О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 17.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 927/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Д. от с. Б., обл. Стара Загора, срещу решение № 245 от 13.07.2009 г. по в. гр. д. № 275/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 09.01.2009 г. по гр. д. № 176/2008 г. на Радневски найонен съд за осъждане на С. Д. да заплати на Ж. К. Е. сумата 22 422 лв., дължима по договор за паричен заем от 12.03.2007 г., ведно със законната лихва от 09.05.2008 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 1 263.44 лв., като са присъдени разноски в полза на въззиваемия Ж. Е. в размер на 900 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторката поддържа, че в нарушение на императивната разпоредба на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ въззивният съд е допуснал свидетели за установяване на договор за заем на стойност 22 422 лв. и въз основа на недопустимите показания е направил необосновани и незаконосъобразни изводи за основателност на предявения иск. По съображения, подробно аргументирани в жалбата, касаторката прави искане за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на иска.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Поддържат се твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния съд, на Върховния касационен съд и на други съдилища в страната, обективирана в примерно изброени съдебни решения. Поставените въпроси са за правното значение на записа на заповед като доказателство за сключен договор за паричен заем и за допустимостта да се доказва със свидетели предаването на парична сума като елемент от фактическия състав на договора за заем в случаите, когато стойността на договора е над 5 000 лв., с оглед ограничението на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК от 2007 г.
Ответникът по касация Ж. К. Е. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозиран по реда на чл.287 от ГПК писмен отговор. Изразява становище, че не са налице релевираните от касаторката основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
С обжалваното решение състав на Старозагорски окръжен съд е потвърдил обжалваното пред него решение по гр. д. № 176/2008 г. на Радневски районен съд, с което е осъдена С. Г. Д. да заплати на Ж. К. Е. сумата 22 422 лв., дължима по договор за паричен заем от 12.03.2007 г., ведно със законни лихви от предявяване на иска и деловодни разноски. За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява предаване на спорната парична сума от ищеца Ж. Е. на ответницата С, което обосновава извод за съществуване на заемно правоотношение между страните. Възражението на ответницата за недопустимост на свидетелските показания с оглед забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК е счетено за неоснователно с аргумент, че чрез показанията не се доказва самото заемно правоотношение, а даването и получаването на сумата 22 422 лв., по повод на която е съставен и писмен документ – запис на заповед с нотариална заверка на подписа на издателя от 12.03.2007 г.
Допускането на касационно обжалване на атакуваното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК – решението да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.3/.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, са значими за изхода на делото. Произнасянето на въззивния съд относно правното значение на записа на заповед от 12.03.2007 г. за заемното правоотношение между страните и допустимостта на свидетелските показания, с които е установено предаването на сумата 22 422 лв. по договора за заем, е обусловило крайния извод на съда за основателност на предявения иск за плащане на посочената сума.
Процесуалноправният въпрос за допустимост на свидетелските показания е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВС и ВКС, обективирана в представените от касаторката решения – решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/69 г. на ОСГК на ВС и решение № 517/31.05.2007 г. по т. д. № 956/2006 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение, както и в други такива, служебно известни на настоящия състав – напр. решение по т. д. № 387/2007 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение. В посочените решения е застъпено становище, последователно поддържаното от Върховния съд и от Върховния касационен съд, че е недопустимо да се доказва със свидетели предаването и получаването на парични суми по договор за заем на стойност над предвидената в чл.133, ал.1, б. „в” от ГПК /отм./, тъй като поради реалния характер на договора за заем предаването на сумата е елемент от фактическия състав по сключването му. Решенията са постановени при действието на отменения ГПК от 1952 г., но те са значими и при действието на ГПК от 2007 г., предвид аналогичната правна уредба на ограниченията за доказване на определени правно – релевантни факти със свидетелски показания. Констатираното противоречие е основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По отношение на втория въпрос – относно правното значение на записа на заповед за заемното правоотношение между страните, касационно обжалване не следва да се допуска. Представените с изложението решения по гр. д. № 868/2003 г. на Варненски апелативен съд и по гр. д. № 630/2005 г. на Пловдивски апелативен съд не съдържат данни за влизане в сила, поради което не обосновават извод за наличие на противоречива съдебна практика като основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 245 от 13.07.2009 г., постановено по в. гр. д. № 275/2009 г. на Старозагорски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката С. Г. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 448.44 лв. /четиристотин четиридесет и осем лв. и четиридесет и четири ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и да представи доказателства за внесената такса. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :