О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 913
София, 12.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2841/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Столична община-район М. чрез юрисконсулт Й. А. срещу решение №1315/19.02.2015 г. по гр.д.№ 14508/2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-г въззивен състав.
Ответницата по касационната жалба Б. С. М., в писмен отговор подаден чрез пълномощника й адв.И. К. я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие ,в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-57-4/25.03.2013 г. по гр.д.№10914/2012 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 57 състав. С него са уважени предявените от ищцата-ответница по касационната жалба в настоящото производство, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, като е отменено уволнението й извършено със заповед №РД-10-3-31/30.12.2011 г., с която на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ е прекратено трудовото й правоотношение като незаконно, възстановена е на заеманата длъжност старши специалист в отдел Регистрация и контрол на търговска та дейност при Столична община,район М.,присъдено й е обезщетение за оставане без работа в периода 03.01.2012 г.-03.07.2012 г. в размер на сумата 3 194,38 лв.,ведно със законната лихва от 29.02.2012 г. до окончателното плащане и разноски.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че според Решение №197/10.04.2008 г. на Столичен общински съвет за одобряване общата численост и структурата на общинската администрация за район М. по т.14, Приложение 14, общата численост на персонала е 74 бройки, а за специализираната администрация те са 41,като отдел Регистрация и контрол на търговската дейност се включва в нея.Според длъжностното разписание от 01.12.2011 г. бройките в отдела са 6 при общ брой на персонала 74. Към този момент ищцата заема длъжността старши специалист.Според новото разписание от 29.12.2011 г. бройките в отдела са 4, при запазена обща численост на персонала 74. В отдела липсват бройки за главен и старши специалист.Според Решение № 184/26.04.2012 г. на Столичен общински съвет за одобряване общата численост и структурата на общинската администрация за район М., Приложение 15, общата численост е 73 бройки, а за отдела- бройките отново са 6 .При тези факти въззивният съд е направил извод,че касаторът не е ангажирал релевантни доказателства от които да се установи по несъмнен начин че промяната в щатното разписание е извършена от компетентен за това орган към 03.01.2012 г.-датата на връчване на заповедта за уволнение на ищцата.Приел е,че не е налице решение на общинския съвет за определяне на щатни бройки в структурните звена на администрацията, в частност в отдела, в който е работила ищцата,които да са по-малко от 6 броя, а последната промяна в щатното разписание е извършена със заповед от 29.12.2011 г. на кмета на район М.. Правомощие на кмета на общината съгласно чл. 44 ал.1 т.3 ЗМСМА е да назначава и освобождава служителите, но от компетентност на общинския съвет е утвърждаването на структурата и щатното разписание на общинската администрация по аргумент от чл.21 ал.1 т.2 ЗМСМА.Поради това възивният съд е намерил, че извършеното уволнение на основание щатно разписание, утвърдено от кмета на общината е незаконосъобразно, тъй като утвърждаването е извършено от некомпетентен орган. Общинският съвет е този, който определя структурата на общината, кметството, района и административните служби. Разпоредбите на чл.44-чл.46 ЗМСМА не предвиждат кметът да има разпоредителни функции относно структурата на администрацията .Не е предвидено и делегиране на кмета на някои от правомощията на общинския съвет по чл.21 ЗМСМА . Счел е за неоснователно възражението,че кметът разполага с с компетентност да утвърждава щатното разписание и че е сторил това в съответствие с процедурата,предвидена с вътрешните правила на администрацията на района,след мотивиран доклад на секретаря.Посочил е,че работодателските функции на кмета се ограничават само до правомощията по чл.44 ал.1 т.3/ чл.46 ал.1 т.4 ЗМСМА.Той няма право да утвърждава щатно длъжностно разписание на общинската,респ. -районната администрация и не са представени доказателства да е процедирал в изпълнение на решение на общинския съвет за намаляване на щатната численост.Напротив с Решение № 184/26.04.2012 г. на Столичния Общински съвет т.15, Приложение 15 за отдела, в който е работила ищцата отново са предвидени 6 бройки.Доколкото щатното разписание не е утвърдено в изпълнение на решение на общинския съвет е приел, че е съобразена и задължителна съдебна практика, формирана с решение №812/14.05.2010 г. по гр.д. № 3823/2008 г., на състав на ВКС,V г.о.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа такива по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Извежда следния материалноправен въпрос:
-кметът на район компетентен ли е да утвърждава щатното разписание на районната администрация или компетентен за това е общинският съвет.
Намира за неправилен извода на въззивния съд,че кметът на района не разполага с правомощието да променя щатното разписание.Счита,че той противоречи на приетото в решения по гр.д.№378/2009 г., ІV г.о. и по гр.д.№1086/2011 г., ІV г.о.,според които промяната на щатното разписание е от компетентност на кмета. Така поставеният въпрос формира общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по него, той е обусловил решаващите му изводи, включен е в предмета на делото и е от значение за изхода на спора. Налице е и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради отклонение на изводите на въззивния съд по въпроса с разрешенията в цитираната задължителна съдебна практика , а и с други решения постановени по реда на чл.290 ГПК- по гр.д.№ 1880/2009 г.,ІV, г.о., по гр.д.№7520/2013 г., ІV г.о. и др. Настоящият състав намира,че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК-поради противоречие със задължителна съдебна практика .
За пълнота на изложението следва да се посочи,че с приложеното определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК не се създава съдебна практика, тъй като с него не се формира сила на пресъдено нещо. Освен това с актовете,представляващи съдебна практика или задължителна съдебна практика следва да са разгледани спорове при пълен идентитет с този, предмет на делото.
Поддържа се и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,но същото не е подкрепено с обосноваващи го аргументи.Изтъква се,че не следва да се допуска постановяване на решения,противоречащи на практиката на ВКС,което води до объркване и несигурност в правния мир. По един и същи правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване не могат да се поддържат едновременно допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,доколкото те се характеризират от различни фактически състави.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1315/19.02.2015 г. по гр.д.№ 14508/2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-г въззивен състав
Указва на Столична община –район М. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 93,88 лв. държавна такса и да представи документ за това, като предупреждава,че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: