3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
София, 08.10.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ гр.д. № 2807 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийската градска прокуратура срещу решение № 1323 от 24.02.2015 г., постановено по гр.д. № 4365 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV „В” състав, с което е отменено решение № І-32-246 от 23.11.2013 г. по гр. д. № 35816 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 32 състав, в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.2 предл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на 14 500 лв. имуществени вреди от образувано наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, постановено е друго решение за присъждане на тази сума и е потвърдено решението на Софийския районен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Л. Н. И. 3 000 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо в частта за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2010 г. и е неправилно в останалите части – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т.2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване касаторът сочи т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следния въпрос:
При направено възражение от страна на ответника за прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, претендиран като обезщетение за имуществени вреди по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, може ли да се приложи по аналогия на основание чл.46, ал.2 от ЗНА нормата на чл.78, ал.5 от ГПК?
Ответникът по жалбата Л. Н. И. не е взел становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала и поддържала срещу Л. Н. И. обвинение за извършено престъпление по чл.387, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, приключило с оправдателна присъда. За представителството пред двете съдебни инстанции ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 17 500 лв. и за тази сума е предявил иск срещу Прокуратурата за обезщетение за имуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ. Искът е бил уважен от Софийския районен съд само за 3 000 лв. по съображение, че адвокатското възнаграждение следва да се намали като прекомерно съобразно чл.78, ал.5 от ГПК, която разпоредба трябва да се приложи по аналогия. Софийският градски съд е счел, че няма основание за прилагане на тази норма по аналогия, тъй като няма празнота в специалния закон. Ето защо е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната част над 3 000 лв. до 17 500 лв. и е присъдил разликата.
При тези мотиви на обжалваното решение поставеният от касатора въпрос e от съществено значение за изхода на спора. Даденият от въззивния съд отговор на въпроса на касатора противоречи на решение № 81 от 27.01.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на ІV „А” ГО на ВКС, което е служебно известно на състава във връзка с гр. д. № 1011 по описа за 2015 г. на ВКС. Ето защо по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1323 от 24.02.2015 г., постановено по гр.д. № 4365 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV „В” състав.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: