Р Е Ш Е Н И Е
№ 925/09 г.
СОФИЯ, 01. 03. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 23 ноември 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1734/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение от 14.01.2008 г. по в.гр.д. № 260/05 г. на Софийски градски съд е отменено решението от 15.07.2004 г. по гр.д. № 1075/03 г. на Софийски районен съд и е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от Р. п. к. “М” гр. С. против С. о. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, съставляващ УПИ * в кв.1 по плана на гр. С., местност ж.к. “М”, с площ по АОС № 573/14.06.1999 г. 2 628 кв.м., а съгласно скица 2 536 кв.м., при граници: от изток- кв.5; от запад- кв.14 и кв.1, парцел ****; от север кв.1, парцел **** ; от юг-кв.14.
В срока по чл. 218в, ал.1 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от РПК “М”. Изложени са доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация С. о. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на спорния имот на основание чл. 2, ал.3 ЗОбС /отм./, тъй като супермаркета в парцел **** е бил изграден от друга кооперативна организация- РПК ”Н”, на която било отстъпено правото на строеж и издадени необходимите строителни книжа за извършване на строителството. Направил е извод, че не се установява ищецът да е правоприемник на тази к. , тъй като в представените по делото писмени доказателства – протокол № 8 от 07.07.1987 г. на ИК на ЦКС, бил посочен като новообразувана к. , а според разделителния протокол от 1987 г. предаването на имущество от РПК “Н” на РПК “М” било извършено въз основа на решения на общите събрания на кооперациите, а не по силата на някакво преобразуване на РПК Н. ”, при което с част от имуществото е била създадена нова кооперация. На следващо място е посочил, че РПК М. ” и не би могла да придобие правото на собственост по реда на чл.2, ал.3 ЗОбС, тъй като той урежда самостоятелен способ за придобиване на право на собственост, а не преурежда придобити на друго законно основание права.
Въззивното решение е неправилно. При постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.
Изводът на въззивния съд, че не е установено наличието на правоприемство между РПК ”Н”, на която през 1987 г. е било предоставено правото на строеж за изграждането на обект супермаркет, и ищцовата к. , не кореспондира със събраните по делото доказателства, които са интерпретирани извън техния действителен смисъл и по начин, несъобразен с правна уредба на условията за преустройство на кооперациите. По делото е установено, че супермаркета е бил предаден от РПК “Н” София на РПК” М. ” с разделителен протокол № 6 от 1987 г. Предаването е извършено на основание решение на Общото събрание на РПК” Н. ” София от 12.01.1987 г. и на Общото събраните на РПК ”М” от 04.02.1987 г. Въззивният съд не е взел предвид, че освен недвижимите имоти по приложения опис, са предадени също дялов капитал и средства по фондове “РТУ”, ”С”,”Резервен” и “Дивидент”, което сочи на преобразуване чрез отделяне, при което част от имуществото на едната к. преминава към друга новоучредена, която става неин правоприемник за съответното имущество. Това следва и от представения по делото Протокол № 8 от 07.07.1987 г. , с който ИК на ЦКС е одобрил решенията на Общото събрание на РПК “Н” София от 12.01.1987 г. и на Общото събрание на ПК “9 септември” П. за отделяне и бъзвъзмездно прехвърляне на недвижимо имущество на новоучредената РПК ”М”, в който изрично е посочено, че решението се взема по повод преустройството на потребителните кооперации. Тези доказателства са достатъчни да обосноват извод, че РПК ”М” е частен правоприемник на РПК ”Н” за предаденото й с разделителен протокол № 6 от 1987 г. имущество, в това число и супермаркет в ж.к. “М” І. При правоприемство чрез реорганизация на юридическото лице не е необходимо спазването на предвидената в чл. 18 ЗЗД нотариална форма за прехвърляне на право на собственост и вещни права върху недвижими имоти.
С чл. 2, ал.3 ЗОбС/ отм./ са изключени от обхвата на общинската собственост сградите и постройките на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен. Даденото от въззивния съд тълкуване на тази разпоредба, според което тя е приложима само по отношение на сгради, построени от посочените в нея групи юридически лица без валидно учредено право на строеж върху държавна земя, е неправилно и неоснователно стеснява нейното приложно поле, тъй като в нея не е проведено подобно разграничение в зависимост от наличието или липсата на законно основание за извършване на строителството. Като критерий за изключването на посочените обекти от общинската собственост нормата установява единствено влагането на собствени на организациите средства за построяването на сградите и определя крайния момент, до който същите следва да са били построени, без да поставя други изисквания. Не може да се приеме разбирането, че наличието на валидно отстъпено право на строеж би обезмислило приложението на чл. 2, ал.3 ЗОбС, тъй като сградите и постройките, които кооперативните организации придобиват по силата на чл.2, ал.3 ЗОбС не са със статут на суперфициарна собственост – заедно с правото на собственост върху тях кооперативните организации придобиват и право на собственост върху прилежащия терен, необходим за тяхното обслужване. Следователно, правното положение, което се създава по силата на цитираната норма не е аналогично на положението при ограниченото вещно право на строеж, при което правото на собственост върху терена принадлежи на лице, различно от собственика на сградата, независимо, че последният може да се ползува от него съобразно правилото на чл. 64 ЗС. С разпоредбата на чл. 2, ал.3 ЗОбС сградите и прилежащия терен се разглеждат като един обект на правото на собственост, в който теренът има акцесорен характер и следва собствеността на сградата. Ако волята на законодателя е била да ограничи приложното поле на чл.2, ал.3 ЗОбС само по отношение на сградите и постройките, построени със средства на кооперативните организации върху държавна земя без отстъпено право на строеж, то би го посочил изрично. След като такова условие не е предвидено, то по аргумент за по-силното основание следва да се приеме, че след като от обхвата на общинската собственост е изключен прилежащият терен към сгради, построени от кооперациите със собствени средства без отстъпено право на строеж, то е изключен и прилежащия терен към сгради, построени от тях в реализация на отстъпеното им право. В противен случай би се стигнало до лишен от правна логика резултат при диференциране на общинската от кооперативната собственост законът да третира по – благоприятно извършеното без законово основание строителство, като признава на тези кооперации по – големи по обем права в сравнение с кооперации, на които е било надлежно учредено право на строеж.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като въззивният съд не е обсъдил заключенията на съдебно-техническите експертизи и не взел становище и не е определил прилежащата към супермаркета площ, необходима за неговото ползуване, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за изясняване на този въпрос.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението от 14.01.2008 г. по в.гр.д. № 260/05 г. на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :