4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 899
[населено място], 23.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №637 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. Д. срещу решение №259 от 21.10.2015г. по в.т.д. №420/2015г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №281 от 15.04.2015г. по т.д. №698/2014г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, срещу ЗАД [фирма], за разликата над сумата 40 000 лева до пълния размер от 130 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно – транспортно произшествие от 14.06.2011г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че нейното състояние на липса на жажда, апетит и говор не е непосредствено проявление на увреждане при процесното ПТП и следователно не подлежи на репарация. Счита, че приемайки това, съдът е определил обезщетение, което не е справедливо и не е адекватно на претърпените от нея неимуществени вреди.
Ответникът ЗАД [фирма], [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №228/05.06.2014г. по т.д.№583/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №161/17.01.2013г. по т.д.№1040/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. по следния материалноправен въпрос: „Могат ли да се приемат за преки и непосредствени вредите, които не биха настъпили ако не беше осъществен деликт и подлежат ли на обезщетение съобразно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД?”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди обжалвания първоинстанционен акт, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от П. П. Д. при настъпилото на 14.06.2011г. ПТП неимуществени вреди възлиза на 40 000 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 130 000 лева, претенцията е счетена за неоснователна. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е съобразил като относими вида, интензитета и продължителността на причинените неимуществени вреди.
Поставеният в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос не е обуславящ за изхода на делото. Въззивният съд не е отрекъл причинната връзка между процесното ПТП и част от претърпените от ищцата увреждания – липса на жажда, апетит и говор. В мотивите си е посочил като пряко причинени от ПТП счупване на 12 гръден прешлен, разкъсно – контузна рана на главата и контузия на главата с мозъчно сътресение, както и усложнение в резултат от извършената стабилизация на прешлен – миграция на винтове, наложило изваждането им с поставяне на биоматериал в отворите. Посочил е, че състоянието на липса на жажда, апетит и говор не е непосредствено проявление на увреждане при ПТП, но последното е улеснило развитието на това състояние. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е приел, че в своята съвкупност всички увреждания са причинили физически болки и психическо страдание у жалбоподателката, с особена интензивност по отношение на първите за периода юни 2011г. – ноември 2013г. и продължаващ физически дискомфорт и понастоящем, а по отношение на вторите – възникване и задълбочаване с времето, без реална перспективна за пълно преодоляване. Поради това съдът е взел предвид всички коментирани от него увреждания, включително посочените в касационната жалба, при определянето на размера на присъденото от него обезщетение за неимуществени вреди. Поради това поставеният от касационната жалбоподателка въпрос не е обусловил изводите на съда за частична неоснователност на предявения иск и съответно той не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил вида на претърпяното от ищцата увреждане, трайните последици от същото, продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на ищцата към момента на ПТП, конкретната икономическа обстановка в страната към момента на произшествието. По този начин съдът е постановил атакувания съдебен акт в съответствие със задължителна съдебна практика – ППВС №4/1968г. Преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението, която е направена в резултат на извършения от него анализ на допуснатите и събрани в процеса доказателства, не може да се проверява във стадия по селекция на касационните жалби. Тя е свързана с правилността на обжалваното решение и може да бъде проверявана едва след допускане на същото до касационно обжалване.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №259 от 21.10.2015г. по в.т.д. №420/2015г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №281 от 15.04.2015г. по т.д. №698/2014г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. П. Д. иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, срещу ЗАД [фирма], за разликата над сумата 40 000 лева до пълния размер от 130 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно – транспортно произшествие от 14.06.2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.