4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 12.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1980/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М.А.М. – В.” Е., ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 95 от 26.04.2017 г. по т.д. № 741/2016 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 773 от 26.10.2016 г. по т.д. № 160/2016 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за сумата 26 055.46 лева, представляваща неусвоен остатък от извършено авансово плащане по прекратен договор от 14.07.2011 г. с предмет „СМР на бункер за линеен ускорител”, за което е издадена фактура № 663/08.08.2011 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране и постановяване на ново решение по същество за уважаване на исковата претенция, с присъждане на разноски по делото. Изразява се несъгласие с изведения от въззивната инстанция извод за наличие на валидна облигационна връзка между страните, който, според касатора, не е съобразен с едностранното изявление, водещо до преустановяване на договорната връзка, което неправилно е тълкувано при решаване на спора. Твърди се, че болницата е изправна страна по договора и разполага с правото да го развали, тъй като ответното дружество – изпълнител не е представил актуално удостоверение, даващо му право да изпълнява строежи първа категория / констатирано от строителния надзор в хода на изпълнение на възложените СМР/. Отправеното до ответното дружество едностранно изявление неправилно не е квалифицирано като волеизявление за разваляне на договора поради посочената причина, за която длъжникът носи отговорност.
В касационната жалба са формулирани следните въпроси: 1. Счита ли се облигационната връзка прекъсната в случай, че е отправено от едната до другата страна едностранно изявление за прекратяване на договора, основаващо се на виновно неизпълнение на договорни задължения или не и се цели разваляне на договора и 2. Може ли да се направи извод за волята на страната от мотивите на едностранното изявление и обвързващо ли е правното основание, посочено от страната, при противоречие между мотивите и соченото правно основание. Към жалбата са приложени съдебни актове, попадащи в обхвата на допълнителните селективни критерии по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, като се поддържа и т.3.
В изпълнение на указанията на администриращия жалбата съд, касаторът е представил и отделно изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Счита ли се облигационната връзка между страните прекъсната в случай, че е отправено от едната до другата страна едностранно изявление за прекратяване на договора, основаващо се на виновно неизпълнение на договорни задължения или не, като се цели разваляне на договора / идентичен с въпрос № 1 от съдържанието на жалбата/; 2. Прекратен или развален е договор за изработка с едностранно изявление за прекратяване на договора, основаващо се на виновно неизпълнение на договорни задължение, или не, като се цели разваляне на договора, или е действащ, и държи ли сумата на валидно правно основание ответното дружество и 3. Може ли да се направи извод за волята на страната от мотивите на едностранното изявление и обвързващо ли е правното основание, посочено от страната при противоречие между мотивите и соченото правно основание.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, твърди липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. По същество поддържа доводи за неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на разноски, по съображения, подробно развити в постъпил по делото писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакуваното решение, въззивният състав на Апелативен съд – В. е приел от фактическа страна следното: Наличието на сключен на 14.07.2011 г. договор между страните, след проведена процедура по възлагане на малка обществена поръчка, с предмет „СМР на бункер за линеен ускорител”, с авансово плащане на сумата 71 997.24 лв.; направено от страна на възложителя изявление от 10.05.2014 г. за едностранно прекратяване на договора, поради обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа – отсъствие на право на ответното дружество да изпълнява строежи от първа категория, какъвто е предметът на сключения договор и наличие на удостоверения за изпълнение от страна на ответното дружество на строежи от първа до пета категория за срок до 30.09.2013 г.
От правна страна са изведени изводи, че твърдяната от ищеца причина за невъзможност за изпълнение от страна на дружеството – изпълнител, не представлява обективна невъзможност по см. на чл.306, ал.2 ТЗ и затова същата не може да бъде съотнесена към основанията за прекратяване на договора поради настъпването на обективни обстоятелства след сключването му.
Решаващият състав е преценил като неоснователни доводите на ответното дружество за делимост на задължението по договора. Същевременно е застъпено становище, че отсъствието на предприети от изпълнителя активни действия за снабдяване с необходимото удостоверение за изпълнение на първа категория строеж, би могло да се отнесе към евентуална субективна невъзможност за изпълнение на договора, а не към обективна такава. Констатирано е, че твърдяната невъзможност е и преодоляна с последващо снабдяване с необходимото удостоверение от страна на ответника.
Предвид правните изводи на въззивната инстанция, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението трети правен въпрос, свързан с упражняване на потестативното право за преустановяване на облигационната връзка и определяне на правната квалификация на отправено от едната страна по договора едностранно волеизявление, като правно действие. Релевантно към този въпрос е приложеното от касатора решение на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 60/2010 г., както и известни на настоящия състав и надлежно публикувани решения на ВКС, І т.о. по : т.д. № 2804/2015 г. , т.д. № 1037/2016 г. и по т.д. № 1109/2012 г. Посочените съдебни актове обосновават допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, наличието на който води до неоснователност на останалите, поддържани от касатора, допълнителни основания.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 95 от 26.04.2017 г. по т.д. № 741/2016 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, втори състав.
УКАЗВА на касатора „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М.А.М. – В.” Е. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 521.13 / петстотин двадесет и един лева и тринадесет стотинки/ лева.
В съобщението да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне в срок на указаната държавна такса, делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: