5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 10.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1843/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 24 от 15.01.2013 г. по т. д. № 1360/2012 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 508 от 23.08.2012 г. по т. д. № 279/2012 г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за разликите над сумите 16 820.30 лв. и 1 382 лв. до претендираните 28 736.12 лв. и 2 873.64 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния закон. К. поддържа, че поради неправилно тълкуване на уговорките в сключения между страните договор за консултантски услуги въззивният съд е изопачил действителната воля на договарящите относно размера на дължимото консултантски възнаграждение и при постигнато съгласие възнаграждението да бъде определено като процент от стойността на изготвения проект е приел, че възнаграждението следва да бъде изчислено на база договорената финансова помощ и общата стойност на предвидените в проекта инвестиции. Според касатора, така направеният извод противоречи не само на вложената в договора обща воля на страните, но и на целта на договора, както и на специалните разпоредби в приложимата към спорното правоотношение Наредба № 29/11.08.2008 г. на МЗХ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /обн. в ДВ бр.76/29.08.2008 г./ – чл.6, чл.23, ал.9 и ал.11 и § 1, т.19.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обвързано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с необосноваността на въззивното решение в смисъла и значението на Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС. Като основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е посочено противоречието с практиката в решение № 53/20.03.2008 г. по в. гр. д. № 7/2008 г. на Варненски апелативен съд и решение от 09.03.2007 г. по в. гр. д. № 579/2006 г. на Великотърновски апелативен съд при разрешаване на следния съществен за делото материалноправен въпрос : В какъв обем и предели следва да се извърши тълкуване на волята на страните при непълнота, неяснота или противоречие в уговорките помежду им, след като същата може да бъде изведена или заместена от действието на нормативен акт.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], обл. Пловдивска, изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 12.03.2013 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел за установено, че на 22.04.2010 г. между страните в процеса е сключен договор за консултантски услуги, с който изпълнителят [фирма] е поел задължение срещу заплащане на възнаграждение от възложителя [фирма] да изработи бизнес проект за кандидатстване по Програма за развитие на селските райони, мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”. По делото не е съществувал спор, че проектът е изработен и одобрен от Държавен фонд „Земеделие” и че на 26.10.2011 г. е сключен договор между Фонда и [фирма] за отпускане на финансова помощ по мярка 312, по силата на който на [фирма] е предоставена безвъзмездна финансова помощ на стойност 391 160 лв. Посочените обстоятелства са мотивирали съда да направи извод, че предявените от дружеството – изпълнител искове за заплащане на възнаграждение за извършените консултантски услуги, заедно с неустойка за забава по чл.8 от договора, са доказани по своето основание.
Правният спор във въззивното производство е бил концентриран върху размера на дължимото възнаграждение, уговорено в клаузата на чл.6 от договора. В ал.1 на чл.6 е предвидено, че цената на консултантската услуга се определя като процент, възлизащ на 4.25 % от стойността на възложения за изпълнение проект, но не по-малко от 3 000 лв.; според ал.2 на чл.6 цената включва сумата 3 000 лв. – възнаграждение за попълване на формуляр за кандидатстване, разработване на бизнес план с предпроектни изследвания и маркетингови стратегии и окомплектоване на пакета от документи, и сума в размер на 4.25 % от стойността на проекта като участие в резултата, дължима след като възложителят бъде поканен да подпише договор с Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие”. Поради противоречие в позициите на двете страни за начина, по който следва да се изчисли възнаграждението, въззивният съд е преценил, че договорната клауза на чл.6 е неясна и противоречива и подлежи на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД с цел изясняване на вложената в съдържанието й действителна воля на договарящите. Тълкуването е извършено с оглед целта на договора – одобряване на изготвения от изпълнителя проект от Държавен фонд „Земеделие” и предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на възложителя, и разпоредбите на чл.4, чл.6, чл.8 и чл.23 от приложимата към спора Наредба № 29/11.08.2008 г. на МЗХ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /обн. в ДВ бр.76/29.08.2008 г./. В резултат на тълкуването е прието, че под израза „стойност на проекта”, използван в чл.6 като база за определяне на възнаграждението, следва да се разбира общата стойност на предвидените в проекта инвестиции, възлизаща на 746 739.36 лв., а под „резултат” на проекта – стойността на одобрените от Държавен фонд „Земеделие” и реално извършени разходи на стойност 395 