Р Е Ш Е Н И Е
№ 889
гр. София, 16.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, публичното съдебно заседание на 17 ноември през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова
и в присъствието на прокурора….,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1426/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр.д. №703/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. С молба пред тази инстанция касаторката, като наследник на починалия ищец А. Ц. , е поискала обезсилване на решението за наследствената й 1/6 ид.ч. от дарения имот.
Ответницата по жалба Ц. Ц. я оспорва като неоснователна. Ответницата Х. П. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания:
С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от Ц. Ц. и А. Ц. / починал и заместен от наследници: ищцата Ц, ответницата Д. П. / срещу Е. Д. иск по чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД. Отменено е дарението на недвижим имот– апартамент в гр. П., от ищците на ответницата, извършено с нот. акт №174/92 г. Прието е, че ищците като възрастни, болни и нетрудоспособни, са изпаднали в трайна нужда от издръжка към м.02.06 г. Поискали от дарената – тяхна дъщеря да им дава такава в размер на 100 лв. месечно, но тя отказала. С това са налице предпоставките за отмяна на дарението на посоченото основание.
Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни – нуждата на дарителите от издръжка е изследвана по делото при съпоставка на доходите им / от пенсии, наем и домашно стопанство/ с разходите /за бита, за консумативи и за медицинско обслужване, при тежките заболявания, от които страдат/. Ищцата Ц. е с призната 75 процентна трайна нетрудоспособност поради ИБС и прекаран инфаркт по ЕР от 1.09.04 г., а ищецът бил с карцином, изискващи постоянно медикаментозно лечение, разходите за което са отчетени в икономическата експертиза. От разпита на св. М съседи на ищците с преки ежедневни наблюдения за състоянието и бита им, се установява, че парите често не им стигали за лекарства, вземали назаем. От заключението на икономическата експертиза се установява, че доходите на ищците не достигат за покриване на разходите им с около 58 лв. месечно за процесния период, считано от м.03.06 г..
С нот. покана от 17.02.06 г. ищците, като дарители на посочения недв. имот, поискали от надарената ответница месечна издръжка от 100 лв. Тя платила една вноска; по делото и в касационната жалба твърди, че не плаща издръжка не от непризнателност, а поради липса на доходи, тъй като издържа болното си дете. Законосъобразно тези доводи са счетени за неоснователни от въззивния съд: дареният отговаря спрямо дарителите за издръжка в хипотезата на чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД до размер на подареното, което е в патримониума му. Това че дареният не разполага с достатъчно парични средства, вкл. и поради задължение да издържа други лица на друго основание, не го освобождава от задължението да дава издръжка на трайно изпадналите в нужда дарители, по общото правило на чл.81, ал.2 от ЗЗД. Оттук следва, че остатъчният доход на надарената при разходите й, за които е поискана експертиза пред въззивния съд не е от значение за спора и с отказа да допусне изслушването й съдът не е нарушил процесуалния закон.
Решението, на което допълнително се позовава касаторката е по друго дело, с предмет отмяна на дарението на друг имот по друг договор между същите страни, на същото основание. Фактическата обстановка там е различна – различен е и периодът на поисканата издръжка, затова приетото от съда по това дело няма отношение към спора по настоящото.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение следва да се обезсили за наследствената на ответницата по иска 1/6 ид.ч от подарения имот, поради сливането на качествата й с ищец за тази част, според поисканото с молба пред тази инстанция; в останалата част решението на ОС е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решението на Окръжен съд Плевен по гр.д. №703/07 г. от 14.12.07 г. в частта , с която е отменено дарението по нот. акт №174/92 г. за 1/6 ид.ч. от процесния имот – апартамент №4 в гр. П., ж.к. „Строгозия”, бл.130, вх. А, поради наследяването на тази част от правата по договора и върху имота от ответницата по иска Е. А. Д., като законен наследник на починалия ищец А. Е. Ц. и прекратява производството по иска с пр. осн. чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД в посочената част..
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд Плевен по гр.д. №703/07 г. от 14.12.07 г. в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: