2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 21.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2699/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от „Автомобилни превози – Балчик“ ООД, чрез адв. К. П. Р., касационна жалба против решение № 61 от 28. 03. 2018 г. по гр. д. № 21/2018 г. на Добричкия окръжен съд, ГО, потвърждаващо решение № 51 от 19. 05. 2016 г. по гр. д. № 192/2015 г. на РС – Балчик, с което е отхвърлен предявеният от „Автомобилни превози – Балчик“ ООД против Община – Балчик иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че „Автомобилни превози – Балчик“ ООД е собственик на 179/3409 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ПИ …. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-5/4. 02. 2004 г. на ИАГКК, с площ от 3409 кв.м., с административен адрес гр. Балчик, ул. „Черно море“ № 41, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., при граници: ПИ …., ПИ …., ПИ …. и ПИ ….
Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното: необсъждане на доводите на касатора, че разликата от 179 кв.м. между площта на апортирания в дружеството парцел III-…., в кв…. (3230 кв.м.) и площта на поземлен имот с идентификатор …. по одобрената КК (3409 кв.м.) се дължи на изчислителна грешка (при изработване на кадастралната карта са използвани дигитални устройства и дигитализирани изчислителни методи, които имат по-висок клас на точност), както и че разликата възлиза на 0,0525 % и е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 от наредба № РД-02-20-5/15. 12. 2016 г.; неправилно разпределение на доказателствената тежест за оборване истинността на констатациите в акта за частна общинска собственост. Сочи се и необоснованост – несъответствие на фактическите и правни изводи със събраните доказателства и противоречие в мотивите. Поддържа се и допуснати нарушения на материалния закон – твърди се, че съдът е придал конститутивно действие на съставения АЧОС за 179 кв.м. ид.ч. от процесния имот и не е приложил правилно чл. 22 ЗТСУ (отм.) и пар. 6, ал. 1 и 2 ПР ЗУТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна по касационната жалба Община – Балчик, чрез юрисконсулт Ж. М. М., изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Делото има за предмет предявен „Автомобилни превози – Балчик“ ООД против Община – Балчик иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че „Автомобилни превози Балчик“ ООД е собственик на 179/3409 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ПИ …. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-5/4. 02. 2004 г. на ИАГКК, с площ от 3409 кв.м., с административен адрес гр. Балчик, ул. „Черно море“ № 41.
Ищцовото дружество твърди, че е придобило процесния имот при учредяването си през 2001 г., когато съдружникът „Автомобилни превози“ АД – гр. Балчик апортирало в капитала недвижим имот – парцел …., в кв. …. по плана на града, с площ от 3230 кв.м. (застроена и незастроена) , ведно с построената в него двуетажна масивна сграда – автогара с площ от 772, 50 кв. м., за който имот дружеството се снабдило с констативен н.а. № …. г. Праводателят „Автомобилни превози“ АД е придобило собствеността върху имота от държавата по реда на чл. 17а ЗППДОП (отм.), а държавата е придобила собствеността на основание отреждане на терен за обществено мероприятие – построяване на автогара, проведени отчуждителни производства и реализиране на мероприятието. Твърди се, че при одобряването на кадастралната карта на [населено място] парцел …., в кв. …. по РП от 1979 г. e нанесен като ПИ …., като има съвпадение между регулационните граници и имотните граници по кадастралната карта. Няколко години след одобряване на кадастралната карта общината съставила АЧОС за 179 кв.м. ид.ч. от поземления имот и била вписана като собственик на 179 кв.м. ид.ч. в кадастралните регистри, което поражда интерес за дружеството да установи собствеността си по отношение на общината със сила на пресъдено нещо. Твърди се, че отреденият за автогара парцел винаги е бил 3409 кв.м. – както по регулационния план от 1964 г., по който е станало отреждането, така и по следващия регулационен план от 1979 г., действал към 2001 г. – апортиране на парцела в капитала на „Автомобилни превози – Балчик“ ООД, но поради допусната изчислителна грешка и неточност на измерванията в РП от 1979 г. площта на парцела е била записана 3230 кв.м., а не 3409 кв.м. Твърди се, че индивидуализиращ белег на поземлените имоти са границите им, а не площта им, като площта се определя от границите. При условията на евентуалност се твърди, че дори по сега действащия РП от 2007 г. в процесния парцел да са били включени 179 кв.м., то това не поражда собственост в полза на общината върху 179/3409 ид.ч. от поземления имот.
Община Балчик е оспорила иска като неоснователен. Въвела е твърдения за придобиване на собствеността върху спорната идеална част на основание пар. 42 ЗИД ЗОС – придаване към парцел …. по РП от 2007 г. на 179 кв.м. общински терен, който е бил придобит от общината на основание трансформация собствеността от държавна в общинска, настъпила по силата на пар. 7 ПЗР ЗМСМА.
По делото са приети за установени следните факти:
Според заключението на съдебно-техническата експертиза и представените писмени доказателства, отреждането на процесния терен за автогара е станало по регулационния план от 1964 г., за което в отчуждителната преписка към общината е цитирана заповед № 1069/27. 10. 1964 г. С протокол № 8/29. 05. 1971 г. на ИК на ГОНС – Балчик е взето решение да се отстъпи безвъзмездно право на строеж върху отреденото място за автогара върху дворни места пл. № № …, …, …, …, … и …, в кв. …. по плана на [населено място] с площ 2980 кв.м., а със заповед № 758/14. 06. 1971 г. на председателя на ИК на ОНС – Т. е разпоредено ИК на ГНС – Балчик да предаде безвъзмездно на ДСО „Автотранспорт“ дворно място от 3, 230 кв.м., находящо се в кв. …. по регулационния план на [населено място], отредено за строителство на автогара. Проведени са отчуждителни производства за 13 бр. имоти пл. № № …, …, …, …, …, …, …, …, …, …, …, …, …, с обща площ 3266 кв.м., но са запазени документи (протоколи за оценки) само за 9 бр. По КРП на [населено място] от 1979 г. отреденият за автогара терен е нанесен като парцел …. – „Управление ДАТ“, отреден за им. 484, кв. 85, чиято площ измерена графично е около 4000 кв.м. Тъй като парцелът включва не само отчуждени имоти, но и части от улици на север и юг от него като подходи към автогарата, които улици са били държавна собственост, няма дължими и неизплатени суми по регулация по РП от 1979 г. Върху парцела е нанесена и построената двуетажна сграда на автогарата с площ от 772, 50 кв.м.
Съставен е АДС № 690/198…г. Като основания за придобиване на собствеността от държавата в акта е посочено решение от 29. 05. 1971 г. на ИК на ГОНС – Балчик, заповед № 758/14. 06. 1971 г. на ОНС – Т. и чл. 2 ЗОЕГПНС. В приложение към акта са описани отчуждените имоти и бившите собственици. В приложението е пропуснат да се опише един имот, допусната е и аритметична грешка при определяне общата площ на отчуждените имоти, като след отчитане на тези данни отчуждените площи възлизат на 3766 кв.м. Не е описана площта от улиците в северната и южната част от терена, които също са били включени в площта на парцела. Посочено е, че имотът е предоставен за стопанисване на ДСО „Автотранспорт“ – клон Т., база – Балчик.
По следващия неодобрен КП от 1992 г. парцелът е нанесен като имот пл. № …. с незатворени граници от север и юг.
По КП от 2000 г. парцелът е нанесен като имот пл. № …., но в него северната граница минава по северната стена на сградата и не е включена частта от терена между северната стена на сградата и ул. „Х.“, която част е била включена в парцел ….-им…. по РП от 1979 г.
По КК, одобрена със заповед № 300-5-5/4. 02. 2004 г., спорният имот е нанесен като ПИ с идентификатор …. с площ от 3409 кв.м., като северната граница на имота включва и частта от имота между северната стена на автогарата и ул. „Х.“, така както е било по КРП от 1979 г.
По РП от 2007 г. за имота се отрежда УПИ …., в кв. …., с площ от 3411 кв.м., като регулационните линии съвпадат с имотните граници по КК от 2007 г.
През 2001 г., при учредяването на ищцовото дружество “Автомобилни превози – Балчик“ ООД, съдружникът „Автомобилни превози“ АД апортира в капитала му недвижим имот – „Автогара“, включващ парцел № …., в кв. …. по КРП от 1979 г., с площ (застроена и незастроена) 3230 кв.м., ведно с построената в парцела масивна двуетажна сграда със застроена площ 772, 50 кв.м. “Автомобилни превози – Балчик“ ООД се е снабдило и с констативен нотариален акт за собственост на парцел …., в кв. …. по плана на [населено място] – № …. г.
На 18. 03. 2009 г. е съставен АЧОС № 3556/2009 г. за 174 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот, в който като придобивно основание е посочен пар. 42 ПЗР ЗИД ЗОС. и в КР към КК общината е вписана като собственик на 174 кв.м. ид.ч. от ПИ …..
При така установените факти, въззивният съд е приел от правна страна, че ищцовото дружество Автомобилни превози – Балчик“ ООД е придобило, на осн. чл. 73, ал. 4 ТЗ, собствеността върху парцел …. – им. …., кв. …. по регулационния план на [населено място] от 1979 г. (действал и към 2001 г.) с площ от 3230 кв.м., а дружеството – праводател е било придобило собствеността чрез преобразуване по чл. 17а ЗППДОП (отм.). Прието е, че при определяне обема на придобитите при апорта права определяща е площта на парцела – 3230 кв.м., както и че не е доказано дружеството да е придобило площ над 3230 кв.м. до 3409 кв.м. Прието е, че плановете за обществени мероприятия по чл.чл. 21 и 22 ЗТСУ (отм.), както и по ЗУТ нямат непосредствен вещноправен ефект. Прието е, че разликата над 3230 кв.м. до 3409 кв.м. е общинска собственост по силата на пар. 7 ПЗР ЗМСМА, чл. 6, ал. 2 ЗС, чл. 2, ал. 1 ЗОС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят редица въпроси, един от които касае задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението всички искания, възражения и доводи на страните, както и всички събрани по делото доказателства. Твърди се противоречие с представените от касатора решения на ВКС № 134 от 30. 12. 2013 г. по т. д. № 34/2013 г., 2 т.о., 346 от 10. 11. 2015 г. по гр. д. № 2543/15 г., 4 г.о.,
В цитираните решения е прието, че въззивната инстанция е длъжна да се произнесе по спорния предмет след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство.
В обжалваното решение не е обсъден доводът на ищцовото дружество – жалбоподател в настоящото производство, според който отреденият за автогара парцел винаги е бил 3409 кв.м. – както по регулационния план от 1964 г., по който е станало отреждането, така и по следващия регулационен план от 1979 г., действал към 2001 г. – апортиране на парцела в капитала на „Автомобилни превози – Балчик“ ООД, но поради допусната изчислителна грешка и неточност на измерванията в РП от 1979 г. площта на парцела е била записана 3230 кв.м., а не 3409 кв.м.
Не са обсъдени и доводите, че индивидуализиращ белег на поземлените имоти са границите им, а не площта им, като площта зависи от границите, че дори и да има разлика от 179 кв.м. в площите на парцела и поземления имот от 179 кв.м., тя възлиза на 0,0525 % от общата площ на поземления имот и е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 от Наредбата за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Не е обсъден и доводът, че включването на реална част от чужд имот в поземлен имот по силата на одобрена кадастрална карта не води до възникване на съсобственост върху целия поземлен имот между собствениците на отделните реални части.
С оглед на това, налице е основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по посочения въпрос.
Налице е и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и по въпроса, свързан с приложението на пар. 6, ал. 1 и 2 ПР ЗУТ – дали с влизане в сила на ЗУТ се запазва действието на влезлите плановете по чл. 22 ЗТСУ (отм.).
В решение № 132 от 20. 05. 2013 г. по гр. д. № 942/2012 г. на ВКС, 1 г.о. е разяснено, че само по отношение дворищнорегулационните планове са предвидени срокове за прилагането им и отпадане на отчуждителното им действие. Липсва специална уредба за плановете за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.), поради което и съгласно пар. 6, ал. 1 ПР ЗУТ тези планове запазват действието си с влизане в сила на ЗУТ.
В мотивите към решението въззивният съд е приел, че няма дължими и неизплатени суми за отчуждените имоти по плана по чл. 22 ЗТСУ (отм.), отреждащ терена за обществено мероприятие – автогара, но същевременно е приел, че обемът на правото на собственост на ищеца, придобито през 2001 г., следва да се определи не съобразно регулационните граници на парцел III – „Управление ДАТ“, за им. …., кв. …. по регулационния план от 1979 г., който е действал и към 2001 г., а съобразно границите на имот …. по кадастралния план от 2000 г., които не включват частта от парцел ….-им…., кв. …. между северната стена на сградата и улицата.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61 от 28. 03. 2018 г. по гр. д. № 21/2018 г. на Добричкия окръжен съд, ГО.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя „Автомобилни превози – Балчик“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 50 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: