О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
С., 22.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
ГЪЛЪБИНА Г.
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№306 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 25.06.2009г. по гр.д.№146/09г. на Добричкия окръжен съд е оставено в сила решение №157 от 17.06.2005г. по гр.д.№224/96г. на Каварненския районен съд, с което е бил уважен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – прието е за установено по отношение на ответниците, в качеството им на наследници на Й. А. Й., че 80 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.Топола, община К., която им е била възстановена по заявление вх.№37255/1992г., е била собственост на общия наследодател А. Й. А., починал на 21.09.1942г. и следва да се възстанови на всичките му наследници.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от две групи ответници – от Й. И. П. и Р. И. П. и от А. И. Г., Ц. Й. К. и С. Й. Ж..
В изложението към първата касационна жалба се поставят няколко процесуалноправни въпроса, които се свързват с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване:
1. Допустимо ли е съдебно решение, постановено срещу неправосубектна страна?
Жалбоподателите се позовават на обстоятелството, че преди последното съдебно заседание във въззивната инстанция тяхната наследодателка и ответник по делото М. Й. П. е починала, но съдът е постановил решение срещу нея и едва след това конституирал в процеса наследниците и. По поставения въпрос се позовават на противоречива съдебна практика и сочат решение №622 от 24.10.2002г. по гр.д.№110/2002г. на І ГО на ВКС.
2. Следва ли като ответници по предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ да се конституират всички наследници на лицето, на чието име е възстановена собствеността върху спорните земи?
Въпросът е свързан с обстоятелството, че процесните земеделски земи са възстановени на наследниците на Й. А. Й. – преживяла съпруга и пет деца, а искът е бил насочен само срещу преживялата съпруга Н. К. Й.. По този въпрос жалбоподателите се позовават на противоречие на въззивното решение с т.17 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, съгласно което необходимият другар следва да се конституира пред въззивния съд, ако това не е сторено в първата инстанция, като се повторят онези процесуални действия, които са извършени от първата инстанция в негово отсъствие.
3. Как следва да процедира въззивният съд при нередовна искова молба?
По този въпрос жалбоподателите се позовават на т.4 на ТР №1/04.01.2001г., предвид обстоятелството, че въззивният съд не е отстранил недостатъците на исковата молба – тя не е подписана от всички ищци и част от тях не са имали пълномощник, чрез който да потвърдят процесуалните действия, извършени от тяхно име.
4.Налице ли е правен интерес от иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ при влязъл в сила отказ за възстановяване на собствеността по административен ред?
Жалбоподателите се позовават на обстоятелството, че поземлената комисия е отказала възстановяване на собствеността върху процесните 80 дка на името на общия наследодател А. Й. А. и няма данни този отказ да е обжалван. По този въпрос сочат противоречие на въззивното решение с т.2 на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС.
Втората касационна жалба – на А. И. Г., Ц. Й. К. и С. Й. Ж. съдържа множество оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Жалбоподателките считат, че по въпроса кои лица е следвало да бъдат конституирани в процеса въззивното решение противоречи на ТР №3/1994г., тъй като не са изключени по-далечните по степен роднини по съребрена линия на починалите лица – основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Други основания по чл.280, ал.1 от ГПК не се съдържат в самата касационна жалба. В изложението към жалбата са повторени множеството оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение и в заключение е посочено, че те съставляват основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без да са формулирани правните въпроси, по които е налице това основание и без да са изложени съображения с какво произнасянето на ВКС по тези въпроси ще способства за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците в производството не вземат становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че по първия процесуалноправен въпрос, поставен в жалбата на Й. И. П. и Р. И. П., е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, предвид посоченото от жалбоподателите решение №622 от 24.10.2002г. по гр.д.№110/2002г. на І ГО на ВКС.
Не следва да се допуска касационно обжалване по останалите въпроси в тази жалба.
Въпросът дали в производството по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ следва да се конституират всички наследници е разрешен в т.3 на ТР №1 по гр.д.№11/1997г. на ОСГК на ВС. Освен това в случая децата на Й. А. Й. са били конституирани в процеса, макар и не в самото начало, а като наследници на първоначалната ответница и те са могли да извършат всички процесуални действия за защита на спорното право.
Неподписването на исковата молба от всички означени в нея лица не е въпрос, който обуславя допустимостта на предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предвид приетото в т.3 на ТР №1 по гр.д.№11/1997г. на ОСГК на ВС, че предявяването на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е акт на обикновено управление и участието на всички наследници в това производство не е задължително.
И на последно място – не е налице и твърдяното противоречие между обжалваното решение и т.2 на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС. Разрешението, дадено с това Тълкувателно решение обхваща хипотеза на окончателен отказ за възстановяване на собствеността по всички преписки, подадени за конкретната земя. Това разрешение не се прилага в случаите, при които на една от спорещите страни правото на възстановяване е признато или пък е възстановено от поземлената комисия, сега ОСЗ, както е в настоящия случай. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК – определение №335/30.07.09г. по ч.гр.д.185/09г. на ІІ ГО, определение №398 от 26.11.08г. по ч.гр.д.№1788/08г. на V ГО и др.
Не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата на А. И. Г., Ц. Й. К. и С. Й. Ж.. Не е уточнено кои лица са неправилно конституирани в производството по делото, поради което не може да се установи противоречие на въззивното решение с ТР №3/1994г. на ОСГК на ВС за кръга на наследниците по чл.8, ал.4 от ЗН. Освен това – в изложението към жалбата не са формулирани правните въпроси, по които е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, в съответствие с изискванията на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, нито пък е мотивирано с какво произнасянето на ВКС по конкретния спор ще има принос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не следва да се допуска разглеждане по същество на тази касационна жалба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението 25.06.2009г. по гр.д.№146/09г. на Добричкия окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: