4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
София, 21.12.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2802/2013
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба [фирма], [населено място] против определение № 55 от 21.02.2013 г. по ч. т. д. № 48/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Сливенски окръжен съд определение № 19 от 14.01.2013 г. по т. д. № 100/2012 г. за прекратяване на производството по това дело поради неподведомственост на спора на съда.
Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода за неподведомственост на спора на арбитражния съд, като счита, че същият противоречи на уговорката по чл. 64 от сключения между страните индивидуален договор от 08.02.2008 г., която, според него, дерогира уговорката по чл. 49 от рамковото споразумение от 23.10.2007 г., предвиждаща решаване на споровете по тълкуването и изпълнението на индивидуалния договор по съдебен ред. В частната касационна жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че под „съдебен ред” може и следва да се разбира единствено разглеждането на спора от държавните съдилища, а не от арбитража. Релевирано е оплакване и срещу позоваването от страна на решаващия състав на споразумението от 16.05.2012 г., без да е отчетено, че това споразумение не обвързва [община], тъй като не е подписано от нея.
Частният касатор поддържа допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че въззивният акт съдържа произнасяне по следните въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „1. Дерогира ли се приложението на арбитражен договор, установен в рамково споразумение между страните, със сключването между същите страни на последващ рамковото споразумение конкретен договор, предвиждащ споровете между тези страни да се разрешават от държавен съд; 2. На отговора на този въпрос отразява ли се и как ако се отразява фактът, че с последващ (трети) документ една от страните по първите два договора е сключила споразумение с други лица, в което се препраща към разпоредбите на рамковото споразумение; 3. Може ли да се приеме, че това трето споразумение обвързва страна по първите две споразумения при положение, че тази страна не го е подписала.”
Ответникът – [община] – моли за недопускане на касационно обжалване, респ. за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 19.06.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана от надлежна страна и в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С оглед изрично приетото в т. 9, б. „в” на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, че определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподведомственост, подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, частната касационна жалба е процесуално допустима. Ето защо, образуваното въз основа на тази жалба производство следва да бъде възобновено и същата – разгледана по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено, Бургаски апелативен съд е споделил извода за неподведомственост на спора на съда с оглед изричната уговорка между страните по чл. 49 от сключеното между тях на основание чл. 93а и сл. ЗОП рамково споразумение от 23.10.2007 г., според която възникналите спорове по повод неговото изпълнение или на конкретни договори да се решават от арбитражен съд, назначен при условията на Закона за международния търговски арбитраж. Решаващият състав е взел предвид, че в чл. 64 от сключения по-късно, в изпълнение на рамковото споразумение, конкретен договор от 16.01.2009 г. (вземанията по който са предмет на предявения иск) е предвидено, че споровете по тълкуването и изпълнението на този договор се решават по съдебен ред. Независимо от това, обаче, въззивната инстанция е преценила, че актът, отразяващ последната воля на страните, в т. ч. и относно подведомствеността на възникналите спорове във връзка с изпълнението на процесния договор от 16.01.2009 г., е сключеното между тях споразумение от 16.05.2012г., с което всички произтичащи от този договор вземания са прехвърлени на ищеца [фирма]. И доколкото в това последно споразумение е посочено изрично, че същото е неразделна част от рамковото споразумение от 23.10.2007 г., е направен извод, че и съдържащите се в него клаузи относно подсъдността на споровете във връзка с изпълнението следва да намерят приложение при решаването им.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от частния касатор въпроси не отговарят на посочените изисквания. Изводът на решаващия състав за подведомственост на спора на арбитража, а не на съда, е резултат от обсъждането на доказателствата по делото и по-конкретно – на уговорките между страните в сключените между тях договори (рамков и индивидуален). Тази преценка, обаче, като част от същинската правораздавателна дейност на съда, е относима към основанията за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускането на касационния контрол.
Изложеното налага извод както за липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и за липса на поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 2802/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 55 от 21.02.2013 г. по ч. т. д. № 48/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: