5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№906
С., 17.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 652 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Й. И., чрез пълномощника му адвокат П. Д., против решение от 20.12.2010 г., постановено по гр.д. № 8438 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 19.03.2010 г. по гр.д. № 34137/2009 г. на Софийски районен съд, 52-ри състав за допускане на съдебна делба на апартамент № * в [населено място],[жк][жилищен адрес] между Б. Й. Д. и Б. Й. И. при равни права в съсобствеността от по * ид.ч.
Ответникът по касационната жалба Б. Й. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
Претендира се делба на имот, придобит на възмездно основание по време на брака на страните, понастоящем прекратен с развод. Ответникът е възразил, че апартамента е негова лична собственост, тъй като е закупен със средства, дарени му от неговите родители С. и Й. П., които продали свой апартамент, за да му дадат парите. На основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, приемайки, че ищцата и ответника са придобили апартамента чрез покупка на 27.07.2004 г., като на 5.11.2004 г. са продали на родителите на ответника Й. и С. П. свой апартамент. Не са обсъждани двата предварителни договора от 11.06.2004 г. При преценка на гласните доказателства не са ценени показанията на свидетеля Й., продавач на процесния апартамент /че е получил цената на имота след изповядване на сделката, като парите били донесени от бащата на ответника в брой/, тъй като същите противоречат на отразеното в официалния удостоверителен документ – нотариалния акт за покупко-продажба – в който същия свидетел е заявил, че е получил от купувачите цената преди подписването на нотариалния акт/ и тъй като е недопустимо чрез гласни доказателства /чл.164, ал.1, т.2 ГПК/ да се оборва и опровергава съдържанието на нотариален акт, е прието, че парите които ответника е получил от своя баща не са били вложени в придобиването на имота, като същевременно не е установен действителния произход на тези средства. По отношение показанията на св.Г. е прието, че същите не са преки и непосредствени и възпроизвеждат изявления, направени пред нея от родителите на ответника, поради което не са годни доказателства за установяване на твърдяното дарение на парична сума и влагането й в придобиването на имота. По отношение на установения по делото от платежно нареждане от 26.07.2004 г. факт, че Й. П. е изтеглил сумата 24203.02 ЕВРО е счетено за недоказано влагането на тази сума в покупката на апартамента. Изложени са съображения, че дори да бе установено, че цената на имота е била заплатена с лични средства на ответника, т.е. че е вложено лично по произход имущество за придобиването, случаят не попада в хипотезата на чл.21 СК от 1985 г. /отм./, тъй като придобиването е станало на името и на двата съпрузи, в който случай е налице СИО по чл.19 СК независимо от произхода на средствата, вложени в придобиването на имота.
К. поставя няколко процесуално правни и един материално правен въпрос:
1. дали мотивите на съдебното решение трябва да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, преценка на всички приети по делото доказателства – поотделно и тяхната взаимна връзка, както и изрично и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и защо игнорира някои доказателства по делото. Въпросът е обоснован с твърдението, че изобщо не са обсъдени някои от доказателствата по делото /удостоверение от Б. Д. АД от 2.07.2004 г., кредитно авизо от 12.07.2004 г. и нареждане за теглене на суми от 26.07.2004 г., установяващи истиността на предварителния договор от 11.06.2004 г., а съответно и произхода на средствата за закупуване на апартамента и неправилно е изключен от доказателствения материал единия предварителен договор от 11.06.2004 г., сключен между А. Й. и Б. и Б. И., чиято истинност изобщо не е била оспорвана в процеса.
В мотивите на съда не е споменато представянето на част от посочените документи и не са направени изводи за доказателственото им значение за спора. К. твърди противоречие с посочените ППВС и решения на ВКС, постановени по реда на ГПК-отм. По този въпрос, свързан с приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК вече е постановено решение по реда на чл.290 ГПК – Решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о. – според което съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. В. решение, в което липсва обсъждане на част от приетите доказателства противоречи на практиката на ВКС, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
2. за допустимостта на свидетелски показания относно момента и обстоятелствата около заплащане цената по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в нотариална форма и съставлява ли изявлението на продавача относно получаването на продажната цена част от съдържаните на официалния документ, което не може да се оборва със свидетелски показания.
Приложените четири съдебни решения на ВКС, постановени по реда на ГПК-отм. дават тълкуване в контекста на различна фактическа обстановка /когато се оспорва, че нотариалния акт е прочетен на страните, за допустимост със свидетели да се установява произхода на средствата, включително и когато се твърди цена различна от посочената в акта за придобиване/, поради което не удостоверяват наличието на противоречива съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
3. за приложението на чл.159, ал.2 ГПК /идентичен с чл.129, ал.2 ГПК – отм./ и по-точно длъжен ли е съдът и без искане на страната да допусне до разпит недопуснатите свидетели, ако вече разпитаните такива не са потвърдили обстоятелствата, за установяване на които са посочени.
Въпросът е мотивиран с обстоятелството, че в отговора на исковата молба ответника е поискал допускане на трима свидетели за установяване на твърдяната трансформация, но първоинстанционният съд е допуснал и изслушал двама свидетели, а въззивният съд е отхвърлил искането за допускане на още един свидетел. Позовава се на противоречие с ППВС № 6/68 г. в т.7 на което са дадени указания по приложението на чл.129, ал.2 ГПК-отм., идентичен с чл.159, ал.2 ГПК, че съдът е длъжен и без искане на страната да допусне до разпит недопуснатите свидетели, ако вече разпитаните не са потвърдили обстоятелствата, за които са били посочени. Изводът на въззивния съд, че е недопустимо допускане на нов свидетел, тъй като не са налице предпоставките на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК противоречат на практиката на ВКС по поставения въпрос, а съответно налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
4. следва ли въззивният съд да уважи своевременно направените от жалбоподателя доказателствени искания за събиране на доказателства, които не са събрани в хода на производството по делото не по вина на страната, съответно следва ли определението, с което въззивният съд оставя без уважение доказателсвените искания на жалбоподателя да бъде мотивирано.
Въпросът не е мотивиран с твърдения кои конкретно доказателства не са допуснати от съда, а в определението от 7.09.2010 г. въззивният съд е посочил мотиви защо не допуска исканите с въззивната жалба доказателства, поради което не се констатира наличие на противоречие с посочената от касатора практика на ВКС и съответно по този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване.
5. как следва да процедира съдът, когато изисканите от трето лице документи, постъпят в периода след постановяване на първоинстанционното решение и преди разглеждане на делото от въззивната инстанция.
Въпросът е мотивиран с обстоятелството, че въз основа на издадено съдебно удостоверение са изискани документи от О., които обаче са постъпили по делото след постановяване на първоинстанционното решение, с които страната не е могла да се запознае и които не са докладвани и взети предвид от въззивния съд. В процесуалния закон липсва нормативно разрешение то този въпрос, както и установена съдебна практика, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
6. кога следва да се приеме, че е налице преобразуване на лично имущество /изцяло или отчасти/ и кога презумпцията за съвместен принос е оборима.
Въпросът е свързан с извода на съда, че след като имотът е придобит на името на двамата съпрузи, то е изключена хипотезата на чл.21 от СК от 1985 г.-отм. и независимо от произхода на средствата имотът винаги е СИО. По този въпрос е постановено решение по чл.290 ГПК – решение № 508 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 1150/2009 г., ВКС, ІІ г.о. – даващо тълкуване, че когато договора за покупко-продажба е сключен от двата съпрузи като страна по сделката и за покупната цена е вписана сумата, платена напълно и в брой, съобразно разпоредбата на чл.183 и сл.ЗЗД правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са равни, при липсата на други уговорки по договора, на което въззивното решение съответства, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение от 20.12.2010 г., постановено по гр.д. № 8438 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: