О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
[населено място], 10.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1357 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. Г. против решение № 126/15.01.2016г. по т.д. № 3887/2015г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав, с което е потвърдено решение № 99/22.07.2015г. по т.д. № 178/2014г. на Софийски окръжен съд,ТО, I-ви състав в обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [фирма], Д. Л. Дебеляшки и П. Д. Дебеляшки искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответниците като солидарни длъжници дължат солидарно на ищеца по договор за банков кредит от 24. 03. 2005 г., както следва: 1. главница за сумата от 12 000 евро, заедно със законната лихва, считано от 11. 04. 2014 г. до окончателното й изплащане; 2. сумата от 8 819, 75 евро, представляваща просрочени лихви, включително договорна и наказателна лихва, дължими за времето от 24. 07. 2013 г. до 9. 04. 2014 г.; 3. сумата от 350 евро, неизплатена такса управление, дължима на 24. 10. 2013 г. и 4. сумата от 310 евро, неизплатена такса управление, дължима на 24. 01. 2014 г. – 310 евро, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 296/2014 г. на Ихтиманския районен съд.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмените отговори на ответниците по касацията Д. Л. Дебеляшки и П. Д. Дебеляшки се оспорва основателността на касационната жалба, както и основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците по касацията [фирма] и [фирма] не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
В обжалваното въззивно решение е прието, че банката е предявила по реда на чл.422 ГПК иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че съществуват вземания на ищеца с източник договор за банков кредит от 24.03.2005г. за солидарно заплащане на следните суми: 135 999, 89 евро – главница, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 11. 04. 2014 г. до окончателното й изплащане; 2 8 819, 75 евро – просрочени лихви, включващи договорна и наказателна за времето от 24. 07. 2013 г. до 9. 04. 2014 г.; 3 350 евро, неплатена такса управление, дължима на 24. 10. 2013 г. и 4 310 евро, неплатена такса управление, дължима на 24. 01. 2014 г. С първоинстанционното решение искът е бил отхвърлен. С въззивната жалба [фирма] е обжалвало решението на СГС само в частта относно главница до 12 000 евро, представляваща 6 броя падежирани вноски по главница по погасителен план за периода от 24. 07. 2013 г. до 10. 04. 2014 г., заедно със законната лихва, считано от 11. 04. 2014 г. до окончателното й изплащане; просрочени лихви, включващи 7689, 40 евро договорна лихва за времето от 24. 07. 2013 г. до 4. 04. 2014 г. и 1130, 35 евро – наказателна лихва за времето от 24. 07. 2013 г. до 9. 04. 2014 г.; неплатена такса управление, дължима на 24. 10. 2013 г. – 350 евро и неплатена такса управление, дължима на 24. 01. 2014 г. – 310 евро. По отношение вземанията на банката, предмет на обжалваната част от решението на СГС, апелативният съд след обсъждане на заключението на ССЕ, макар и да е установил дължимостта им към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК – 11.04.12014г., е направил извод, че не следва да се присъждат. Според САС банката се е позовала в заявлението в заповедното производство и в исковата молба в исковото производство на настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит. Недопустимо е било изменение на основанието на иска по реда на чл.422 ГПК, до което би се стигнало при разглеждане и признаване за основателни на въззивните доводи и искане за установяване съществуването на вземания на ищеца с настъпил съобразно договора падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По тези съображения е било потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Необходимо ли е ищецът изрично да е поискал от съда да признае за установено съществуване на вземанията му по договора за кредит за вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които вноски са детайлно посочени в извлечението от счетоводни книги, като част от общото вземане или въззивният съд следва да ги признае за установени и без изрично искане?; 2/ Следва ли въззивният съд по иск с правно осн. чл.422 във вр. с чл.415 ГПК да признае за установено съществуването на вземане на ищеца по договор за банков кредит по отношение на вноските по кредита и другите акцесорни вземания с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и включени в представеното извлечение от счетоводните книги, ако за първи път такова изрично искане е направено от ищеца в хода по същество пред първата инстанция?; 3/ Ако е необходимо изрично искане, кой е крайният момент, до който ищецът трябва да го упражни – при подаване на заявлението по чл.417 ГПК, при депозиране на исковата молба по чл.422 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, при устните състезания в първата инстанция?; 4/Представлява ли изменение на основанието на иска по чл.422 ГПК установяването на съществуването на вноски и други акцесорни вземания с настъпил падеж по договор за банков кредит / посочени в извлечението от счетоводни книги при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/, представляващи част от общото вземане, предмет на установителния иск по чл.422 ГПК? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на произнасянето на САС по тези въпроси със задължителна практика на ВКС, обективирана в Решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.
Поставените от касатора въпроси са взаимосвързани и в своята цялост се свеждат до по-обобщаващия въпрос за основанието на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, когато в заявлението, респ. в исковата молба кредиторът се позовава на предсрочна изискуемост на вземания по договор за банков кредит. Въззивният съд е изложил съображения по така повдигнатите въпроси в атакувания съдебен акт като е приел, че при предявено вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, искът по чл.422 ГПК подлежи на отхвърляне изцяло, включително и за месечните вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението, тъй като предметът на исковото производство е обвързан от основанието и размера на вземането, заявено в заповедното производство, и е недопустимо в исковото производство да се изменя и основанието, от което същото произтича.
Следва на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка съответствието му със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о. по въпроса: за основанието на предявен по реда на чл.422 ГПК иск за съществуване на вземания по договор за банков кредит, за които е издадена заповед за изпълнение на осн. чл.417, т.2 ГПК.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 840,21 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 126/15.01.2016г. по т.д. № 3887/2015г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 840,21 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: