Р Е Ш Е Н И Е
№ 908
София, 24.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2253 /2008 г.
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на П. Д. К. от гр. С. срещу решение от 19.02.2007 г. по гр.д. № 3299 /2005 г. на Софийски градски съд, ІV Б г.о., с което е оставено в сила решение от 18.07.2005 г. по гр.д. № 2454 / 2005 г. на Софийски районен съд, 74 с-в..
В жалбата се поддържа, че Софийски районен съд не дал възможност на жалбоподателя да осъществи желанието си да постигне спогодба за доброволна делба, с което да бъдат запазени интересите на сина на страните, които биха били накърнени при евентуална продажба на апартамента, така районният съд нарушил принципа на равнопоставеност на интересите на двете страни по делото.
Ответникът З. Д. К. не изразява становище.
Настоящият състав намира жалбата за неоснователна.
Обжалвано е въззивно решение по допускане на съдебна делба.
Въззивният съд е постановил обжалваното решения по въззивна жалба на П. К. срещу първоинстанционно решение, с което е допусната делба на апартамент при равни квоти, въззивната жалба е със сходно съдържание като касационната, за да постанови решението, въззивният съд е съобразил, че страните по делото са бивши съпрузи, които по време на брака са придобили процесния апартамент чрез възмездна правна сделка, впоследствие бракът им е бил прекратен с развод, а с него и съпружеската имуществена общност се е превърнала в обикновена съсобственост съгласно чл.26,ал.1 СК, в която съгласно чл.27 СК частите на бившите съпрузи са равни, съгласно чл.34 ЗС всеки от съсобствениците може да поиска делба на общата вещ и не са налице законови отклонения, препятстващи упражняването на това право, поради което искът за делба е основателен, а доводите на жалбоподателя (П. Кирев) не са юридически и не следва да бъдат обсъждани.
Страните са участвали в разглеждането на делото и в двете инстанции по същество, при което не са постигнали съгласие за приключването на спора със спогодба (съдебна или извънсъдебна).
Преди да постанови решението си, въззивният съд е изслушал становищата на страните по основателността на жалбата и при липсата на съгласие за приключването на спора със спогодба (съдебна или извънсъдебна) и на доказателствени искания, е дал ход на устните състезания, след което се е произнесъл с решение.
Така въззивният съд е осигурил на страните равна възможност да упражнят предоставените им права и нито сам е процедирал неправилно, нито е зачел процесуално нарушение на първоинстанционния съд.
За пълнота следва да се отбележи, че неотправянето на покана за спогодба не може да се отрази на правилността на решението по съществото на спора и че постановяването и дори влизането в сила на решението, с което е допусната делбата, не представлява пречка за постигане на желаното от жалбоподателя уреждане на спора чрез съдебна или извънсъдебна спогодба, за което обаче няма данни повече от две години по-късно.
От изложеното следва да се приеме, че жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят нито претендира, нито има право на разноски.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.02.2007 г. по въззивно гр.д. № 3299 /2005 г. на Софийски градски съд, ІV Б г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.