2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
С., 3.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №1161/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] с пълномощник адв. Н. А. срещу решение №194 от 30.10.2013г по гр.дело № 377/2013г. на Видински окръжен съд с което след отмяна на решение от №224 от 22.05.2013г на Видински РС е уважен частично предявеният иск на основание чл. 55 ал.1 предл. трето ЗЗД за връщане на платена по силата на предварителен договор и допълнително споразумение към него разлика, след сключване на окончателен договор за по- ниска цена .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие със задължителната и постоянна практика на Върховния съд по три решаващи с оглед възраженията на касатора въпроси. Първият въпрос е следва ли да се прилага институтът неоснователно обогатяване ,когато между страните има договорна връзка ,т.е страните имат възможност да реализират правата си по друг ред. В. съд е отговорил положително на въпроса , в противоречие с решение №246 от 2011 по гр.д№ 1265/2010 ІV г.о ,в който случай при договор за строителство и същевременно предварителен договор за прехвърляне собствеността върху построеното , институтът не приет за приложим с оглед отпаднало основание , ако този договор не е развален , а изпълнен . В същата връзка е вторият въпрос : при наличие на действащ договор към момента на извършеното плащане, който договор е изпълнен , а не развален, унищожен, или да е настъпило прекратително условие преди изпълнението, налице ли е основанието по чл. 55 ал.1 предл. трето ЗЗД. Обжалваното решение е в противоречие с ППВС №1/1979г по въпросите на неоснователното обогатяване ,цитирани са решения от практиката на ВКС по реда на чл. 290ГПК ( реш.№161 от 2013г по гр.д №564/2012 ІV г.о ,реш.№138/2009 т.д № 375/2009 ІІ т.о реш. № 514 от 2010 г по гр д.№1758/2010г ІІІ)които защитата изтъква в подкрепа на разбирането ,че без да е установени изтъкнатите във въпроса факти по отношение на един двустранен договор , какъвто и да е той, основанието не е приложимо .Третият формулиран въпрос е по възражението на касатора за частичната (в случая заявена като относителна) симулация относно цената в нотаралния акт ,на основание чл. 17 ал.1 ЗЗД , за значението на предварителния договор като двустранно подписан документ с уговорена продажна цена , служи ли като доказателство за привидност на окончателната сделка между същите страни .Изтъкнати са решения от по- старата практика на ВКС относно характеристиките на „ обратния документ „ .
Ответницата по жалбата Карамфила Г. А. оспорва съображенията за допускане до касационно обжалване. В. решение е в съответствие с установената практика. Правилен е изводът за липса на симулативност , в който смисъл е реш. № 118 от 2010г по т.д № 1053/2009г ТК , т.е нотариалният акт обективира договореното ,а и в предварителния договор е посочено ,че цената може да се промени по взаимно съгласие ,има надплатена сума без основание .Правната квалификация е правилно определена .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по общо поставеният първи въпрос, но конкретизиран чрез втория въпрос по изложението .Не е налице основание за допускане до обжалване по третият поставен въпрос , формулиран в доказателствен аспект. В правен аспект ,по формулирания трети въпрос , отговор е даден в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК с решение №118 от 2010 по т.д № 1053/2009 І т.о и реш. № 86 от 18.07.2011г по т.д № 682/2010 І т.о. Този именно отговор,на който въззивното решение не противоречи във връзка със значението , което е придадено на един предварителен договор по твърдението ,че в него е обективиран „ обратен документ” , предпоставя да се отговори на решаващия за изхода на спора въпрос за възможната реализация на иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл. трето ЗЗД , предявен от купувача по предварителния договор с предмет изграждане и прехвърляне на собствеността върху недвижим имот , за разликата между по-високата цена , която е платил на строителя по силата на същия и по-ниската цена , посочена в нотариалния акт по окончателната сделка в негово изпълнение , когато поради липса на други доказателства освен предварителният договор, възражението на прехвърлителя за относителна симулация относно посочената в нотариалния акт цена остава недоказано . Разрешението на въззивния съд , с което без да се отричат за конкретния случай последиците на изпълнението на предварителния договор като правно основание за разменените престации ,се приема да е налице основанието по чл.. 55 ал.1 предл.трето ЗЗД ,сочи на противоречие с изяснените в ППВС №1 от 1979г по гр.д№1/1979. предпоставки по прилагане на института , разбирани ограничително в изтъкната от защитата насока , вкл. в реш. решение №246 от 2011 по гр.д№ 1265/2010 ІV г.о ,практика по чл. 290 ГПК .
Ето защо Върховният касационен съд , ІІІг.о.,на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №194 от 30.10.2013г по гр.дело № 377/2013г. на Видински окръжен съд
Оставя без движение касационната жалба .
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да внесе държавна такса 110 лева по сметка на Върховния касационен съд и да приложи вносния документ , при неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .