4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
гр. София, 13.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3287/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 54/ 07.06.2017г. постановено по в.гр.д. 106/2017г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №3/26.01.2017г. на Ямболски окръжен съд в частта, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да плати обезщетение в размер на 12000лв. за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Към жалбата е приложено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК.
Насрещната страна по касационната жалба ищецът С. П. е възразил срещу допускането на касационно обжалване и срещу отмяната на въззивното решение.
Касационната жалба на Прокуратурата на РБ е подадена в срок и е допустима.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
Ищецът С. П. твърди в исковата молба, че срещу него било образувано наказателно производство на 29.04.2010г. за престъпление по чл. 202, ал.1,т.1 вр.,чл.201 НК, бил привлечен като обвиняем на 21.12.2011г. за престъпление по чл. 202, ал.1, т.1, вр.чл. 316,вр.чл. 309,вр.чл. 201,вр.чл. 26, ал.1 НК с мярка за неотклонение „Подписка“. Материалите по разследването са били предявени на 31.03.2011г., но след това Прокуратурата извършила ново привличане на 29.07.2011г. и разследването отново било предявено на 29.07.2011г. и 01.08.2011г.. Прокуратурата внесла обвинителен акт в съда на 21.122011г. за престъпление по чл. 202, ал.1,т.1,вр.чл.201,вр.чл.26, ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК, но наказателното дело било прекратено и върнато на Прокуратурата в първото по делото заседание. Прокуратурата внесла нов обвинителен акт на 29.03.2012г. отново за престъпление по чл. 202, ал.1,т.1,вр.чл.201,вр.чл.26, ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК на 29.03.2012г. и било образувано нохд 422/2012г. по описа на ЯРС. Районният съд признал ищеца за виновен по повдигнатото обвинение и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, като отложил изтърпяването за изпитателен срок от 3 години. Присъдата била отменена с решение ЯОС и съдът върнал делото на Прокуратурата на 05.11.2012г.. Ищецът отново бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 202, ал.1,т.1,вр.чл.201,вр.чл.26, ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК и му предявили материалите по разследването на 18.02.2013г.. След това повдигнали на ищеца обвинение за престъпление по чл. 308, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК и на 05.08.2015г. Прокуратурата прекратила наказателното производство спрямо ищеца. Ищецът твърди, че като директор в [фирма] клон Я. се е ползвал с добро име и авторитет, но е бил компрометиран, унизен пред семейство, приятели и целия град, след дисциплинарното уволнение семейството му изпаднало в тежко финансово положение и се наложило да търси работа в Гърция. Претърпял множество унизителни разпити, унижения и неописуеми душевни страдания. Поискал е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000лв., заедно със законната лихва от 29.09.2011г. до окончателното плащане.
В срока за отговор Прокуратурата на РБ е възразила, че не е налице основанието по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ И не са налице доказателства за причинени неимуществени вреди.
Въззивният съд е приел, че е налице основанието за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй като на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление, а наказателното производство продължило 5 години, но след това било прекратено с влязло в сила Постановление за прекратяване. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид обстоятелствата, че наказателното преследване е продължило повече от 5 години, ищецът е заемал ръководна длъжност- директор на [фирма] – клон Я., бил е на 50 години при повдигане на обвинението, уволнен е дисциплинарно и се наложило да напусне семейството и общността, за да замине на работа в Гърция, имало публично разгласяване в електронни сайтове, наказателното производство се отразило на репутацията, личната себеоценка и професионален авторитет, имало негативно отражение върху душевното му състояние. Въззивният съд е приел, че причинените вреди са повече от обичайните такива въз основа на свидетелските показания за страданията и общественото положение на ищеца и като е взел предвид стандартът на живот в страната е определил 12000лв. като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, след като препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.
В Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, Прокуратурата на РБ подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като твърди, че въпросът касае приложението на чл. 52 ЗЗД относно критерия за справедливост и задължителната преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства при определяне на неимуществените вреди, тъй като във въззивното решение липсвали мотиви за причинната връзка между незаконно повдигнатото обвинение и болките и страданията.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р.№ 1-2010-ОСГТК касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се допуска, когато формулираният в изложението въпрос е включен в обхвата на правния спор и е обусловил правните изводи на съда, но даденото от въззивния съд разрешение на въпроса е в противоречие със задължителната практика на ВКС.
В случая поставеният правен въпрос- дали при приложението на чл. 52 ЗЗД въззивният съд е длъжен да вземе предвид всички конкретни обстоятелства и да изложи мотиви за причинната връзка, е обуславящ, но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Налице е установена задължителна практика на ВКС по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, че страхът, уплахата, стресът и негативните изживявания при незаконно повдигнато обвинение са общоизвестен факт и вредите неизбежно следват по човешка презумпция /р. 192-12-ІІІ ГО, р. 18-14-ІV ГО/, че е нормално да се приеме, че по време на цялото производство ищецът е изпитвал притеснения, неудобство и несигурност, накърнени са били нравствените му ценности и социалното му общуване, /р.№480-2013-ІV ГО/, че съдът е длъжен да изложи мотиви относно правнорелевантните обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, включително за причинно- следствената връзка/р.№6-2017-ІVГО/ и че релевантните обстоятелства при определяне на размера на обезщетението по справедливост са тежест и характер на обвинението и предвиденото наказание, вида на мярката за неотклонение, наложени други принудителни мерки, продължителност, разгласяване чрез медии, влошаване на здравословното състояние, социално положение, възраст и др./р.№830-2010-ІV ГО/.
В случая въззивният съд се е съобразил със задължителната практика, тъй като е изложил мотиви относно всички релевантни обстоятелства, включително относно доказаните вреди и причината за тях и е обосновал по- големия размер на определеното обезщетение с общественото положение на ищеца, разгласяването на процеса в електронни медии и отделянето му от семейството заради финансови затруднения.
Липсата на противоречие между задължителната практика и тълкуването на правото, извършено от въззивния съд изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54/07.06.2017г. постановено по в.гр.д. 106/2017г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: