Решение №889 от 40207 по гр. дело №1551/1551 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 889
 
гр.София, 29. 01.  2010 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,   Първо гражданско отделение в съдебно заседание на  шестнадесети ноември  две хиляди и девета  година в  състав:
 
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА
                                                ЧЛЕНОВЕ:    ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                        ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                           
                 със секретар   Виолета Петрова
изслуша    докладваното  от   
председателя        (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско  дело под № 1551/2008 година
 
Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено под № 257 на 27.12.2007 год. по в.гр.дело № 461/2007 год., с което е оставено в сила решение № 650 от 08.06.2007 год. на Варненския окръжен съд за осъждане В. Т. Л., ЕГН ********** от гр. В., ул.”И” № 7, вх. В, ап.27 и К. Н. Г., ЕГН ********** от гр. В., ул.”Д” № 29, ет.5, ап.15, да заплатят солидарно на А. А. А., ЕГН **********, от гр. К., ж.к.”Р” бл.6, вх. А, ап.23, на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 15 000 лева, обезщетение за причинените му неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на баща му А. А. Й. , б.ж. на гр. Ген. Тошево, обл. Добрич, починал на 26.12.2004 год., съпричинена в резултат на извършено от ответниците престъпление по чл.123, ал.1 НК, за което са осъдени по нохд № 417/2006 год.
Недоволни от въззивното решение са касаторите В. Т. Л., представляван от адвокат В от Варненската адвокатска колегия и К. Н. Г., представляван от адвокат Д от Варненската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ като считат, че е недопустимо и постановено в нарушение на закона – чл.45 и чл.49 ЗЗД, при което присъденият размер на неимуществените вреди твърдят, че е завишен.
Касаторът В. Т. Л. поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита.
Ответникът по касация А. А. А. не взема становище.
Ответникът по касация „О”Е. със седалище гр. В. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните поделото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че исковете са предявени в условията на солидарна отговорност и ответниците са определени от ищеца – двете физически лица, преки причинители на деликта още повече, че с влязла в сила присъда от 02.05.2006 год. по нохд № 417/2006 год. на Варненския окръжен съд са признати за виновни за извършено от тях престъпление по чл.123 НК затова, че като технически ръководители на фирма „О”Е. и поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – строителство на сграда, виновно нарушавайки нормите на чл.26, т.1, т.2, т.3 и т.4 във връзка с чл.40, ал.1, чл.60, ал.1 и чл.101, т.5 от Наредба № 2/22.03.2004 год. са причинили смъртта на бащата на ищеца А. А. Й.
Касационните жалби са редовни и допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните.
Въззивната инстанция е извършила всички действия, задължението за които произтича от императивни разпоредби на закона, гарантиращи пряко достигане до материалната истина.
Съобразена е нормата на чл.45 ЗЗД и установената вреда, която следва да се поправи като уважения размер за сумата 15 000 лева за причинени неимуществени вреди с оглед и на обществения критерии за справедливост.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, хип.1 ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 2* постановено на 27.12.2007 год. по в.гр.дело № 461/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top