3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
С., 27.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24 януари две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 5178/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. И. А., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО 10 с-в, № 588 от 31.03.2014г. по в.гр.д. № 4391/2013г., с което е осъдена УМБАЛ [фирма] на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на К. Д. К. и И. Георгиева Б. по 60 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. К. К..
Ответниците по касация К. Д. К. и И. Георгиева Б. в подадения писмен отговор от пълномощника им адв. Н. Д. молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от К. Д. К. и И. Георгиева Б. против УМБАЛ [фирма] искове по чл. 49 ЗЗД въззивният съд е приел, че смъртта на дъщерята на ищците – М., е настъпила в резултат на черепно-мозъчна травма, причинена по време на хоспитализацията на детето в лечебното заведение. Приел е за установено, че при постъпването в А. болница за операция, детето е било без травматично увреждане и независимо от начина по който е преминала, едва след оперативната намеса е констатирана синина в областта на шията, която след назначените изследвания е установено, че е резултат от масиран мозъчен оток. Смъртта е настъпила като пряк резултат от черепно-мозъчната травма в тилната област, получена от удар. Макар и теоретично да е възможно травмата да е предхождала постъпването на пациента в хирургическото отделение, но при липса на каквито и да било доказателства за външни прояви на травматичното увреждане преди хоспитализацията на М. в УМБАЛ [фирма], твърденията за предхождащо постъпването в болницата травматично увреждане са неоснователни. След като пациентът е постъпил на лечение в А. болница, гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД следва да се ангажира от този работодател, под чийто надзор са били извършени действията на служителите и е била предоставена професионалната помощ. В. на работата отговаря за вредите, причинени от медицинските работници и лекари при или по повод изпълнение на техните професионални задължения, респ. неизпълнението им.
К. УМБАЛ [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение на ППВС № 7/1958г., на ППВС № 17/1963г. и на ППВС № 9/1966г. относно предпоставките за отговорността по чл. 49 ЗЗД; на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие с представена съдебна практика по прилагането на чл. 49 ЗЗД и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите „следва ли за уважаването на иск по чл. 49 ЗЗД да са налице доказателства кое е конкретното деяние, в резултат на което са настъпили претърпените от ищеца вреди”, „следва ли да е установено, че прекият причинител на вредите е лице измежду работниците и служителите на възложителя на работата”, „следва ли да е доказано виновно и противоправно поведение на работник/служител на лечебното заведение, като обуславящо гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД”, „следва ли да е установена причинно-следствена връзка между извършения деликт и настъпилата вреда и как следва да се докаже тя при условие, че не е установено конкретното деяние, съставляващо деликта”.
Върховният касационен съд намира, че не е налице твърдяното противоречие с посочените постановления на ВС. В. съд е изложил мотиви по всеки от елементите на отговорността по чл. 49 ЗЗД, но е приел доводите на касатора за липса на някои от предпоставките за ангажиране на отговорността му за неоснователни. Изложил е изчерпателни мотиви по основния спорен въпрос за наличието на причинна връзка между настъпилата смърт и действия на служители на болницата. Оплакванията на касатора за липса на доказателства за някои от елементите на отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата, съставляват оплаквания за неправилност на съдебния акт и са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречиво решавани от съдилищата въпроси. От представените съдебни актове окончателни са само решение № 590/2010г. по гр.д. № 1415/09г. САС и решение № 39/10г. по гр.д. № 72/10г. на Окръжен съд – Силистра, но конкретен въпрос, който е решен противоречиво в посочените актове и във въззивното решение, предмет на касация в настоящото производство, не е формулиран. Освен това следва да се отбележи, че при наличието на задължителна съдебна практика по прилагането на чл. 49 ЗЗД, различното тълкуване на правната норма в отделни съдебни актове не е основание за допускане на касационно обжалване с цел преодоляване на противоречията, нито поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На основния спорен по делото въпрос, формулиран и в изложението с искане да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – следва ли да е доказано виновно и противоправно поведение на работник/служител на лечебното заведение, като обуславящо гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, отговор е даден в т. 7 на ППВС № 7/30.12.1959г., с което е прието, че държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Приетото от съда, че смъртта е настъпила в резултат на травматично увреждане, причинено по време на престоя на пациента в лечебното заведение от лице от персонала на болницата, в съответствие с посочената задължителна съдебна практика съдържа всички елементи на отговорността по чл. 49 ЗЗД.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО 10 с-в, № 588 от 31.03.2014г. по в.гр.д. № 4391/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: