4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
гр. София, 07.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2063/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. А. Т., подадена чрез адвокат Г. Р. Р. против решение № 2316 от 07.12.2016 г. по гр. дело № 3325/2016 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 12 състав.
Ответникът Д. Л. Л., чрез пълномощника си адвокат С. В. К. и ответницата И. Т. С., чрез пълномощника си адвокат Н. Г. С. са подали отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които излагат съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, а ответникът А. Г. М. не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, 12 състав се е произнесъл по искове по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, предявени от касатора Т. против ответниците по касация, както и по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК против ответницата по касация И. С., а при условията на евентуалност е разгледал искове по чл. 31, ал. 1 ЗЗД против ответниците по жалбата, като е приел, че и в двата случая съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, за висяща недействителност на договора за покупко – продажба, предмет на нотариален акт № 88/2006 г. Исковете са отхвърлени, като са потвърдени решение № 1337 от 25.02.2015 година и решение № 3368 от 22.04.2016 г. по гр. дело № 14410/2012 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, І – 4 състав. Този резултат въззивният съд е мотивирал със следните съображения. Относно исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД съставът е приел, въз основа на графологична експертиза, че подписът за упълномощител вероятно е положен от Р. Т., поради което е изложил извод, че е налице воля от страна на ищцата за упълномощаване на А. М. за продажба на процесното жилище. Исковете по чл. 31, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, като погасени по давност. Развити са съображения за началния момент на 3 – годишния давностен срок, който съдебният състав, въз основа на цитирана практика по чл. 290 ГПК определя от датата на сключване на сделката, съответно за упълномощителната сделка от 27.10.2006 г., а за покупко – продажбата на апартамента от 08.11.2006 г. Спрямо същите дати съдът е констатирал, че претенциите по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, предявени с искова молба в СГС на 26.10.2012 г. са погасени по давност. Изложени са мотиви за липсата на основания за спиране или прекъсване на давността по въпросните правопогасителни възражения на Ат. М. и Д.Л.. Въз основа на мотивите за неоснователност на посочените искове въззивният съд се е произнесъл по исковете с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, за недействителност на договора за покупко – продажба, предмет на нотариален акт № 88/2006 г., поради липса на представителна власт. По – конкретно е приел, че случая е относим към хипотезата на висяща недействителност, при която правната сделка може да породи правни последици след потвърждаване на действията на представителя от представлявания, извършени от името на последния без представителна власт. Предвид изводите си за валидност на упълномощителната сделка САС е приел липса на висяща недействителност относно договора за продажба от 08.11.2006 г., а с оглед погасяване по давност на иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД същият съд е приел, че договорът за покупко – продажба не е сключен без представителна власт. Обосновано е виждането, че в разглежданата хипотеза процесният договор за покупко – продажба е сключен от пълномощник с представителна власт, чиято воля е релевантна за валидността на сделката, а по отношение на представителя не са установени пороци във волята. Направен е извод за валидност на договора за покупко – продажба от 08.11.2006 г., а вследствие на този мотив са развити и съображения за неоснователност на исковете по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, респективно и произтичащите от същите съображения изводи за неоснователност на иска по чл.124, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният въпрос, поддържан на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Следва ли съдът да кредитира като компетентно дадено заключението на графологична експертиза, изготвено върху копие от документ – пълномощно за разпореждане с недвижим имот, заверено пред нотариус, когато заключението на вещото лице установява само в степен на вероятност автентичността на положения от упълномощителя подпис и само въз основа на тази експертиза да признае пълномощното за истински документ и да отхвърли като недоказано направеното оспорване на този документ, респективно да отхвърли иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за установяване нищожността на упълномощителната сделка”. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 91 от 01.04.2015 г. по гр. дело № 5960/2014 г. на състав на IV г.о. и решение № 79 от 10.09.2010 г. по т. дело № 628/2009 г. на състав на II т.о. Страната се позовава и на решение № 190 от 05.08.2010 г. по гр. дело № 654/2010 г. на състав на I г.о., чиито разрешения посочва, като противоречащи на изводите във въззивното решение.
По поставения въпрос са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, въз основа на графологична експертиза, че подписът за упълномощител върху копие от нотариално заверено пълномощно от 27.10.2006 г. вероятно е положен от Р. Т., поради което е изложил извод, че е налице воля от страна на ищцата за упълномощаване на А. М. за продажба на процесното жилище. Този извод е обусловил произнасянето на съда по изхода на спора. Мотивите на апелативния съд са развити в отклонение от правните разрешения, обосновани в касационните решения по гр. дело № 5960/2014 г. на състав на ІV г.о. и по гр. дело № 628/2009 г. на състав на ІІ т.о. С цитираните актове на състави на ВКС е формирана задължителна практика по чл. 290 ГПК, съгласно която при отсъствието на оригинален документ оспорващата го страна е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване не позволява на графологическата експертиза да изключи евентуално извършената техническа подправка на подписа върху първообраза, чрез откопирване на истинския му подпис през индиго, чрез прекопирване, както и чрез многобройни съвременни способи. В цитираната практика е обосновано виждането, че тази обективна невъзможност за установяване авторството на подпис посредством графологическо изследване на копие от документ, върху който подписът е положен се отразява на разпределението на доказателствената тежест, която се възлага с чл. 165, ал. 1 ГПК върху ползващата се от него страна при положение, че оригиналът му липсва по причини, които законът признава за извинителни. Въззивният съд не е съобразил правните разрешения в задължителната съдебна практика, посочена по – горе относно разпределението на доказателствената тежест в хипотезата на липсващ оригинален документ, оспорен от страната, за която се твърди, че го е подписала, като е развил крайните си изводи за изхода на спора, позовавайки се на експертизата, с която е проведено графологическото изследване на копие от документа. Както се посочи по – горе в този случай в практиката по чл. 290 ГПК е обосновано виждането, са налице обективни пречки за пълно и главно доказване на оспорената автентичност на представения в заверен препис документ, поради което доказателствената тежест се възлага върху ползващата се от него страна. Преди да извърши преценка на доказателствата въззивният съд е следвало да даде указания до страните относно предприемането на процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, процесуална активност на съда, която се дължи в производството по чл. 193 ГПК. Отклонението на САС от разгледаните разрешения в актове на състави на ВКС по гр. дело № 5960/2014 г. и по т. дело № 628/2009 г. обуславя извод за наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се посочи, че решението по гр. дело № 654/2010 г. на състав на І г.о. на ВКС не формира практика по цитирания въпрос, тъй като съдържа произнасяне в тълкувателните мотиви по друг правен въпрос.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочения въпрос.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2316 от 07.12.2016 година по гр. дело № 3325/2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 12 състав.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: