Решение №895 от 40147 по гр. дело №2425/2425 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

№  895

София, 30.11.2009г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение,  съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:

              
              ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова
                     ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА 
                                                   Светла бояджиева                     
                              
                 
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 2425/ 2008г. по описа на ВКС.

Производството е по пар.2, ал.3 ПР на ГПК, вр. с чл.234, ал.3 и чл.218а ГПК/отм./.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Х. В. Х. / като наследник на Н. Р. Х. , починала на 15.01.2007г. след отмяна на решение от 19.06.2008г. по гр.д. №842/2007г. на ВКС/ срещу решение от 13.02.2006г. по гр.д. № 1546 / 2005г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение, извършено с нот.акт №10/2002г. на нотариус при Районен съд Варна. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответникът Й. С. Й. /като наследник на Н. Р. Х. , починала на 15.01.2007г/ и ответницата Ю. С. Й., не вземат становище по молбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение възивният съд, като е оставил в сила решение от 18.07. по гр.д. №2089/2004г. на Варненски РС, е отхвърлил иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение, извършено с нот.акт №10/2002г. на нотариус при Районен съд Варна, по силата на което Н. Х. е дарила на внучката си Ю. Й. на нейна починала дъщеря, апартамент в гр. В..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че дарителката не е имала нужда от издръжка, която надарената не й е давала. Този извод на съда е правилен и съответствува на събраните по делото доказателства.становено е от същите, че дарителката– ищца по делото, е продължила да живее в подарения апартамент и с получаваната пенсия от 120 лева е покривала нуждите си видно от изслушанато по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза. При тези данни въззивният съдът правилно е приел, че дарителката не се е нуждаела от средства, които надарената й е отказала и то след като е бил поканена да й заплаща такива с исковата молба от 19.05.2004г.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира че обжалваното решение е правилно, тъй като е постановено при правилно приложение на материалния закон и същото следва да се остави в сила. Предявеният иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД е неоснователен и правилно е отхвърлен от въззивния съд. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя – наследник на ищцата, за това че дарителката е имала нужда от издръжка, която надарената не й е давала. Последната е получила имотна облага от дарителката, но само при възникване на материално затруднение на същата, тя е би била тази, която следва да я подпомогне, а доказателства за такава нужда не са събрани по делото.
Предвид изложените съображения, съдъ
Р Е Ш И :

О С Т А В Я В С И Л А решение от 13.02.2006г. по гр.д. № 1546 / 2005г. на Варненски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top