О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№886
С., 12.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 419 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Д. Н., чрез пълномощника му адвокат С. Х., против решение № 294 от 6.12.2010 г., постановено по гр.д. № 269 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 59 от 22.04.2010 г. по гр.д. № 36/2009 г. на Районен съд-Луковит за отхвърляне на предявения от И. Д. Н. против Д. И. М., Р. Д. Р. и Д. С. Р. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към образуването на Т.-Л. Д. Н. С. е бил собственик на нива от 1.800 дка в местността „Х.”, землището на [населено място], при съседи: от две страни път, В. В. и н-ци на С. И., който имот понастоящем попада в имот № * по картата на възстановената собственост в землището на [населено място], възстановен на наследниците на К. И. С. Р..
Ответникът по касационната жалба Д. И. М. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а Р. Д. Р. и Д. С. Р. не са изразили становище.
Спорът по делото касае местоположението към момента на кооперирането на притежаваните от наследодателите на ищеца и ответниците различни имоти и е възникнал след индивидуализиране на старите реални граници на нивата от 1.8 дка на Д. Н. С. в имот, възстановен на наследниците на К. И. С.. Съдът е приел, че ищецът не е доказал точното местоположение на процесния имот с проектен номер *, въпреки заключението на вещото лице за идентичност с протокола за делба от 10.02.1941 г., тъй като от събраните гласни доказателства се установява, че И. Д’ е работил спорното място, но същото му е било предоставено след кооперирането на земята. Счетено е, че не става ясно защо ищецът се позовава на протокола за делба от 10.02.1941 г., по силата на който на наследодателя му Д. С. от 3 дка при граници от две страни път, н-ци на С. Р. и И. Н., докато е заявил нива от * дка при съседи И. Д., И. С. и от две страни път.
К. И. Д. Н. счита, че въззивното решение е постановено в противоречие със съдебната практика по въпроса относно доказателствената сила на писмените документи, установяващи правото на собственост при спор а материално право за земи, собствеността, върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и по въпроса следва ли да се зачете даден факт като безспорен при направено от ответната Д. М. признание, касаещо извод, който съвпада с мнението на вещото лице по неоспорено заключение. В приложените решение № 166 от 26.03.2009 г. по гр.д. № 6240/2007 г., ВКС, ІІ г.о. и решение № 348 от 18.06.2010 г по гр.д. № 657/2009 г., ВКС, І г.о. е прието, че в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост може да се установява с изброените в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства, които съдът следва да зачете, след като не е направено оспорване. В случая ответниците не са оспорили, че претендирания от ищеца имот е придобит от наследодателя му с протокола за делба от 10.02.1941 г., а Д. М. изрично е признала, че имотите на наследодателите са били съседни, от което следва, че извода на въззивния съд, че не е ясно защо ищецът се позовава на посочения протокол и липсата на мотиви относно посоченото признание са направени в противоречие с горната съдебна практика, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 294 от 6.12.2010 г., постановено по гр.д. № 269 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Ловеч.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: