собственикът на недвижим имот, представляващ част от жилищна сграда, веднага след въвеждане на сградата в експлоатация, реално да започне да упражнява правото си на ползване върху имота според неговото предназначение или не е и единствено от неговата воля и преценка зависи кога, в какъв размер и по какъв начин да упражни правото си на ползване върху имота; 6.2. Неупражняването фактически на правото на ползване върху недвижим имот според неговото предназначение от неговия собственик/ползвател през определен период или в определен обем, или веднага след издаване на разрешение на ползване/въвеждане на строежа в експлоатация, може ли да се тълкува като неполагане на „нормална грижа на добър стопанин” от негова страна; 7.1. Неупражняването фактически на правото на ползване върху недвижимия имот от страна на неговия собственик/ползвател веднага след издаване на разрешение на ползване/въвеждане на строежа в експлоатация води ли до обективна невъзможност за откриване на грешката във вещта; 7.2. Следва ли поведението на собственика/ползвател, описано в т. 7.1. да се тълкува като спекула с право или с липса на грижа на добрия стопанин; 8. При липса на задължение на инвеститора да известява собствениците на самостоятелни обекти в сградата за въвеждане на сградата в експлоатация, то може ли да се приеме, че собственикът ще бъде уведомен в деня на въвеждането й съответно за него ще започне да тече нов срок за откриване на скрити недостатъци в имота. Сочи, че формулираният в т. 1 въпрос е разрешен в противоречие с Решение № 487/09.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1764/2010 г., ІV г.о., Решение № 299/20.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 2900/2008 г., Решение № 487/11 от 09.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1764/2010 г., ІV г.о. и Решение № 59/24.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 392/2012 г., ІV г.о.
В срокът по чл. 287, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от [фирма] – ответник по касация, чрез пълномощника им адв. И. Л., в който са изложени съображения, че подадената жалба не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени от Д. И. Д. и Т. Н. Д. обективно евентуално съединени конститутивни искове за унищожаване на договор от 22.03.2007 г. за покупко-продажба на 35,83/134,32 ид.ч. от подземен паркинг поради измама по чл. 29 ЗЗД, евентуално поради грешка в съществените качества на вещта по смисъла на чл. 28 ЗЗД, съединени с иск по чл. 34 ЗЗД за връщане на даденото по недействителния договор. Пловдивски окръжен съд се е произнесъл, като е приел, че главният иск е неоснователен, тъй като от събраните писмени доказателства и СТЕ не се установява атакуваната сделка да е сключена от ищците поради поддържано от ответното дружество умишлено заблуждение, следователно не са налице елементите на фактическия състав на измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД, а именно едната страна по сделката да е в заблуждение, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и сделката да е сключена именно поради това заблуждение. При това положение съдът се е произнесъл по иска, предявен в условията на евентуалност, и е приел, че искът за унищожаемост на договора за покупко-продажба поради грешка в предмета на основание чл. 27, пр. 3 вр. чл. 28, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, кумулативно съединен с иск по чл. 34 ЗЗД е основателен. От събраните доказателства съдът е установил, че предметът на процесния договор е негоден да се използва по предназначение, т.е. за паркиране, тъй като в резултат на извършване на строителството на подземния паркинг – наклон на рампата много по-голям от допустимия, зазиждане на паркомясто №3 с плътна стена и място за заход пред процесното паркомясто № 2 значително по-малко от нормативно определеното, на него не може да се паркира стандартен лек автомобил. Съдът е направил извод, че предметът на договора е негоден за употреба според единственото му предназначение – за паркиране на стандартен лек автомобил, поради което е налице грешка в съществените качества на вещта, предмет на атакувания договор, който следва да бъде унищожен. Първоинстанционният съд е разгледал възражението на ответното дружество за изтекла в негова полза погасителна давност, като е приел, че същото е неоснователно. За да достигне този извод, съдът е посочил, че ответното дружество не е доказало твърденията си, че ищците са открили грешката в предмета на договора по-рано. Обстоятелството, че ищците са се запознали с архитектурните проекти на сградата не означава, че към този момент са открили или са могли да открият грешката в предмета на сделката, тъй като според изслушаната СТЕ одобрените проекти отговарят на техническите изисквания, а при фактическото извършване на строителството на подземния паркинг и рампата към него са допуснати отклонения, които не отговарят на строителните правила и норми. Съдът е уважил искът с правно основание чл. 34 ЗЗД, като е посочил, че когато договорът бъде унищожен всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея въз основа на унищожения договор.
Пловдивски апелативен съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от [фирма], в която са наведени оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд не е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при преценка на началния момент на погасителната давност по чл. 32, ал. 2 ЗЗД следва да се има предвид кога лицето, притежаващото правото да иска унищожение на това основание, е могло да я открие. Съдът е посочил, че откриването е възможно с извършването на действия по полагане на нормалната грижа на добър стопанин. Грешка в предмета е налице, когато се отнася до съществени качества на същия, а началният момент да се иска унищожение на това основание е този, в който са възникнали условията за ползването му и с оглед на същото е възможно да се прояви твърдяното отклонение в качеството. Съдът е приел, че момента на откриване на твърдяната грешка при полагане на грижи на добър стопанин е този на въвеждане на сградата в експлоатация, а именно – 12.03.2008 г.,поради което е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност на претенцията за унищожаване на процесния договор поради грешка в предмета, отменил е първоинстанционното решение и е отхвърлил иска.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с формулираните материално-правни въпроси в т. 1 и т 2. Те са идентични като съдържание и обхващат едни и същи правни проблеми, свързани с началния момент, от който започва да тече погасителна давност за унищожаване на договор поради грешка в съществените качества на вещта, предмет на договора. Поставеният въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, обективирана в обжалваното решение. Същият е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото по него не е налице съдебна практика и необходимо да бъде дадено правно разрешение по прилагането на нормативните разпоредби.
Останалите формулирани въпроси са общи и абстрактни. Те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и не могат да обусловят наличие на общото основание за допускане до касационно обжалване.
Касаторите следва да внесат дължимата се държавна такса за касационно производство в размер на 868, 88 лв./ осемстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и осем ст./
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 627 от 30.10.2014г., постановено по възз.гр. д. № 997/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на Д. И. Д. и Т. Н. Д. да внесат по сметка на ВКС държавна такса 868, 88 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение и да представят в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: