О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№928
гр.София, 04.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 479/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма],[населено място] е подало касационна жалба вх.№ 15226 от 20.11.2009 год. срещу въззивното решение № V-88 от 19.10.2009 год. по в.гр.дело № 244/2009 год. на Б. окръжен съд, пети граждански въззивен състав, с което е обезсилено решение № 182 от 22.12.2008 год. по гр.дело № 610/2006 год. на Н. районен съд и е оставен без разглеждане предявения от дружеството-касатор иск против наследниците на В. Т. К., а именно: Ж. И. С., В. Г. С., З. Г. С., Д. З. Т., П. С. К., К. С. К., С. Б. К., З. Б. К., София И. Д., И. И. К., Т. З. К., Л. Х. Д., П. Д. Д., С. Д. В., Х. К. К., С. В. К., Л. В. К., В. И. Й., Т. И. Д., А. И. Д. и А. И. Д. за отмяна на констативен нотариален акт № 89, т.V, нот.дело № 1204/1955 год. на Н. районен съд, с който наследниците на В. Т. К. са били признати за собственици на нива с площ 4445 кв.м., трета категория, находяща се в строителните граници на КК”С. б.”, м.”Х. т.”, имот № 537 по плана от 1931 год., като производството по делото е прекратено като недопустимо.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че е налице противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос, а именно: дали предявения пред Н. районен съд иск за отмяна на нотариален акт с правно основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е допустим. Касаторът се позовава на определение № 96 от 04.03.2009 год. по ч.гр.дело № 42/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 23 от 03.02.2009 год. по гр.дело № 5214/2007 год. на ВКС, ІV г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че с решение от 14.05.2003 год. по гр.дело № 1488/2001 год. Б. окръжен съд е отменил решение № 289 от 18.06.2001 год. по гр.дело № 9/2000 год. на Н. районен съд и е отхвърлил предявения от наследниците на В. Т. К. срещу „Н. ц. за у. о., т. и с.”-гр.София иск за ревандикация на бивша нива от 5600 кв.м. в м.”Х. т.”, землището на[населено място], сега имот пл.№ 537 по кадастралния план от 1931 год. Въззивното решение е оставено в сила с решение № 2191 от 25.11.2004 год. по гр.дело № 2094/2003 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Първоинстанционният съд е приел иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за допустим, като е обосновал наличието на правен интерес с неуспешно проведения иск на ответниците, респ. техните праводатели срещу дружеството-праводател на дружеството-ищец/сега касатор/ по чл.108 ЗС, при което правото на собственост на наследниците на В. Т. К. е отречено с влязъл в сила съдебен акт и обстоятелството, че въпреки това някои от наследниците продължават да извършват правни сделки с идеални части от имота, като при изповядването им представят като титул за собственост оспорения нотариален акт № 89/1995 год.
Въззивният съд е обезсилил решението, като е приел, че иск по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ не може да бъде предявен самостоятелно, а само едновременно с иск по чл.108 ЗС или чл.97 ГПК/отм./. Посочено е, че такъв иск е допустим само като последица от уважаването на иск за защита на накърнени права на трето лице, предявен по общия исков ред и че е недопустимо при отхвърлен ревандикационен иск, предявен от страната, която се ползва от издадения акт, другата страна да претендира отмяна на нотариалния акт, без да е обвързала това си искане с предявен и уважен насрещен иск за собственост.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото приетото с обжалваното въззивно решение противоречи на разрешението, дадено от Върховния касационен съд, ІV г.о. с решение № 23 от 03.02.2009 год. по гр.дело № 5214/2007 год. Предмет на делото е бил положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, отхвърлен от въззивния съд. Върховният касационен съд, ІV г.о. е потвърдил въззивното решение относно спора за собственост, като е посочил, че искът е отхвърлен не защото ответникът е собственик на вещта, а защото ищците не могат да се легитимират като такива. Като се е позовал на тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 год. по гр.дело № 150/1985 год. на ОСГК на ВС, съставът на ВКС, ІV г.о. е приел, че след като констативният нотариален акт, с който ищците, респ. техните наследодатели са признати за собственици не съответства на установените по делото материални права и създава привидност, следва да бъде отменен по силата на чл.431, ал.2 ГПК/отм./. Според решение № 23/03.02.2009 год. на ВКС, ІV г.о. пропускът на въззивния съд да стори това може да бъде отстранен от касационната инстанция, доколкото приложението на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е предписана от самия закон последица, която съдът прилага, дори без искане на страните.
В обобщение, налице е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-88 от 19.10.2009 год. по в.гр.дело № 244/2009 год. на Б. окръжен съд, пети граждански въззивен състав по жалба вх.№ 15226 от 20.11.2009 год. на [фирма],[населено място].
ДАВА на жалбоподателя едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30/тридесет/лева и в същия срок да представи в съда квитанция за внесената сума, като при неизпълнение на указанията жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/