771.86 лв. В съответствие с даденото разрешение е направен извод, че дължимата от ответника – възложител цена /възнаграждението/ по чл.6 от договора е в размер на 4.25 % от признатите от Държавен фонд „Земеделие” за реално извършени и одобрени разходи по изработения от ищеца – изпълнител проект, формиращи 53 % от общата стойност на заложените в проекта инвестиции. С оглед на това възнаграждението е изчислено в размер на 16 820.30 лв. и след приспадане на предварително полученото от ищеца възнаграждение от 3 000 лв., както и на платените в хода на делото 11 602.20 лв., искът с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД е счетен за основателен до размер на сумата 2 218.10 лв. и за неоснователен за разликата до претендираните 28 736.42 лв. Произнасянето по главния иск е довело до редуциране и на присъдената от първата инстанция неустойка за забава, уговорена в чл.10, ал.2 от договора, до размер на сумата 1 266 лв.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, за който се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е за необосноваността на обжалваното решение. Необосноваността е уредена в чл.281, т.3 ГПК като основание за касационно обжалване на въззивното решение и поради това е от значение за правилността на решението. Правилността на решението не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, в което се извършва селекция на касационните жалби в зависимост от специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е проведено ясно разграничение между основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, относими към правилността на решението, и специфичните основания за достъп до касационен контрол, предвидени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Изяснено е, че основанията по чл.281, т.3 ГПК подлежат на преценка само след допускане на касационното обжалване в производството по чл.290 ГПК, не и по повод допускане на касационното обжалване в производството по чл.288 ГПК. Предвид задължителните указания в цитираното тълкувателно решение въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол по съображения за необоснованост /в смисъла на понятието, изяснен с Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС/.
Вторият въпрос в изложението е формулиран непрецизно, но уточнен въз основа на обстоятелствата в изложението, се свежда до предпоставките и обема за тълкуване на сключения между страните договор съобразно критериите на чл.20 ЗЗД. Въпросът е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като извършеното от въззивния съд тълкуване на договора е обусловило частичното отхвърляне на предявените от касатора искове.
Не е доказано твърдението на касатора, че значимият за изхода на делото правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката в решение № 53/20.03.2008 г. по в. гр. д. № 7/2008 г. на Варненски апелативен съд и решение от 09.03.2007 г. по гр. д. № 579/2006 г. на Великотърновски апелативен съд. Първото решение не съдържа отбелязване да е влязло в сила и с оглед указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не може да служи като доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С второто решение /влязло в сила/ е разгледан иск за заплащане на възнаграждение за извършена консултантска услуга, възложена с договор за изработване на технически проект за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по програма С.. Сезираният с иска съд е определил размера на претендираното възнаграждение съобразно конкретна уговорка в договора, с която е постигнато съгласие след сключване на договор между възложителя и МЗГ за финансиране по програма С. изпълнителят да заплати на възложителя възнаграждение в размер на 6 % от одобреното финансиране. Произнасянето относно начина на определяне на възнаграждението е обусловено от специфичното съдържание на конкретния договор, а не от прилагане на правни разпоредби, което означава, че решението не обективира противоречива съдебна практика по идентичен правен въпрос като основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп до касация.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по въпроса за предпоставките и обема на тълкуване на договорите съществува задължителна практика на ВКС, създадена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения – напр. решение № 115 от 01.11.2010 г. по т. д. № 939/2009 г. на І т. о., решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на І т. о., решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ІІ т. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ІV г. о., решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на ІІ т. о. и др. Независимо от отсъствието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, мотивите към обжалваното решение сочат, че въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.20 ЗЗД в отклонение от посочената задължителна практика, което налага решението да се допусне до касационен контрол на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24 от 15.01.2013 г., постановено по т. д. № 1360/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 298.32 лв. /двеста деветдесет и осем лв. и тридесет и две ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :