РЕШЕНИЕ
№ 900
София,11.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 2267/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във вр. чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от Я. Д. В. от град Д., област С. , против въззивно решение №72/26.02.2008 г. по гр.д. №282/2007 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
Д. лесничейство – Д. , е предявило против Я. Д. В. от град Д., област С. , иск с правно основание чл.108 ЗС. В исковата молба ищецът твърди, че с решение №437/10.5.2001 г. на ПК – Д. , на основание чл.14, ал.4 ЗВСГЗГФ на ответника е възстановена собствеността върху иглолистна гора от 23 дка, представляваща имот №187007 в местността Д. равнище” в землището на град Д., при граници посочени в молбата. Твърди се, че създадената от МЗГ комисия по чл.14, ал.3 ЗВСГЗГФ е приела, че липсата на документи за право на собственост на ответника, изгубени или унищожени не по негова вина, е основание за прилагане на чл.14, ал.1 от същия закон. Излага се становище, че хипотезата на посочената разпоредба не е налице, а ответникът никога не е бил собственик на гора в държавния поземлен фонд, по съображения подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
С решение №285/23.3.2007 г. по гр.д. №221/2005 г. Девинският районен съд е уважил иска.
С решение №72/26.02.2008 г. по гр.д. №282/2007 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба Я. Д. В., Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че решение №437/10.5.2001 г. на ПК – Д. , е постановено на основание чл.14, ал.4 ЗВСГЗГФ, с което е възстановена собствеността на процесния имот на ответника по исковата молба Я. В. Прието, че това решение не легитимира последния като собственик на имота, тъй като не са били налице изискванията и предпоставките на закона за възстановяване правото на собственост върху имота. Съдът е стигнал до извод, че е нарушена разпоредбата на чл.14, ал.5 ЗВСГЗГФ. Преценката на решението на ПК е извършена по реда на косвения съдебен контрол върху цитирания административен акт, като е преценено налице ли е валидно възникнало право на собственост. Прието е също така, че участието на представител на Д. лесничейство – Д. , е от такова естество, че последното не е обвързано и спрямо него не важат последиците от решението предвид особения характер на производството по чл.14 ЗВСГЗГФ. Изложени са съображения, че едно трето лице, което не е самостоятелна страна в административното производство, не е обвързана от действията на административния акт, а в исковия процес съдът не може да подмени вътрешното си убеждение с това на административния орган, нито е обвързан от неговото решение за възстановяване на права, притежавани в миналото. Изводите си окръжният съд е обосновал с ТР №6/10.5.2006 г. по т.гр.д. №6/2005 г. на ОСГК.
Извършвайки косвен съдебен контрол за материалноправната законосъобразност на административния акт въззивната инстанция е приела, че решението е постановено в нарушение на чл.3, ал.1 ЗВСГЗГФ, тъй като процесния имот не е бил одържавен по законите изброени в чл.2, ал.1 от същия закон.
Изложени са съображения, че процесните гори винаги са били държавна собственост с яйлашки произход. От заключението на лесо-техническата експертиза, придружена със съответни скици и карти, се установява, че възстановения имот се намира в границите на т. нар. „яйлаци” – летни планински пасища. Правната обосновка на тези изводи съдът намира в подробно посочените в мотивите на решението нормативни актове, предшестващи реституцията.
Доводите на ответника по иска, основаващи се на решение на ЕСПЧ от 12.01.2006 г., по делото К. срещу България, не са възприети, тъй като в процесния случай не е налице произнасяне на съд по същество на спора, а именно дали ответникът по иска е притежавал собственост върху процесните гори, има ли право на възстановяване по ЗВСГЗГФ, собственик ли е на процесните гори.
Относно резолюцията на Д. околийски съд от 22.11.1951 г. е прието, че това доказателство не променя извода на съда за яйлашкия произход на горите.
Срещу въззивното решение Смолянския окръжен съд е подадена касационна жалба от ответника по исковата молба Я. Д. В. с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./.
Доводи на касационния жалбоподател са, че съдът недопустимо е извършил косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт предвид участието на представител на ДЛ Д. в О. комисия и възможност да обжалва решението й. Позовава на сходство с делото К. и др.. срещу България. Излагат се и други доводи, подробно посочени в жалбата.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляна на иска.
Ответникът по касация – Д. лесничейство – Д. , е депозирал писмено възражение по смисъла на чл.218 г ГПК/отм./, с което оспорва касационната жалба. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид възражението на ответника по касация и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Касационната жалба е изцяло неоснователна.
Въззивното решение е допустимо. Позоваването на касационния жалбоподател на влязъл в сила акт на Върховния административен съд по същия въпрос е неоснователно. С посоченото решение на ВАС не е решен спор по същество, поради което искът на ДЛ Д. е процесуално допустим.
Неоснователно е оплакването за недопустимост на косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ПК Д. Правото на собственост по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/ се възстановява от специално създаден за целта орган – поземлената комисия, сега ОС „З”. Административното производството пред този орган, включително производството по чл. 14 от същия закон, е едностранно. В него ПК, съответно ОСЗГ, не решава спорове относно принадлежността на правото на възстановяване на собствеността. Становището на комисията по този въпрос не обвързва трети лица, включително и държавата, тъй като поземлената комисия не е представител на държавата по делата за възстановяване на собствеността. Предвид изложеното възстановяването на правото на собственост от поземлената комисия както по реда на чл. 13, ал. 1 и по чл. 14 ЗВСГЗГФ не преклудира исковете за защита на държавната собственост, предявени от субектите, упражняващи правото на държавна собственост върху горите и земите от горския фонд. Съгласно чл. 14, ал. 8 ЗВСГЗГФ при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правото си по общия исков ред. Поради това приложението ТР № 6/2005г., ОСГК на ВКС, т. 4 е допустимо.
Законосъобразно въззивната инстанция е приела за неоснователен доводът на касационния жалбоподател относно решението 12.01.2006 г. на ЕСПЧ по делото К. и др. Срещу България. Фактите и обстоятелства по двете дела са различни. В процесния случай не е било налице спорно съдебно производство, каквото в случая “К” е налице.
Неоснователни са доводите на касатора, че държавата, посредством представляващото я към този момент Д. лесничейство, е имала възможност да обжалва решението на О. комисия – С. Решенията на О. комисия по чл. 14, ал. 4 ЗВСГЗГФ по извършената анкетна проверка на заявленията по ал. 1, нямат самостоятелен характер. Въз основа на тях ПК издава решения на лицата по чл. 14, ал. 1 от същия закон, които са окончателни и не подлежат на обжалване – чл. 14, ал. 7 ЗВСГЗГФ. В случая член на О. комисия е изразил особено мнение с мотиви, че горите и горските площи в района на Община Д. са били държавни. Особено мнение до О. комисия е изразило и ръководството на Д. лесничейство – Д. , но предвид изложения по-горе характер на административното производството като едностранно и безспорно, те не са повлияли на решенията на комисиите.
Не е допуснато соченото от касатора нарушение на чл. 12 ГПК /отм./. Искането за отвод на членове от състава на съда е мотивирано с участието на тези съдии в решаването на други казуси, които разкриват общи факти с настоящия казус. Настоящата инстанция намира, че това искане правилно е преценено от въззивния съд като неоснователно.частието на съдията в решаването на сходни казуси не лишава страната от справедлив процес и безпристрастен съд. Напротив, еднаквото решаване на сходни казуси е цел на правораздаването, тъй като това води до предвидимост и прилагане на правото по един и същи начин към всички субекти.
Не е допуснато процесуално нарушение при събирането на доказателства от въззивния съд. В съдебно заседание на 04.12.2007г. Смолянският окръжен съд е назначил съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да нанесе заявените и възстановени имоти върху картата по лесоустройствения проект. Така поставената задача се включва в обхвата на разпоредбата на чл. 130 ГПК /отм./, тъй като касае местоположението и границите на процесните имоти, без които данни съдебното решение не би могло да се изпълни. В съдебно заседание на 17.01.2008г. процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Б е поддържала искане за възлагане на допълнителна задача на вещото лице, което следва да се възприеме като непротивопоставяне на действията на съда по този въпрос. В случая въззивният съд е действал съобразно задължителните указания, дадени в ТР № 1/04.01.2001г., ОСГК на ВКС, т. 10.
Неоснователно е оплакването за необоснованост на съдебния акт. Въззивният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, включително и представената от касатора резолюция от 22.11.1951г. и е изложил аргументи защо приема, че това доказателство не променя извода за държавната собственост на горите от яйлашки произход. Изводите на съда относно правото на собственост на държавата са обосновани и правилни. Ищецът е представил писмени доказателства за незаконосъобразност на административния акт, с който е възстановено правото на собственост на касатора, както и доказателства за правото на собственост на държавата върху процесните гори, които са подробно анализирани в решението на въззивния съд.
Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 80 лева.
Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза трета ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №72/26.02.2008 г. по гр.д. №282/2007 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА Я. Д. В., ЕГН – 2510216080, от град Д., област С. , ул.”М” №22, да заплати на Д. ЛЕСНИЧЕЙСТВО – град Д., област С. , деловодни разноски в размер на 80/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: