3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№910
С., 17.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 675 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. И. К., С. И. Н., Н. Д. Н., М. Д. Н., И. Д. Н., Ц. Ц. И., К. Л. И., Е. Л. И. и Г. И. И., чрез пълномощника им адвокат И. Ц., против решение от 1.11.2010 г., постановено по гр.д. № 2892 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 29.04.2008 г. по гр.д. № 8414/2007 г. на Софийски районен съд, 29-ти състав за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] против Рл И. К., С. И. Н., Н. Д. Н., М. Н. Д., И. Д. Н., Г. И. И. /починал в хода на въззивното производство, в чиито права са конституирани А. Г. И., Г. А. И. и Б. А. И./, Ц. Ц. И., К. Л. И. и Е. Л. И. установителен иск за собственост на основание влязло в сила конститутивно решение по гр.д. № 4110/2005 г. на СРС, 79-ти състав по отношение на имот пл. № * с площ от * кв.м. в кв.* по плана на [населено място], м.”Ж. г.-М.-2-ра част”, имот пл. № *, идентичен с имоти пл. № * с площ * кв.м. и пл. № * с площ от * кв.м., попадащи в УПИ * „За спорт” от кв. * по плана на [населено място], м.”Ж. г.-М.-2-ра част”, имот пл. № * с площ от * кв.м. от кв.* по плана на [населено място], м.”Ж. г.-М.-2-ра част” и имот л. № *, идентичен с имот пл. № * с площ от * кв.м. по плана на [населено място], м.”Ж. група-М.-2-ра част”.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
В. съд е приел, че процесните имоти са били включени от държавата в капитала на [фирма] през 1999 г. и са придобити от ищцовото дружество по покупко-продажби – едната обективирана в нотариален акт от 2003 г., а другата въз основа на обявен за окончателен със съдебно решение от 13.06.2005 г. предварителен договор. Ответниците са наследници на И. Д., който с нотариален акт от 1924 г. е закупил половин неразделна част от ливада от * дка, а половината от * дка /* дка по измерване/ в землището на [населено място], м.”К. б.-М.”, като след смъртта му и сключен на 18.09.1936 г. договор за продажба на наследство, имотът е останал на двамата му сина Нешо И. Д. и И. И. Д.. Този имот е отчужден на основание чл.11 ЗОЕГПНС с решения № 1891/19.10.1948 г. и 1892/19.10.1948 г. и е освободен на основание § 22 П. с ПМС № 36/6.04.1949 г. Имотът е отчужден от двамата братя по З. със заповед № 2110/1952 г. за одобряване на регулационния план, по който е предвиден за „М. на Д.”. За неоснователно е прието твърдението на ответниците, че имотът е бил освободен от отчуждаване по ЗОЕГПНС едва с ПМС № 78/22.05.1962 г., с което се изменят ПМС № 17/30.01.1957 г. и № 36/6.04.1949 г., като се освобождават полските имоти по т.2 на раздел ІІ от декларациите по § 22 П., но такива със съответен опис по делото не са представени, поради което се налага извод, че процесния имот попада извън обхвата на постановлението, а същевременно през 1957 г. двамата братя са подали заявление, според което по ? от имота за всеки от тях е освободена от отчуждаване, а и са водили дело, по което е постановено решение на 14.07.1974 г. по § 70, т.2 П. за установяване на допусната в кадастралната основа на регулационния план, одобрен през 1963 г. грешка, свързана с неозначаване на ищците за собственици на имота. След като имота е бил освободен от одържавяването по ЗОЕГПНС още през 1949 г., то именно от братя Д. е бил отчужден по реда на З., поради което е подлежал на възстановяване по З. по З., З. и др., каквато административна процедура не е проведена. Прието е, че неполучаването на обезщетение от братя Д. не води до незаконност на отчуждаването чрез ненадлежно одържавяване въз основа на благоустройствен закон, завземане от държавата или неспазена процедура по отчуждаване, тъй като според чл.39, ал.1 З. /отм., ред. преди изм. ДВ бр.54/1956 г./ отчуждителното действие на регулационния план не зависи от обезщетяването на отчуждения собственик и в този смисъл не е налице хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ за възстановяване собствеността върху имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред в периода 9.09.1949 г. до 1989 г. След като имотите не са възстановени на някое от нормативно предвидените реституционни основание, то като техен собственик се легитимира ищцовото дружество.
К. поставят въпроса кой е приложимия правен ред за реституция на отчужден недвижим имот по З. в случаите когато не е определено и изплатено обезщетение на собствениците – административната процедура по ЗВСОНИ по З., З. и др. или правния ред на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ в хипотезата на незаконно завзет имот. Считат, че по този въпрос е налице противоречие с ТР 1/17.05.1995 г. по гр.д. № 3/1994 г., ОСГК на ВС /относно същността на законите по чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ като такива с конфискационен характер и съпоставката със ЗВСОНИ по З., З. и др./, както и с приложените решение на ВКС, постановени по реда на ГПК-отм., в които се приема, че след като не е имало обезщетение, имота е завзет незаконно и собствеността се възстановява по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
В посоченото тълкувателно решение липсват указания, касаещи поставения въпрос, поради което и въззивното решение не му противоречи.
Представените касационни решения по реда на чл.218з ГПК-отм. действително съдържат разрешение в посочения от касаторите смисъл. Във връзка с поставения въпрос обаче вече е постановено решение по реда на чл.290 ГПК – решение № 459/2.07.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г., ВКС, І г.о. – според което и отчуждени по З. до изменението ДВ бр.54/6.07.1956 г. имоти са незаконно отнети щом имота не е завзет по установения ред до този момент и не е изплатено обезщетение и е приложима нормата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Изводът на въззивния съд, че след като отчуждаването на процесния имот е станало преди изменението на З. в ДВ бл.54/1956 г. е без значение дали е изплатено обезщетение и възстановяването следва да се извърши по ЗВСОНИ по З., З. и др. противоречи на задължителната практика на ВКС, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 1.11.2010 г., постановено по гр.д. № 2892 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1978.07 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: