4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
С., 02.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №2101/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на З. Г. Д. с пълномощник адв. П. Г. срещу решение №190 от 04.02.2014г по гр.дело № 2184/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.05.2013г по гр.д № 15715/2011г на Софийски градски съд в обжалваната част . След като в необжалваната част на решението на основание чл. 26 ал.2 предл. пето ЗЗД вр. чл. 17 ал.1 ЗЗД е било признато за установено, че сделката за покупко-продажба на имота е нищожна в частта досежно договорената цена ,която не е заявената пред нотариуса сума от 63000 лева , а е 63 000 евро , договорена между страните като платима на равни месечни вноски от 500 евро , потвърдено е отхвърлянето на иска за разкриване на симулация „в останалата част, досежно удостовереното от продавача в нотариалния акт получаване на сумата 63 000 лева напълно и в брой”. Потвърдено е отхвърянето на иск за разваляне на договора поради преустановяване изпълнението на това задължение за посочен период до завеждане на исковата молба съгл . чл. 87 ал.3 ЗЗД , тъй като съдът е изчислил , че при получени от ищцата 63 000лева , изискуемият остатък по действителното задължение е вече платен на месечни вноски.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поставят въпросите : Прилага ли се чл.17 ал.1 ЗЗД за едностранните сделки. От съображенията в изложението се разбира ,че под „едностранна сделка” защитата има предвид изявлението на ищцата в нотариалния акт ,че е получила продажната цена .Следващият въпрос е , ако в нотариалният акт продавачът е направил изявление (свидетелстващо , за получаване на сума пари в брой ) , а в обратното писмо се декларира , че продажната цена е различна и че ще бъде изплатена не наведнъж , а на части , кои правни последици ще се прилагат .Тезата на защитата е, че съдът е отказал да приложи правните последици следващи от действителните отношения , установени от обратното писмо , което е в противоречие с цитирана незадължителна практика (реш. 437 от 2004г по гр.д № 907/2003 І г.о ), в който смисъл е и реш. №86 от 2011г по т.д № 682/2010 І т.о., което е практика по чл. 290 ГПК . Според защитата ,не може да е нищожна , относително симулативна продажбата на обявената цена, включително начинът на нейното плащане , а да е валидно изявлението, че същата цената е платена и сумата е получена .
Ответникът по жалбата ,чрез назначения от съда особен представител оспорва съображенията за допускане до касационно обжалване.В обратния документ нищо не е споменато за сумата , заявена от ищцата като получена в брой по нотариалния акт .касае се за свидетелстващо изявление , което не може да се опровергава със свидетели и поради това въззивното решение е в съответствие с установената практика.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по служебния критерии , за да се провери допустимостта на въззивното решение в частта за потвърждаване на диспозитивно произнесено отхвърляне на иск на основание чл. 26 ал.2 предл. пето ЗЗД за установяване симулацията на конкретното свидетелстващо изявление, направено от оспорващата го страна в нотариален акт по сделка , която е относително симулирана относно цената и това е признато за установено в същото решение , при уважаване на иска на същото правно основание.
По въпросите, формулирани в изложението Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното : Поставеният първи въпрос не е подкрепен с обосновка и няма отношение към обстоятелствата по спора , по него касационно обжалване не следва да се допуска. Посоченото от въззивния съд , че едностранните волеизявления също могат да бъдат симулирани , но това симулиране следва да бъде документирано, ако страните искат да установят симулацията , не дава основание за формулиране на правен въпрос , свързан с приложимостта на чл. 17 ал.1 ЗЗД към едностранните сделки , тъй като по делото не се касае за едностранна сделка .По следващия въпрос , в неговия правен аспект , е налице противоречие с практика на ВКС и е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , като цитираната от защитата съдебна практика е доразвита в реш. №51 от 2010г по т.д № 528/2009 І т.о на ВКС и съдържа правно разрешение относно зависимостта , която съществува между волеизявленията по прикритата сделка като съдържание на договор и свидетелстващи изявления относно факта на изпълнение по привидната , когато са направени пред нотариуса . В. от въззивния съд за необходимост от нарочен и друг по съдържание обратен документ ,който не може да се разчете в договора , дал основание за разкриване на симулацията , за да се опровергаят последните , е в противоречие с установена практика по чл. 290 ГПК .
Ето защо Върховният касационен съд , ІІІг.о.,на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №190 от 04.02.2014г по гр.дело № 2184/2013г. на Софийски апелативен съд
Делото да се докладва за насрочване , касаторката е освободена от държавна такса .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .