Р Е Ш Е Н И Е
№ 928
София, 01. 10. 2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Виолета Петрова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 53 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/обн. Д. В.,бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, вр. с чл.218а, ал. 1, б.”а”от ГПК/отм./.
Образувано е по касационнна жалба на С. Р. А. от гр. К., срещу въззивно решение № 352 от 29.10.2007 г., постановено по гр.д. № 369/2007 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 22.02.2007 г. по гр.д. № 362/2006 г. на Костинбродския районен съд, за отхвърляне искането на С. А. за промяна на определения режим на лични отношения на детето Ц. с баща му В. Ц. Т. от гр. К., поради изменение на обстоятелствата, с правно основание чл. 106, ал. 5 СК.
В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяна на атакуваното въззивно решение и постановяване на друго от касационната инстанция, с което бъде определен ограничителен режим на лични отношения между детето и бащата, ведно със законните последици.
Ответникът по жалбата В. Ц. Т. от гр. К., в писмено възражение по чл. 218г ГПК/отм./ оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението от 22.02.2007 г. по гр.д. № 362/2006 г. на Костинбродския районен съд, с което е отхвърлена молбата на С. А. за промяна на определения режим на лични отношения на малолетното дете Ц, родена на 30.05.2002 г. с баща му В. Ц. Т. от гр. К., постановен с решение от 23.02.2005 г. на Костинбродския районен съд по бр.д. № 193/2004 г., като вместо определения в р. ІІ, т. 2 от споразумението по чл. 99, ал. 3 СК режим на лични контакти, а именно – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, както и 20 дни през лятото, по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, на основание чл. 106, ал. 5 СК да бъде определен режим на лични отношения на детето с бащата, както следва : всяка първа и трета събота от месеца, от 09,00 ч. до 14,00 ч. в присъствието на майката С. Р. А..
Решението в частта му относно определения обичаен режим на лични отношения на детето с бащата, упражняването на родителските права по отношение на което е предоставено на майката, е законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Интересът на детето е основание, както за възлагането на родителските права, така и за определяне на режима на лични отношения с другия родител. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето, респ. създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му. В случая този интерес е правилно разкрит. Детето е момиченце, вече на шест години и освен от майчината грижа, обич и ласка, се нуждае от периодични, непосредствени контакти и със своя баща, които ще съдействат за правилното му развитие и личностно формиране. Всяко дете има право на семейство и щастие, на ласките, грижите и подкрепата не само на майката, но и на бащата. Поддържането на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права е жизнено необходимо не само за родителя, но и за детето. В случая определените от съда обичайни мерки на лични отношения на детето с бащата са съобразени с неговата възраст, пол и са в негов интерес. Те създават възможност както бащата да изразява своята обич и привързаност към детето, така и то да развива такива чувства към него. Да израства не само при грижите и обичта на майката, но и при подкрепата и бащината обич на другия родител, което ще съдейства след раздялата на родителите, детето да бъде в близка емоционална връзка и с двамата и да живее в среда възможно най-близка до семейната.
Не се оправдава от фактическа страна и от правна гледна точка оплакването на жалбоподателката за неправилно преценяване качествата на страните като родители във връзка с обстоятелството, че след срещите с бащата, при детето се наблюдават прояви със сексуална насоченост, необичайни и нетипични за неговата възраст, поради което следва да бъде определен ограничителен режим на лични отношения на бащата с детето, провеждан в присъствието на майката.
Постановяването на ограничителен режим на лични отношения между родител и дете, предполага наличието на доказани обстоятелства, които застрашават интереса на детето от непосредствен контакт с бащата. Необходимо е такова поведение на бащата, което да поставя в опасност здравето, психиката, личността и възпитанието на детето в отсъствието на майката. Такива обстоятелства по делото не са установени. В тази връзка ограничените по времетраене лични отношения между баща и дъщеря в случая не са в интерес на детето, тъй като не съдействат за неговото правилно развитие и личностно формиране, както и биха попречили да се развиват нормално чувствата на обич и привързаност между дете и баща. Възникналите недоразумения между родителите след развода и невъзможността съвместно и съгласувано да упражняват родителските права и да изпълняват родителските си задължения, не е основание за ограничаване на мерките за лични отношения между детето и бащата и не представлява изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 106, ал. 5 СК. В случая определените от съда с брачното решение обичайни мерки за лични отношения на детето с бащата са съобразени с неговата възраст, пол и са в негов интерес.
Изложеното дава основание да се приеме, че съдът е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, като доказателствата – показанията на разпитаните свидетели и заключенията на изслушаните психологични експертизи и доводите на страните, са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188 ГПК/отм./ и са преценени в тяхната взаимна връзка и зависимост. Въззивният съд е извършил правилна преценка на достоверността и доказателствената сила на отделните доказателства с оглед на всички данни по делото и изводите му са логични и обосновани. Съгласно изискванията на чл. 106, ал. 2 СК са преценени всички обстоятелства през призмата на най-добрия интерес на детето, поради което обжалваното решение, с което е отхвърлена молбата на касаторката за определяне на ограничителен режим на лични отношения на бащата с малолетното дете, на основание чл. 106, ал. 5 СК, поради изменение на обстоятелствата, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата, при условията на чл. 64, ал. 2 ГПК/отм./ деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 352 на Софийския окръжен съд, ГК, от 29.10.2007 г., постановено по гр.д. № 369/2007 г.
ОСЪЖДА С. Р. А. от гр. К. да заплати на В. Ц. Т. от гр. К. направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: