Р Е Ш Е Н И Е
№927
София, 13. 10. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
гр.д. № 38/2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “б” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. на о. , ч. подп. Петко Й. , пълномощник на министъра на о. , против въззивно решение № 61 на Софийския апелативен съд от 28.03.2007 г., постановено по гр. д. № 1622/2006 г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 07.03.2006 г., постановено по гр. д. № 3086/2004 г., с което е уважен иска на Т. С. Г. от гр. Д. срещу М. на о. на Република България, с правно основание чл. 135, т. 3 от ЗОВСРБ, вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по жалбата, Т. С. Г. от гр. Д., не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Предявени са от Т. С. Г. от гр. Д. обективно съединени искове срещу М. на о. , с правно основание чл. 135, т. 3 от Закона за о. и въоръжените сили на Р. България/ЗОРБС/, за прогласяване недействителността на договор № Ц* от 25.07.1996 г. за кадрова военна служба, сключен между страните, в частта относно срока на договора, както и иск с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./, за установяване на престъпно обстоятелство, че атестационен лист от 18.01.2002 г., послужил като основание за прекратяване на договора за кадрова военна служба, е подправен.
С решение от 07.03.2006 г., постановено по гр.д. № 3086/2004 г., Софийският градски съд е уважил иска по чл. 135, т. 3 ЗОВСРБ, като е приел, че процесния договор за кадрова военна служба е сключен за двегодишен срок в нарушение на чл. 121, ал. 2 от ЗОВСРБ, в който е предвидено, че срокът на договора с кадровия военнослужещ е не по-малко от седем години, а в хипотезата на § 3, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗОВСРБ, какъвто не е настоящия случай, срокът на договора за кадрова военна служба е следвало да бъде 3 годишен. Със същото решение, първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./ и в тази му част решението като необжалвано, е влязло в сила.
По жалба на ответника, с решение № 61 от 28.03.2007 г. по гр.д. № 1622/2006 г. Софийският апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение като е приел, че към 28.02.1996 г., датата на влизане в сила на ЗОВРСРБ, ищецът не е заварен на действителна военна служба и при сключването на договор за кадрова такава, приложимата разпоредба относно срока на договора е чл. 121, ал. 2 от същия закон. Тези изводи на въззивния съд са незаконосъобразни.
Не се спори, че ищецът е завършил висшето си образование през 1988 г. във ВНВУ “В” гр. В. и че същият е подписал декларация от 25.04.1988 г., съгласно която се е задължил да служи в поделенията на БНА за срок от 10 години. Не се спори и обстоятелството, че между страните има подписан договор от 25.07.1996 г. за кадрова военна служба, като срокът на договора е 2 години, съобразно раздел ІІ от същия договор.
Страните не спорят и за това, че със заповед № К* от 23.05.2002 г. на министъра на о. на Р България този договор е прекратен. Спорното в конкретния случай е, коя е приложимата разпоредба, определяща срока за кадрова военна служба.
Настоящият състав на ВКС счита, че към 27.02.1996 г., момента на влизането в сила на новия ЗОВСРБ, ищецът е бил на действителна военна служба в поделението на МО в с. С., като към момента на подписването на процесния договор – 16 юли 1996 година, той има прослужени 8 години. Тези обстоятелства се установяват от представения от ищеца договор за кадрова военна служба № Ц* от 25.07.1996 г. Следователно, към момента на влизане в сила на ЗОВСРБ, ищецът е офицер, заварен на действителна военна служба и с него е следвало да бъде сключен договор за кадрова военна служба съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗОВСРБ. Налице е поето от ищеца задължение по отменения Закон за всеобщата военна служба в Република България, с подписването от негова страна на декларация от 25.04.1988 г. за служене в системата на БНА за срок от 10 години от завършването на образованието му във ВНВУ “В”. Срокът на това задължение изтича през 1998 г., поради което договорът за кадрова военна служба, подписан между страните въз основа на ЗОВСРБ, може да съдържа срок, съответстващ на разпоредбата на § 3, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗОВСРБ. Периодът от подписването на този договор до изтичане на срока на задължението на ищеца към МО е две годишен, поради което правилно и законосъобразно е посочен такъв срок в атакувания договор – раздел ІІ. К. е приел противното, а именно, че срокът на договора за кадрова военна служба по ЗОВСРБ на ищеца следва да се съобрази с императивната разпоредба на чл. 121, ал. 2 ЗОВСРБ/7 годишен/, тъй като към влизане на закона в сила той не е заварен на действителна военна служба към момента на влизане на закона в сила, възивният съд е постановил незаконосъобразно решение.
Както се посочи по-горе, в самия договор на ищеца за кадрова военна служба, сключен на 16.07.1996 г., предмет на иска по чл. 135, т. 3 ЗОВСРБ, е посочено, че ищецът е служещ в поделение № 2* с. С., с прослужени осем години, същият след завършването на висшето си военно образование през 1988 г. е подписал декларация, че ще работи в системата на о. 10 години, поради което договореният в раздел ІІ на договора двугодишен срок е в съответствие с изискването на разпоредбата на § 3, ал. 2, т. 2 ЗОВСРБ. Съгласно тази норма минималният срок на договора за кадрова военна служба с лицата, заварени на действителна военна служба към момента на влизане на ЗОВСРБ, какъвто е ищецът, е три години, освен в случаите, когато преди този срок изтича поето от тях задължение по отменения Закон за всеобщата военна служба в РБ. Като сключен в съответствие с тази законова норма процесният договор за кадрова военна служба, сключен между ищеца и МО е действителен, поради което предявеният иск с правно основание чл. 135, т. 3 ЗОВСРБ като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че като постановено в нарушение на материалния закон въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящата инстанция при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./ следва да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 135, т. 3 ЗОВСРБ, за прогласяване недействителността на договора за кадрова военна служба, сключен на 16.07.1996 г., между М на о. и ищеца, в частта му относно срока на действие – две годишен, като неоснователен.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 61 от 28.03.2007 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е оставено в сила решението от 07.03.2006 г., постановено по гр.д. № 3986/2004 г. на Софийски градски съд, І г.о. – 6 с-в, в частта, с която е прогласена недействителността на сключения на 16.07.1996 г. договор за кадрова военна служба № Ц-800/25.07.1996 г. между упълномощения представител на министъра на о. ген. м-р инж. И кадровия военнослужещ капитан Т. С. Г. в частта му относно срока, за който е сключен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. С. Г. от гр. Д. срещу М. на о. , гр. С., за прогласяване недействителността на договор за кадрова военна служба № Ц-800/25.07.1996 г., сключен на 16.07.1996 г. между упълномощения представител на министъра на о. ген. м-р инж. И кадровия военнослужещ капитан Т. С. Г. в частта му относно срока, за който е сключен – две години, с правно основание чл. 135, т. 3 ЗОВСРБ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :