4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
гр.София, 03.07.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 2149 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Н. срещу решение № 2716 от 21.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 2693 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 3271 от 4.7.2013 г. по гр. д. № 13902 по описа за 2012 г. на Варненския районен съд, ХІV състав, и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от С. Г. Н. срещу С. Т. М. искове за установяване, че ответницата дължи на ищеца 15 756 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 6.01.2010 г. и 960,63 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 6.01.2012 г. до 8.8.2012 г.
К. С. Г. Н. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Води ли отказът от пълномощия, дадени на адвокат с договор за правна помощ, до задължение на доверителя да изплати цялото възнаграждение, ако не е изпълнено поето от доверителя задължение да подпише нотариално заверено пълномощно на довереника за изпълнение на всички действия, изброени в договора и ако действията на адвоката до момента на оттеглянето са извършени без възражения от страна на доверителя?
2. Следва ли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение поради липса на нотариална заверка на упълномощаването на довереника, ако във въззивната жалба не е заявено такова искане? По този въпрос обжалваното решение противоречи на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 4 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС и на разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК, според която въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата по отношение на проверката за правилност на първоинстанционното решение.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по поставените от него въпроси.
Ответникът по жалбата С. М. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
К. С. Н. е адвокат, който на 6.01.2010 г. е сключил договор за правна помощ с ответницата С. М., която му е възложила да защитава интересите и в качеството и на майка на починалия в резултат от пътнотранспортно произшествие на 20.12.2009 г. син Н. И. К. в наказателното производство като частен обвинител и като граждански ищец. Възложено му е било да предяви граждански иск в наказателното производство за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. В т.3 от договора е уговорено възнаграждение в размер на 20 % от изплатената като обезщетение сума. В изпълнение на този договор касаторът твърди е извършвал действия в досъдебното и наказателното производство до постановяване на влязла в сила присъда. Той е завел от името на ответницата и граждански иск на 18.05.2011 г. срещу [фирма] и срещу прекия причинител С. Г. В. за 110 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. След решението на Варненския окръжен съд, с което искът е бил уважен за 65 000 лв., ответницата се е отказала от услугите му и е развалила договора на 6.01.2012 г. Тъй като не му е платила възнаграждението от 20 %, ведно с лихвите, касаторът е поискал издаване на заповед за изпълнение, а след възражението на ответницата е завел установителен иск за дължимостта на това възнаграждение и мораторна лихва върху него.
В отговора на исковата молба ответницата е възразила, че в резултат от шока от смъртта на сина си не знаела какъв договор подписва. Повдигнала е възражение за нищожност на договора поради противоречие с чл.36, ал.2 и ал.4 от Закона за адвокатурата поради несправедлив размер на възнаграждението. Посочила е, че е подписала на 16.05.2011 г. последващо пълномощно да бъде представлявана по гражданското дело и по това дело е заплатила адвокатско възнаграждение от 8 000 лв., с което счита, че взаимоотношенията са били уредени. Варненският районен съд е уважил изцяло исковете, но Варненският окръжен съд ги е отхвърлил, тъй като не било изпълнено посоченото в т.4 от договора от 6.1.2010 г. условие-доверителят да издаде пълномощно с нотариална заверка за всички посочени в договора действия. Според въззивния съд упълномощаването не е било факт и затова не се дължи възнаграждение по договора от 6.1.2010 г., а възнаграждението по воденото от ищеца гражданско дело, за което е било дадено общо пълномощно, е било изплатено.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси са от съществено значение за изхода на делото. Без да има такъв довод от страна на ответницата, въззивният съд е преценил, че подписването на нотариално заверено пълномощно от страна на доверителя е условие за пораждане на правата и задълженията по договора. По втория въпрос на касатора обжалваното решение противоречи на разпоредбата на чл.269 от ГПК и на практиката на ВКС, съдържаща се в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 14 от 1.3.2013 г. по гр. д. № 206/2012 г. на ІV ГО и на решение № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д.№ 1036/2009 г., тъй като въззивният съд се е произнесъл по непосочено в жалбата основание за неправилност на първоинстанционното решение. Ето защо по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Отговорът на първия въпрос ще послужи за точното прилагане на чл.9 и чл.25 от ЗЗД, поради което касационното обжалване по този въпрос трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2716 от 21.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 2693 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
ДАВА едноседмичен срок на С. Г. Н. да внесе по сметка на ВКС на Република България 340,12/триста и четиридесет лева и дванадесет стотинки/ лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи вносния документ. В противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството-прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: