3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№9
Гр.София, 11.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1205 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1096/27.06.2011г., постановено по гр.д.№ 1007/11г. от Софийския апелативен съд, с което потвърдено решение от 17.12.2010г. по гр.д.№ 4714/09г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на касатора против Министерство на вътрешните работи за връщане на основание чл.55, ал.1 ЗЗД на сумата от 5064075.33 лв., дадена при първоначална липса на основание.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че направените от ищеца по иска – настоящ касатор плащания в размер на отчисления от печалбата, реализирана в безмитните бензиностанции на ГКПП „Капитан А.” и „К.”, са в полза на Национална служба „Гранична полиция” и Национална служба „Полиция”, което е самостоятелно юридическо лице. Решаващият състав е изследвал извършените преобразувания с юридическото лице и е изложил съображения, че от 25.10.2009г. Главна дирекция „Гранична полиция” е правоприемник на лицето, получило плащанията, което има статут на юридическо лице, различно от конституирания ответник – МВР. Безмитната търговия се е осъществявала на основание заповед № 90/25.03.92г. на министъра на финансите и сключен договор с ГУ „Митници”. С течение на времето разрешението е подновявано, като въззивният съд подробно е проследил промените в нормативната уредба и не е констатирал нарушения на закона, както и основания за нищожност на заповедта на министъра. Формираният правен извод е, че плащанията са направени на правно основание, поради което предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е отхвърлен.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът е поставил въпросите за възстановяване на статута на закрито юридическо лице и за значението за правоприемството на подзаконов нормативен акт, определящ юридическото лице като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съставът на ВКС приема, че поставените въпроси за от значение за решаването на спора по делото с оглед на извършената от въззивния съд преценка за липсата на материалноправна легитимация на конституирания ответник по иска. По тези въпроси липсва задължителна за съдилищата практика на ВКС и същите касаят тълкуването на норми от материалното право – ЗМВР, но са и от принципно значение за статута на юридическите лица, създадени със законов акт. Касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпросите, които ВКС уточнява по следния начин: За да се приеме, че е налице правоприемството между две лица, създадени със закон, има ли значение определянето им като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити и този факт има ли за последица възстановяване на статута на закрито юридическо лице?
Отговорът на въпроса за правоприемството между новосъздадено и закрито юридическо лице със сходни наименования, произтича от отговора на първите два въпроса, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване по същия.
Останалите материалноправни въпроси, посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са относими към правилността на решението, поради което не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 101281.51 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1096/27.06.2011г., постановено по гр.д.№ 1007/11г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 101281.51 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.