2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№889
София27.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 491/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Д. Б. Я., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 197 от 13.02.2012 г. по т.д.№ 3239/2011 г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение № 130 от 08.07.2011 г. по гр.д.№ 2/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград, дружеството е осъдено да заплати на Г. К. У., И. К. У. и С. К. У., тримата от [населено място], сумата 29 337.45 лв. – неустойка по договор за строителство, ведно със законната лихва от 04.01.2011 г. и разноски по делото.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново въззивно разглеждане, или постановяване на решение по същество за отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото процесуалноправни и материалноправен въпроси, като се позовава на задължителна и казуална практика на ВКС. Съобразно правомощията на ВКС за конкретизиране на правните въпроси/ т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК/процесуалноправните въпроси са относно: задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор. Материалноправният въпрос е относно обвързаността на претендираната договорна неустойка от виновното поведение на ищците. К. е представил решение № 5 от 25.01.1995 г., V г.о. на ВКС.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник, оспорват искането за допускане на касационно обжалване, а по същество считат въззивното решение за правилно. Подробни фактически и правни доводи са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – София е приел, че поетото задължение от страна на ответното дружество – изпълнител за изграждане на асансьорна уредба в построена от него сграда не е било изпълнено в рамките на срока – 01.12.2010 г. Съдът се е позовал на констативен акт обр.15, съставен на 22.07.2010 г., в който е отразено, че не е монтирана такава уредба, макар, че фактическите изводи относно задължението на изпълнителя да изгради асансьор в сградата, съдът е основал на подписан на същата дата анекс към първоначалния договор за извършване на строителството в процесния недвижим имот. Въззивният състав е счел за неоснователни доводите на дружеството изпълнител за точно и своевременно изпълнение на поетите задължения, като се е позовал на неприети писменни доказателства – акт за първоначален преглед на асансьор и договор за абонаментно обслужване. Направен е и извод за недоказване, от страна на ответника, на форсмажорни обстоятелства, които да са препятствали изпълнението на задължението на дружеството.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Процесуалноправните въпроси, относими към задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните, както и да мотивира решението си по съществото на гражданскоправния спор, са значими за изхода на делото. К. контрол следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед данните за известно отклонение от задължителна за съдилищата практика – т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, неточно посочена от касатора като ТР № 1/17.07.2001 г., което е относимо към касационното производство.
Материалноправният въпрос относно предпоставките за уважаване на иск за заплащане на договорна неустойка и свързания с него въпрос за доказателствената тежест в процеса, с оглед доводите на касатора, са пряко свързани с правилността на решението. Тези въпроси подлежат на разглеждане при произнасяне по касационните оплаквания.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 197 от 13.02.2012 г. по т.д.№ 3239/2011 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, седми състав.
УКАЗВА на касатора – [фирма] да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 587/петстотин осемдесет и седем/ лева, в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията, делото да се докладва за Председателя на Второ търговско отделение на ВКС – за насрочване за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: