3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
София,24.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1720 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 920 от 06.06.2011 година по гр.д. № 1025/2010 година на Софийски апелативен съд са отхвърлени като неоснователни обективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД, предявени от У. Б.” АД, [населено място] против Л. Т. А. за неустойки в размер на 33555,60 лева, уговорена в чл. 7 от споразумение от 07.07.2006 година и сумата 25166,70 лева, уговорена в чл. 6 от споразумение от 07.07.2006 година, както и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 8388,90 лева, получена в изпълнение на т.1 от споразумението. В решението е прието, че ищцата е работела по трудов договор като „директор на филиал София Б.” при [фирма], [населено място]. На 07.07.2006 година между страните по трудовото правоотношение е било подписано споразумение, с което ищцата е поела задължение да не прекратява трудовия договор по своя инициатива на основанията, посочени в чл. 325, т.1 КТ, чл. 326 и чл. 327, т.4 и т.9 КТ (чл. 4.1.), както и в период от две години след изтичане действието на трудовия договор да не извършва дейности, конкуриращи се с банковите в т.ч. дейности въз основа на договор в полза на други банки или клоновете им на територията на страната (чл. 4.2.). Срещу задължението за изпълнение на клаузите по т.4.1 и т.4.2., в т.1 от споразумението ответникът е поел задължение да изплати на ищцата за период от три години сумата 12000 лева, в изпълнение на която клауза до 01.07.2008 година и е изплатил 8388,90 лева. По време на действие на споразумението на 01.07.2008 г., ищцата е прекратила по своя инициатива трудовия договор с ответника на основание чл. 326, ал.1 КТ и считано от 17.07.2008 година е започнала работа по трудово правоотношение в [фирма]. При така установените факти, въззивният съд е приел, че клаузата по чл. 4.1. от споразумение от 07.07.2006 година, предвиждаща отказ от личното право на труд е недействителна поради противоречието и с повелителната норма на чл. 8, ал.4 КТ; че недействителна е и уговорката в чл. 4.2 от споразумението поради противоречието и с чл. 48, ал.3 от Конституцията на РБългария, прогласяващ правото на всеки гражданин да избира свободно професията си и място на работа. Прието е, че неизпълнението на недействителни клаузи не влече претендираната отговорност за неустойка, поради което предявените искове с правно основание чл. 92, ал.1 КТ са отхвърлени като неоснователни. Като неоснователен е отхвърлен и евентуално предявеният иск за връщане на даденото по недействителното споразумение – искът за връщане на изплатените от работодателя суми по т.1 от споразумението от 07.07.2006 година.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обуславящият делото въпрос относно валидността на клаузите по споразумение за недопускане на нелоялна конкуренция е разрешен в противоречие с изводите, формирани в решение от 22.05.2009 г. по гр.д. № 3109/2008 г. на Софийски градски съд. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса подлежи ли на връщане даденото в изпълнение на нищожен договор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по исковете с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД е неоснователно. Твърдяното противоречие със съдебната практика не е налице – решение от 22.05.2009 г. по гр.д. № 3109/2008 г. на Софийски градски съд не е влязло в сила, поради което не формира съдебна практика по приложението на чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 8, ал.4 КТ. Същевременно, по повдигнатия от касатора въпрос относно валидността на клаузи по споразумение за недопускане на нелоялна конкуренция е налице установена практика на Върховния касационен съд, който в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 740 от 18.11.2010 г. по гр.д. № 322/2010 г. ІV г.о.; решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр.д. № 1228/2009 г. ІІІ г.о.; решение № 561 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 1717/2009г. ІV г.о.) е приел, че уговорките за отказ от правото за прекратяване на трудовото правоотношение и упражняване на правото на труд чрез избиране на професия или място на труд са недействителни поради противоречието им с чл. 48, ал.3 от Конституцията на Република България и чл. 8, ал.4 КТ.
Доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 55, ал.1 КТ са основателни. Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос подлежи ли на връщане даденото в изпълнение на нищожен договор е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 920 от 06.06.2011 година по гр.д. № 1025/2010 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от У. Б.” АД, [населено място] против Л. Т. А. иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 8388,90 лева.
УКАЗВА на касатора У. Б.” АД, [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 167,78 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 920 от 06.06.2011 година по гр.д. № 1025/2010 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни обективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД, предявени от У. Б.” АД, [населено място] против Л. Т. А. за неустойки в размер на 33555,60 лева, уговорена в чл. 7 от споразумение от 07.07.2006 година и 25166,70 лева, уговорена в чл. 6 от споразумение от 07.07.2006 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: